Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The White Hotel, 1981 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Епистоларен роман
- Интелектуален (експериментален) роман
- Постмодерен роман
- Психологически роман
- Съвременен роман (XX век)
- Характеристика
-
- XX век
- Дискретен сюжет
- Еротика
- Магически реализъм
- Постмодернизъм
- Поток на съзнанието
- Психологизъм
- Психологически реализъм
- Съспенс
- Сюжетна рамка
- Хаотичен сюжет
- Оценка
- 4,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- ani_petrova (2022)
Издание:
Автор: Д. М. Томас
Заглавие: Белият хотел
Преводач: Людмила Костова; Георги Рупчев
Година на превод: 1991
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: „Сиела Норма“ АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: британска
Печатница: Печатна база „Сиела“
Излязла от печат: 26.01.2016
Отговорен редактор: Рия Найденова
Редактор: Милена Братованова
Художествен редактор: Стоян Атанасов
ISBN: 978-954-28-1973-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8815
История
- — Добавяне
Отхранихме сърцето с фантазии и клетото стана така жестоко, повече смисъл има враждата от любовта ни…
„Размисли по време на гражданска война“
Бележка на автора
Никой не би могъл да броди дълго из царството на хистерията, което е „теренът“ на този роман, без да открие там величествената фигура на Зигмунд Фройд. Всъщност Фройд става едно от действащите лица в качеството си на откривател на великия и прекрасен модерен мит на психоанализата. За мен „мит“ е поетичен и драматичен израз на скрита истина. Като поставям този акцент, не целя да хвърля сянката на съмнението върху научната валидност на психоанализата.
Ролята, която Фройд играе в това повествование, е изцяло измислена. Обаче въобразеният от мен Фройд се придържа към общоизвестните факти от живота на истинския Фройд, а аз понякога цитирам негови трудове и писма passim[1]. Писмата от пролога и всички пасажи, отнасящи се до психоанализата (включително и част III, която приема литературната форма на изследване на Фройдова пациентка), нямат фактологическа основа. На читателите, незапознати с оригиналните изследвания от този вид (а те, освен всичко друго, са и великолепни литературни творби), се препоръчват томовете III, VIII и IX на „Пеликън Фройд Лайбръри“ („Пенгуин букс“, 1974–9).
Д.М.Т.