Оноре дьо Балзак
Депутатът от Арси ^[0] (9)

Девета глава
Историята на двама хитреци

Къщата на Гревен, на ъгъла на малкия площад зад моста, по десния бряг на Об, е една от най-старинните къщи в Арси. Построена е от дърво и пролуките между тънките й летви са запълнени с чакъл; освен това е покрита с дебел пласт мазилка и е боядисана в сиво. Но въпреки този кокетлив грим тя все пак прилича на картонена къщичка. Градината на Гревен е разположена по брега да Об и откъм стръмната страна е оградена с каменна стена, на която са наредени саксии с цветя. Всички прозорци на къщата са защитени с плътни капаци, боядисани в сив цвят, както и стените, а простотата на наредбата напълно съответствува на непривлекателната й външност. Влизайки в малкия, посипан с чакъл двор вие ще видите в дъното му зелена ограда, зад която започва градината. Старата кантора в приземния етаж, превърната сега в салон, чиито прозорци гледат към реката и към площада, е обзаведена със старинни мебели, тапицирани в зелено, крайно изтъркано вече утрехтско кадифе. Някогашният кабинет бе станал трапезария на бившия нотариус. Всичко тук свидетелствуваше за дълбоко философска старост, за мирен живот, протекъл като вода в горски ручей и извикващ завист у политическите марионетки, когато изгубят вяра в блясъка и славата на обществения живот и в безсмислените опити да спрат социалното развитие на човечеството.

Докато Северин прекосяваше моста, мъчейки се да разбере отдалеч дали баща й вече е привършил обяда си, не би било безполезно да хвърлим поглед върху личността, живота и възгледите на този старец, чието приятелство с граф Мален дьо Гондрьовил му бе спечелило уважението на целия окръг.

Ето простата и безхитростна история на този бивш нотариус, който дълги години бе, така да се каже, единствен нотариус в Арси.

В 1787 година двама млади мъже от Арси се отправиха за Париж с препоръчителни писма до някакъв адвокат в съвета, на име Дантон. Този прочут патриот произхождаше от Арси; тук все още е запазен неговият дом и родът му още съществува. С това може да се обясни влиянието, което Революцията оказа върху този край на Шампан. Дантон настани свои съграждани на работа при някакъв прокурор в Шатле, прославил се, завеждайки дело срещу граф Мортон дьо Шабрийан по повод полагащата му се ложа на премиерата на „Сватбата на Фигаро“; в делото се бе намесил и парламентът, сметнал се за обиден в лицето на своя прокурор.

Единият от тези млади мъже се наричаше Мален, другият — Гревен; и двамата бяха единствени синове на родителите си. Бащата на Мален бе собственик на същата къща, където и до днес живее Гревен. Младите мъже изпитваха един към друг дълбока взаимна привързаност. Мален, хитър момък, умен и амбициозен, притежаваше дар слово, докато честният и трудолюбив Гревен намери призванието си в това, да се възхищава от Мален. По време на Революцията те се завърнаха в своя край — единият бе назначен като адвокат в Троа, другият — като нотариус в Арси. Гревен, смирен слуга на Мален, му помогна да стане депутат в Конвента, а Мален на свой ред направи Гревен главен прокурор на Арси.

До 9-и термидор Мален бе невзрачен член на Конвента; той всякога държеше страната на силния, като по такъв начин помагаше да се унищожи слабият; но Талиен го убеди в необходимостта да се събори Робеспиер. Ето, по време на тази именно страшна парламентарна битка се отличи Мален; неговата смелост се оказа съвсем навременна. От този момент започна политическата роля на Мален, един от героите, чиято дейност протича незабележимо; той изостави партията на термидорианците, за да се присъедини към клуба „Клиши“, и тогава бе избран за член на Съвета на старите. Сприятелил се с Талейран и Фуше, конспирирайки с тях срещу Бонапарт, той стана като тях един от най-горещите привърженици на Бонапарт след победата при Маренго. Избран за трибун, Мален влезе между първите в Държавния съвет, участвува в съставянето на Кодекса и бе удостоен със званието сенатор, получил при това и титлата граф Дьо Гондрьовил. Такава е политическата страна на живота му, а ето и финансовата.

В Арсийски окръг Гревен се оказа най-активният, най-ловкият посредник, съдействуващ за обогатяването на граф Дьо Гондрьовил. Имението Гондрьовил принадлежеше на Симьозови, старинен аристократичен род, мнозина от който бяха загинали на ешафода, а останалите живи наследници, двама млади мъже, служеха в армията на Конде. Имението бе продадено на търг като национално имущество и със съдействието на Гревен бе купено за Мален на името на господин Марион. Гревен закупи за своя приятел най-хубавата част от църковните земи, продадени от Републиката в департамента Об. Мален изпращаше на Гревен сумите, необходими за всички тези сделки, не забравяйки при това довереника си. По време на Директорията, когато Мален играеше видна роля в съветите на Републиката, всички тези покупки бяха преведени на негово име. Гревен стана нотариус, а Мален — държавен съветник. После Гревен бе назначен за кмет на Арси, а Мален осъмна сенатор и граф Дьо Гондрьовил. Мален се ожени за дъщерята на някакъв доставчик — милионер, а Гревен — за единствената дъщеря на Варле, най-добрият лекар в Арси. Граф Дьо Гондрьовил си осигури триста хиляди франка годишен доход, къща в Париж и разкошния замък Дьо Гондрьовил. Една от дъщерите си омъжи за видния парижки банкер от фамилията Келер, а другата — за маршал — херцог Дьо Кариляно.

Гревен се задоволи с петнайсет хиляди годишен доход и къща, където пестеливо, скромно и мирно доизживяваше дните си. Той се грижеше за работите на приятеля си, който му бе продал тази къща за шест хиляди франка.

Граф Дьо Гондрьовил е на осемдесет години, а Гревен — на седемдесет и шест. Перът на Франция се разхожда в своя парк, а бившият нотариус — в градинката, принадлежала на бащата на Мален. И единият, и другият носят сукнени палта и пестят всяка стотинка. Никаква сянка не бе помрачила това шейсетгодишно приятелство. Нотариусът всякога бе покорен на члена на Конвента, на държавния съветник, на сенатора и пера на Франция. Веднъж, след Юлската революция, Мален, отбил се пътьом в Арси, запита Гревен: „Искаш ли да получиш почетен кръст?“ — „А защо ми е?“ — отвърна Гревен. Никога нито един от тях не се откъсна от другия, те във всичко се съветваха и всичко си доверяваха — единият без всякаква завист, другият без най-малко високомерие или каквито и да било обидни изисквания. Мален винаги трябваше сам да се грижи за Гревен, тъй като цялата гордост на Гревен бе граф Дьо Гондрьовил. Гревен бе дотолкова граф Дьо Гондрьовил, колкото самият бе граф Дьо Гондрьовил. Но скоро след Юлската революция, Гревен, почувствувал, че старее, престана да управлява графските дела, а и графът, натежал от годините и от преживените политически бури, бе намислил да заживее спокойно, така че двамата старци все още предани един на друг, но вече не толкова нуждаещи се един от друг, почти престанаха да се срещат. Идвайки в имението си или завръщайки се в Париж, графът пътьом се отбиваше при Гревен, а и Гревен, докато графът пребиваваше в замъка, го посещаваше веднъж-дваж. Нито госпожа Келер, нито херцогиня Дьо Кариляно имаха някакви отношения с госпожица Гревен както преди, така и след женитбата й с търговеца на чорапи Бовизаж. Това пренебрежение, съзнателно или несъзнателно, много учудваше Северин.

Гревен, като кмет на Арси по време на Империята, еднакво внимателен към всички, бе съумял през годините, в които се задържа на този пост, да изглади и предотврати множество трудности. Неговата прямота, добродушие и честност му спечелиха уважението и любовта на целия окръг; освен това всеки почиташе в него човека, ползуващ се с благосклонността, доверието и поддръжката на граф Дьо Гондрьовил. Но откакто деятелността му като нотариус и участието му в обществените и частните дела се бяха прекратили, за някакви си осем години жителите на Арси напълно бяха забравили стареца и само чакаха днес-утре да чуят за смъртта му. По примера на приятеля си Мален, и Гревен се оттегли от живота, никъде не се показваше, копаеше в градинката си, подкастряше дръвчетата, следеше как се развиват зеленчуците и по старчески се примиряваше с немощта си. Животът на този седемдесетгодишен старец се отличаваше със строг ред. Подобно на приятеля си полковник Жиге, Гревен ставаше в зори, лягаше си да спи преди девет часа и във всичко проявяваше скъперническо въздържание. Вино пиеше много малко, но това вино винаги биваше превъзходно. Кафе пиеше, но никога ликьор и единственото физическо усилие, което си позволяваше, бе работата в градината. Във всяко време носеше едни и същи дрехи: натрити с мазнина обувки с дебели подметки, груби селски чорапи, сиви сукнени панталони с катарама, без презрамки, голяма небесносиня жилетка от тънко сукно с рогови копчета и редингот от същата материя като на панталоните. На главата си носеше малък, кръгъл самурен каскет и не го снемаше дори и вкъщи. Лете каскетът се заменяше от черно кадифено кепе, а вместо дебелия сукнен редингот надяваше друг, тънък, от светлосива материя. Гревен бе висок пет стъпки и четири пръста и се отличаваше с пълнотата на здрав, добре гледан старец; това правеше малко тромава походката му, и без друго вече натежала като у всички домоседи.

Още от ранно утро Гревен старателно се обличаше и извършваше най-грижливо сутрешния си тоалет; бръснеше се сам, после излизаше в градината да се поразходи, оглеждаше времето, хвърляше поглед на барометъра и сам отваряше капаците на салона си. После грабваше лопатата, прекопаваше лехите, обираше гъсениците, плевеше бурените и така винаги си намираше работа до закуска. След закуска почиваше час-два и мислеше за всичко, което му минаваше през ума. Почти всеки ден от два до пет часа го навестяваше внучката му, водена от прислужничка, а понякога от майка си.

Имаше дни, когато този механичен живот биваше нарушаван: тогава старецът получаваше наемите, както и доходите в натура, които веднага се разпродаваха. Но тези дребни вълнения възникваха само в пазарни дни и не повече от един път в месеца. Къде отиваха парите? Това никой не знаеше, дори Северин и Сесил. Гревен сякаш се бе заклел да мълчи. Но всички чувства на стареца в края на живота му се насочваха изключително към неговата дъщеря и към внучката му. Тях той обичаше повече от парите си.

Този чистичък седемдесетгодишен старец, със закръглено лице, с високо, оплешивяло чело, със сини очи и побелели коси, се отличаваше с удивително последователен характер като у всички ония, на които никой и нищо в живота не бе противостояло. Единственият му недостатък, затаен много дълбоко, тъй като никога не беше се представил случай да го разкрие, бе упоритата, страшна злопаметност, докачливост, която Мален никога не бе засегнал. Ако Гревен винаги бе на услугите на граф Дьо Гондрьовил, граф Дьо Гондрьовил винаги му бе засвидетелствувал признателност: Мален никога не бе обиждал, нито унизявал приятеля си, когото познаваше отлично. Те и сега си говореха на „ти“ както на младини и все така горещо си стискаха ръцете при среща. Нито веднъж сенаторът не бе дал на Гревен да почувствува разликата в положението им; винаги се стараеше да изпревари желанията на приятеля си от детинство, като му предлагаше всичко, знаейки, че ще се задоволи с малко. Любител на класическата литература, поклонник на чистотата на стила, добър администратор, Гревен притежаваше сериозни и обширни познания в законодателството; той се бе потрудил много за Мален в тази област и именно неговата работа положи началото на славата на граф Дьо Гондрьовил в Държавния съвет като съставител на Кодекса.

Северин обичаше много баща си. Тя и нейната дъщеря не предоставяха никому грижата за бельото му; плетяха му чорапи за зимата, задоволяваха всички негови нужди, като не им убягваше и най-малката, и Гревен знаеше, че обичта им към него бе лишена от всякаква корист: предполагаемият милион бащино наследство не би пресушил сълзите им. Старците са чувствителни към безкористната нежност. Всеки ден, преди да напуснат дома на стареца, госпожа Бовизаж и Сесил подготвяха обяда му за следващия ден и винаги му изпращаха ранни плодове и зеленчуци.

Госпожа Бовизаж винаги бе желала баща й да я представи в замъка Гондрьовил и да й помогне да се сприятели с дъщерите на графа; мъдрият старец обаче много пъти й бе обяснявал колко трудно би било за нея, жената на търговеца на трикотаж от Арси, да поддържа що-годе близки отношения с херцогиня Дьо Кариляно, която живееше в Париж и само рядко се появяваше в Гондрьовил, или с блестящата госпожа Келер.

— Твоят живот е вече минал — казваше Гревен на дъщеря си, — възложи всичките си надежди на Сесил, а тя, разбира се, ще бъде достатъчно богата, за да ти предложи, когато приключиш търговията си, други условия, блестящ светски живот, на който имаш право. Потърси си зет заможен, честолюбив и тогава ще можеш да заминеш за Париж и да оставиш тук глупака Бовизаж. Ако доживея да видя внучката си омъжена, ще ви поведа в океана на политическите интереси, както някога водех кораба на Мален, и вие ще заемете положение, не по-лошо от положението на фамилията Келер.

Тези пестеливи думи, изречени преди революцията от 1830 година, една година след оттеглянето на стария нотариус в тази къща, обясняват отшелническото му съществуване. Гревен искаше да живее, искаше да осигури блестящо положение в обществото за своята дъщеря, за внучката си и за бъдещите си правнуци. Честолюбието на стареца се простираше чак до третото поколение. В това време, към което се отнасят тези негови думи, той мечтаеше да омъжи Сесил за Шарл Келер и сега оплакваше рухналите си надежди и не знаеше какво да предприеме. Като нямаше никакви връзки в парижкото общество и не виждаше в департамента Об нито един подходящ жених за Сесил освен младия маркиз Дьо Сен Син, Гревен се съмняваше дали с помощта на златото щеше да преодолее препятствията, които Юлската революция бе въздигнала между верните на принципите си роялисти и техните победители… Щастието на внучката му, което щеше да зависи от гордата маркиза Дьо Сен Син, му се струваше до такава степен съмнително, че той реши да се осланя на приятеля на старците — времето. Надяваше се, че главният му враг, маркиза Дьо Сен Син, ще умре и че тогава може би ще успее да съблазни сина й с помощта на дядо му, стария Д’Отсер, който по това време живееше в Сен Син и чиято пресметливост на скъперник му бе известна. Когато събитията доведат до развръзка на драмата в замъка Сен Син, ние ще обясним защо дядото на маркиза носеше име, различно от името на внука си. В краен случай Гревен разчиташе, когато Сесил навърши двайсет и две години, да се обърне за съвет към приятеля си, Дьо Гондрьовил, който да й избере в Париж мъж всред имперските херцози, според вкуса и амбициите й.