Оноре дьо Балзак
Депутатът от Арси ^[0] (17)

Седемнадесета глава
Портрет с обяснение

Макар висок на ръст и слаб, графът вече бе направил шкембенце, но не му позволяваше да престъпи границите на благородното величие, както се изразяваше Брипа-Саварен. Впрочем фраковете на Максим дьо Трай бяха така майсторски ушити, че фигурата му още запазваше младежката си стройност, лекота и гъвкавост, които вероятно дължеше на постоянните физически упражнения, на фехтовката, на ездата и лова. Максим притежаваше пленителното изящество и обаяние, присъщи на аристократа, и те още повече подчертаваха гордата му осанка. Продълговатото му лице, с черти, напомнящи тези на Бурбоните, беше обкръжено от брада и бакенбарди, старателно накъдрени, подстригани и черни като смола. Този техен цвят, както и цветът на пищните коси, се поддържаше с помощта на много скъпо индийско козметично средство, употребявано в Персия и чийто секрет Максим пазеше в строга тайна. Така той успяваше да скрие белите коси, умножили се напоследък неимоверно много. Особеността на това козметично средство, с което персийците боядисват брадите си, се заключава в това, че не придава суровост на чертите; като прибавим към него повече или по-малко индиго, може да му се придаде оттенък в съответствие с цвета на кожата. Вероятно тази именно операция бе видяла през прозореца госпожа Моло; но гостите още продължават да се шегуват, запитвайки я какво точно бе видяла.

Максим имаше прекрасно чело, сини очи, гръцки нос, красиви устни и рязко очертана брадичка; очите бяха заобиколени от мрежа тънки бръчици, изрязани като че с бръснач и толкова незабележими, че отдалече не се виждаха. Такива бръчици се бяха появили и по слепоочията. Лицето също бе белязано от едва видими гънчици. Като у всички комарджии, прекарали нощи над игралната маса, очите му светеха с някакъв стъклен блясък; макар и притъпен от него, погледът беше страшен и едва ли не внушаваше ужас. В този непроницаем поглед се чувствуваше скрит огън, лава на неугаснали страсти. Устата, някога така свежа и розова, сега бе загубила яркостта си; тя не беше вече права, десният й ъгъл се бе отпуснал. Тази извивка като че говореше за лъжа. Порокът бе изкривил устните му, но великолепните зъби още пазеха ослепителната си белота.

Следите от времето се губеха в общото впечатление от лицето и фигурата. Целият негов облик все още бе толкова привлекателен, че нито един от младите хора не можеше да съперничи на Максим в езда из Булонския лес, където изглеждаше по-млад и по-изящен от най-изящните и най-младите измежду тях. Подобна привилегия на вечна младост притежаваха само неколцина в това време.

Графът бе толкова по-опасен, тъй като правеше впечатление на човек отстъпчив, безгрижен и с нищо не издаваше страшните замисли, които го ръководеха във всичко. В ужасното безразличие, което му позволяваше еднакво ловко да всява смут всред народа и да участвува в дворцовите интриги, за да укрепи кралската власт, имаше някакво своеобразно обаяние. Външното хладнокръвие, сдържаността на поведението никога не изглеждат подозрителни, и особено във Франция, където сме свикнали на много шум за нищо.

Графът, както това изискваше модата в 1839 година, носеше черен фрак, тъмносиня жилетка, бродирана с малки сини цветенца, черни панталони, сиви копринени чорапи и лачени обувки. Часовникът му, поставен в един от джобовете на жилетката, бе прикрепен към илика с изящна верижка.

— Растиняк — каза той, като взе чашата чай от ръцете на хубавата госпожа Дьо Растиняк, — ще дойдете ли с мен в австрийското посолство?

— Драги мой, аз съм твърде отскоро женен, за да не се прибирам вкъщи с жена си!

— Това ще рече, че по-късно… — подхвърли младата графиня, като се обърна и погледна мъжа си.

— Кой мисли за по-късно? — отвърна Максим. — Но ако ми разрешите да се обърна с молба към графинята, аз не се съмнявам в успеха.

И Максим с подобаваща любезност отведе настрана красивата графиня и й пошепна няколко думи; графинята погледна майка си и каза на Растиняк:

— Ако искате, идете с господин Дьо Трай в посолството, мама ще ме изпрати до дома.

След няколко минути баронеса Дьо Нюсенжан и графиня Дьо Растиняк излязоха заедно. Максим и Растиняк тръгнаха след тях и седнаха в каляската на барон Дьо Нюсенжан.

— Какво искате от мен, Максим? — запита младоженецът. — Какво се е случило, та сте ме хванали за гушата? Какво казахте на жена ми?

— Че трябва да поговоря с вас — отвърна господин Дьо Трай. — Щастлив сте вие! Оженихте се за единствената наследница на милионите на Нюсенжан, заслужихте това с… двайсет години каторга!

— Максим!

— А аз… аз, изглежда, внушавам на всички някакви странни подозрения — продължи той в отговор на възклицанието на Растиняк. — Едно нищожество, един Дьо Тийе се осмелява да пита дали имам достатъчно кураж да свърша със себе си! Времената ще се уталожат! Възможно е да искат да се освободят от мене! Или не? Вие можете да узнаете това, вие ще го узнаете — каза Максим, като спря с жест Растиняк. — Ето моя план, изслушайте ме. Трябва да ми помогнете, аз съм ви помагал и още мога да ви помогна. Животът, който водя, ми дотегна, вече искам спокойствие. Помогнете ми да встъпя в брак, който да ми даде половин милион; когато се оженя, назначете ме за посланик в някоя загубена американска република. На този пост ще остана колкото е нужно, за да мога да получа подобна служба в Германия. Ако струвам нещо, ще ме изтеглят оттам; ако не струвам, ще ме уволнят. Може би ще имам дете, ще го възпитам с нужната строгост; майка му ще бъде богата, ще го направя дипломат, а може да стане и посланик.

— Ето моя отговор — каза Растиняк. — Между властта в пелени и малолетната власт се води много по-ожесточена борба, отколкото предполагат невежите. Властта в пелени — това е Камарата на депутатите, която не е била досега възпирана от една Камара на перовете…

— А, да — каза Максим, — вие сте пер на Франция!

— Нямаше ли сега да бъда пер при който и да е режим? — запита Растиняк. — Но не ме прекъсвайте, изслушайте ме — става дума за вас! Камарата на депутатите неизбежно ще стане пълновластна, както предвиждаше Дьо Марсе, единственият човек, който можеше да спаси Франция — или по-скоро правителството, защото народите не умират, те са роби или свободни, това е всичко. Малолетната власт е монархията, коронована през август хиляда осемстотин и тринайсета година. Сегашният кабинет е победен, той разпусна Камарата и иска да проведе избори, за да не ги проведе бъдещият кабинет; но не се надява на успех. И ако при все това ги спечели, династията ще бъде в опасност; ако ги загуби, династическата партия дълго още ще може успешно да се бори. От грешките на Камарата ще се възползува волята на едного, която за нещастие е всичко в сферата на политиката. Когато един човек стане всичко, както това бе с Наполеон, настъпва момент, когато той трябва да бъде заменен, и тъй като способните хора са отстранени, великото „всичко“ не намира свой заместник. Заместникът е това, което наричат министерски кабинет, а във Франция няма такъв кабинет, има само пожизнената воля на едного. Във Франция грешат само управниците. Опозицията не може да греши, тя може да загуби всички сражения, но за нея е достатъчно, като съюзниците в 1814 година, да победи един-единствен път. И тогава в „три славни дни“ унищожава всичко. Ето защо, за да се наследи властта, е нужно не да се управлява, а да се изчаква. По своите лични убеждения аз принадлежа към аристокрацията, а по обществените си възгледи — към Юлската монархия. Орлеанският дом ми помогна да възстановя състоянието на моя род и аз ще му остана предан завинаги.

— „Завинаги“ по Талейрановски, разбира се — каза Максим.

— Следователно в настоящия момент не мога да направя нищо за вас — продължи Растиняк; — след шест месеца ние не ще бъдем повече на власт. Да, тези шест месеца ще бъдат агония, знаех това. Ние предвиждахме участта си, когато съставяхме кабинета; нашият кабинет е временно решение. Но ако вие се отличите в предстоящите предизборни борби, ако привлечете макар и един глас, един надежден депутат за каузата на династията, вашето желание ще бъде изпълнено. Мога да поговоря където трябва за вашите добри намерения, мога да надзърна в някои секретни документи, в поверителни доклади и да намеря за вас някоя трудна задача. Ако успеете, мога да изтъкна способностите ви, предаността ви и да изискам за вас награда. А да си вземете жена, драги мой, можете само в семейството на някой жаден за титли фабрикант, и то в провинцията. В Париж ви познават твърде добре. Следователно трябва да се намери милионер, някакво парвеню с дъщеря, което гори от желание да блести в Тюйлери.

— А дотогава убедете вашия тъст да ми заеме двайсет и пет хиляди франка; той ще бъде заинтересован да не ми плащат със светена вода, в случай че успея, и освен това ще съдействува за женитбата ми.

— Хитър сте, Максим, и не ми вярвате. Но аз обичам умните хора и ще се заема с вашата работа.

Пристигнаха в посолството. Барон Дьо Растиняк съгледа в салона министъра на вътрешните работи и отиде да разговаря с него в един ъгъл. Граф Максим дьо Трай изглеждаше всецяло зает със старата графиня Дьо Листомер, но всъщност следеше разговора между двамата перове на Франция; дебнеше всеки жест, стараеше се да отгатне изражението на лицата им и улови най-после благосклонния поглед, хвърлен върху него от министъра.

В един часа след полунощ, когато Максим и Растиняк, излизайки от посолството, се спряха на стълбата, преди всеки да седне в каляската си, Растиняк каза:

— Наминете към мен, когато изборите наближат. Дотогава ще разбера къде опозицията има най-малки шансове и какви изгоди можем да извлечем с вас от това.

— Но двайсет и петте хиляди франка бързат — отвърна Дьо Трай.

— Тогава се скрийте!

Петнадесетина дни след това, един ден на разсъмване, граф Дьо Трай тайно, в наемен файтон, дойде на улица Варен. Пред вратата на разкошната къща, която барон Дьо Нюсенжан бе купил за своя зет, Максим освободи файтона, огледа се да види дали не го следят, влезе в дома и в някакъв малък салон седна да чака Растиняк да се събуди. След няколко минути лакеят отведе Максим в кабинета, където държавникът го очакваше.

— Драги мой — му каза Растиняк, — мога да ви съобщя тайна, която след два дни ще бъде разгласена от всички вестници и от която вие можете да се възползувате. Бедният Шарл Келер, който така добре танцуваше мазурка, е убит в Африка, а той бе наш кандидат в окръга Арси. Неговото място не бива да остане празно. Ето копие от две донесения: от околийския началник и от полицейския комисар, предупреждаващи министъра, че избирането на нашия злочест приятел може да се натъкне на някакви спънки. В донесението на полицейския комисар има сведения за Арси, които за човек като тебе са напълно достатъчни, тъй като амбициите на конкурента на покойния Шарл Келер произтичат от желанието му да се ожени за богата наследница… За човек умен като тебе тези думи са достатъчни. Сен Син, принцеса Дьо Кадинян и Жорж дьо Мофриньоз са на две крачки от Арси; ти ще съумееш, при нужда, да получиш гласовете на легитимистите. И така…

— Излишна е повече всяка дума — каза Максим. — Там ли е още полицейският комисар?

— Да.

— Дай ми писмо до него.

— Тук, драги мой — каза Растиняк, като връчи на Максим цяла папка, — ще намерите две писма до граф Дьо Гондрьовил. Вие сте били паж, той — сенатор, все някак ще се разберете. Госпожа Франсоа Келер е много религиозна, ето и за нея писмо от госпожа Дьо Кариляно, съпругата на маршала. Тя се обяви за поддръжница на династията, препоръчва ви горещо и тръгва за Арси след вас. Още една дума: пазете се от околийския, той е способен да козирува на този Симон Жиге, за да си осигури поддръжката му пред бившия председател на Министерския съвет. Ако ви дотрябват писма, пълномощия, препоръки, пишете ми.

— А двайсет и петте хиляди франка? — запита Максим.

— Подпишете тази полица на името на Дю Тийе, ето парите.

— Ще успея — каза графът — и вие можете да обещаете на краля, че депутатът от Арси ще му принадлежи телом и духом. Ако пропадна, нека ме изостави!

Час по-късно Максим дьо Трай пътуваше в кабриолета си по пътя за Троа.