Д. М. Томас (автор)

Произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Д. М. Томас от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Д. М. Томас
Donald Michael Thomas
английски поет и писател
Роден
Доналд Майкъл Томас
Починал
26 март 2023 г. (88 г.)
Националност Англия,
 Великобритания
Учил вНю Колидж
Литература
ПсевдонимД. М. Томас
Период1959 – 2023
Жанровефентъзи, мемоари, лирика, драма, документалистика
Течениемагически реализъм
Известни творби„Белият хотел“ (1981)
ПовлиянАлександър Пушкин, Робърт Фрост, Анна Ахматова, Уилям Шекспир, Уилям Бътлър Йейтс, Чарлз Козли, Емили Дикинсън
Семейство
СъпругаМорийн Скюс (1958 – ?)
Дениз Алдред (1976 – 1998)
Виктория Фийлд (1999 – ?)
Анджела Ембри
(2005 – 2023)
Деца3
Уебсайтwww.dmthomasonline.net

Доналд Майкъл Томас (на английски: Donald Michael Thomas), познат като Д. М. Томас (на английски: D. M. Thomas) е английски драматург, преводач, поет и писател на произведения в жанра лирика, фентъзи, драма, биография и мемоари.[1][2][3]

Биография и творчество

Д. М. Томас е роден на 27 януари 1935 г. в Редрът, Корнуол, Англия. През 1949 г. се премества със семейството си в Мелбърн, Австралия. След като завършва гимназия там, се връща в Редрът. В периода 1953 – 1955 г., в разгара на Студената война, по време на военната си служба изучава руски език. Той запазва интереса си през целия живот към руската култура и литература и по-късно прави преводи на руски поети класици.[4][5][6]

След отбиване на военната служба следва английска филология в Ню Колидж на Оксфордския университет, като завършва с отличие бакалавърска степен през 1958 г. През 1961 г. получава магистърска степен след следдипломно обучение. След дипломирането си в периода 1959 – 1963 г. преподава английска литература в Тинмът. В периода 1963 – 1978 г. преподава английска литература в образователния колеж в Херефорд.[1][4][5]

Дебютира в литературата през 1959 г. с публикация на разказ в университетското списание „Изида“. От 1968 г. публикува поезия и проза в британското списание за научна фантастика „New Worlds“. Първата му книга, стихосбирката „Two Voices“ (Два гласа), е издадена през 1968 г., а през 1971 г. е издаден сборникът му с разкази „Logan Stone“ (Логан Стоун). През 1978 г. е издаден първият му роман „The Flute Player“ (Флейтистът).[1][4][5]

Става известен с фантастично-еротичния си роман „Белият хотел“ от 1981 г. Той представя историята на младата певица Анна Г., която е пациентка на Зигмунд Фройд през 1920 г. в бляскавата Виена. Докато той анализира необикновения ѝ сън, който предизвиква у нея хистерия и видения за Бабин Яр (където тя в крайна сметка загива), в Германия нацистите вземат превес, а антисемитските настроения в цяла Европа достигат връхна точка и водят до Холокоста. Книгата е номинирана за награда „Букър“.[2][4][6]

Биографията му на Александър Солженицин от 1998 г. е отличена с наградата „Оруел“ за политическо писане през 1999 г.[1]

Голяма част от творчеството му е поезия, която е характерна със своята директност, често разговорна по тон, която засяга теми, близки до дома, като брак, секс и смърт. Една от силните страни на лириката му е в предизвикване на интимните комуникации между хората, независимо дали са любовници или приятели, настоящи и предишни.[3]

Той има четири съпруги и три деца. През 1958 г. се жени за Морийн Скюс. Имат дъщеря и син – Кейтлин и Шон. През 1976 г. се жени за Дениз Алдред, с която имат син – Рос и живеят в Труро. Съпругата му Дениз умира през 1998 г. През 1999 г. се жени за Виктория Фийлд, а през 2005 г. за Анджела Ембри.[5]

Д. М. Томас живее със семейството си в Корнуол.[1][5]

Награди и отличия

  • 1979: Gollancz/Guardian Fantasy Prize за романа „The Flute Player“[7]
  • 1981: Cholmondeley Award за „Dreaming in Bronze“[8]
  • 1981: Награда за белетристика на вестник Los Angeles Times за „Белият хотел“[9]
  • 1981: Cheltenham Prize for Literature за „Белият хотел“[10]
  • P.E.N. Prize за „Белият хотел“[10]
  • 1981: Номинация на награда Букър за „Белият хотел“[11]
  • 1999: Orwell Prize за „Alexander Solzhenitsyn: a Century in His Life“[12]

Произведения

Самостоятелни романи

  • The Flute Player (1979)[1][2][5]
  • Protest (1980)
  • Birthstone (1980)
  • The White Hotel (1981)
    Белият хотел, изд.: „Петриков“ (1991), „Сиела“, София (2016), прев. Людмила Костова, Георги Рупчев
  • Lying Together (1990)
  • Flying in to Love (1992)
  • Pictures at an Exhibition (1993)
  • Eating Pavlova (1994)
  • Lady With a Laptop (1996)
  • Hunters in the Snow (2014)
  • Conversations with Freud (2020)

Серия „Руски нощи“ (Russian Nights)

  1. Ararat (1983)[1][2][6]
  2. Swallow (1984)
  3. Sphinx (1986)
  4. Summit (1987)

Сборници

  • Logan Stone (1971) – разкази[1][6]
  • Orpheus in Hell (1977) – разкази
  • The Rock (1975)
  • The Devil and the Floral Dance (1978) – с Джон Астроп

Поезия

  • Two Voices (1968)[1][2][5]
  • The Shaft (1973)
  • Love and Other Deaths (1975)
  • The Honeymoon Voyage (1978)
  • Selected Poems (1983)
  • Not Saying Everything (2006)
  • Flight and Smoke (2009)
  • Two Countries (2011)
  • Mrs English and Other Women (2014)
  • Shadow Sonnets (2018)
  • Ruslan and Ludmila (2019)
  • A Child of Love and War: Verse Memoir (2021)

Пиеси

  • Hell Fire Corner (2004)[5]

Документалистика

  • Memories and Hallucinations (1988)[1]
  • Alexander Solzhenitsyn (1998)[4][5]
  • Bleak Hotel (2008)
  • Freud (2010)
  • Corona Man (2020)
  • A Child of Love and War (2021)

Преводи

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата D. M. Thomas в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​