Ярослав Хашек
Как Йонг-Сенг стана християнин (2) (Разказ на китаеца от магазина на Станек в Прага)

II.

Йонг-Сенг вече бил покръстен в рекичката Мих-Хао-Тех и от ден на ден се усъвършенствал в новата вяра. Започнал даже да спазва постите. В деня за постене не ядял кучешко месо, а мисионерът — пилешко. Прехранвали се през тези свещени дни с риби от рекичката, вкусно приготвени, и се молили горещо за смекчаване сърцето на красивата Тси-Чи-Ких, като според дължината на молитвата Йонг-Сенг плащал петнайсет до трийсет пу в полза на светия орден на патер Албан. Освен това изпратил на поета Тун-Тсианг от Квантунг две угоени кучета, за да му напише стихотворение за красивата Тси-Чи-Ких. След седмица стихотворението дошло и било толкова красиво, че Йонг-Сенг, научавайки го наизуст, се смятал сам за най-добрият поет в цялата провинция. Стихотворението звучало така:

Моя Тси-Чи-Ких! О, Тси-Чи-Ких.

Какво е Йонг-Сенг? Само сняг.

Сняг от върховете Ингве-Минг

и разтопява го сал твоя смях,

кат слънце бели горски сняг.

Моя Тси-Чи-Ких, о, Тси-Чи-Ких!

И изпратил това стихотворение, преписано от неговия иконом със златни букви на копринено шалче на красивото Малко краче, и изпратил на поета Тун-Тсианг три охранени кученца от расата чао-чао, които имат, както се знае, най-вкусното месо, с молбата поетът да изпрати ново стихотворение. Кученцата били така вкусни, че поетът изпратил следното:

Прасковен цвят аз хвърлям в река Лао,

моя Тси-Чи-Ких, о, Тси-Чи-Ких.

А в планината вече няма сняг,

отвя го вятър Гунг-и-там.

За теб аз, прасковке, си спомням.

Преписването и изпращането на стихотворения сега се редувало с молитви. При Йонг-Сенг дошъл и пратеник с писмо от квантунгския губернатор, славният Ши-Каен-Йонг, със следното съдържание:

Мили Йонг-Сенг!

Съобщава нашият мил и драг брат, мъдрият Лу-Наг, чичо на красивата Тси-Чи-Ких, председател на Братството на сплотените сърца, към което също принадлежа, че укриваш, драги мой, в своя дом бял дявол, християнски монах. Бъди така добър и ми изпрати този мъж завързан, за да заповядам да му отсекат главата и да го забият преди или след това на кол. Надявам се в близко време със своя помощ да спечелиш благосклонността на всички верни сърца на братството. С това Те оставям като свой обичан брат. Виж! Подписвам се като най-скъп Твой приятел

Ши-Каен-Йонг.

С голямо уважение Йонг-Сенг изпратил пратеника до най-близката оризова нива и се върнал при патер Албан с писмо.

— Свети отче! — казал почтително, — виж какво пише Ши-Каен-Йонг. Трябва да те изпратя вързан в Квантунг, където ще ти бъде отсечена главата и твоето свято тяло забучено на кол преди или след това. Е, свети отче, защо трепериш? Ама нали каза, че мъченическата смърт ви въвежда до още по-голяма слава небесна.

— Скъпи сине, Йонг-Сенг — казал бледият мисионер, — още не съм изпълнил своето послание.

— Виж сега, свети отче, не се ли радваш бързо изведнъж да отидеш на небето? Ще бъде раз-два, тъй като ръката на главния палач не трепери и аз ще се помоля за теб с молитвата за вярно починалите като за свят мъж. Ето, бог чу моите молитви да бъде смекчено сърцето на красивата Тси-Чи-Ких. Лу-Наг е чичо на моята скъпа Малко краче и когато изпълня желанието на славния Ши-Каен-Йонг, ще спечеля неговото благоразположение, а с това и на Тси-Чи-Ких, и то единствено благодарение на теб, понеже ти ходатайства за мен пред бог и бог те изпраща сега като инструмент на своята най-висша воля.

— Скъпи сине, Йонг-Сенг — завайкал се мисионерът, — ако ме предадеш в ръцете на убийците, ще допуснеш с това смъртен грях.

— Не е така, свети отче, нима не ми казваше често, че мечтаеш за царството божие? Ето, сега ще ти се предостави възможност да изпълниш бързо своята мечта, а на мен възможност да те възнаградя за твоите горещи молитви в моя полза.

Йонг-Сенг ударил гонга. Появил се винаги сериозният, очилат домакин.

— Куи-Лиаг, извикай Йин, Дег-Инг и Инг-Ба.

Когато те дошли, той им казал, гледайки приветливо мисионера:

— Вържете светия отец с цялото си уважение и го натоварете на лека бамбукова количка. Ще ходя с него до Квантунг.

Мисионерът се отбранявал отчаяно, преди да бъде вързан и натоварен на колата. През целия път Йонг-Сенг приказвал с него любезно и достойно за славата небесна и за това, че с гордост ще разказва как е укривал и возил мъченик.

— Сбъркал си учението на църквата — оплаквал се вързаният.

— В никакъв случай, свети отче, бог направи от мен само инструмент, за да стигнеш възможно най-скоро до небето. И затова да се свети името му.

— Ама ти богохулстваш, Йонг-Сенг!

— Не — казал тържествено Йонг-Сенг, — заклевам се, че това с теб го мисля честно.

След два дни му отрязали главата.

„Обърка учението на църквата“ били неговите последни думи…

Красивата Тси-Чи-Ких после изпратила писмо на далновидния Йонг-Сенг:

Скъпи, Йонг-Сенг!

Моят обичан чичо Лу-Наг, председател на Братството на сплотените сърца ми рече, че според традицията на вашите славни предци сте докарал белия дявол завързан на славния Ши-Каен-Йонг. Моето сърце тупти еднакво с вас и Тси-Чи-Ких ви обича, както прасковеният цвят обича изгрева на слънцето.

Ваша Тси-Чи-Ких

След прочитане на писмото Йонг-Сенг вперил благодарно очите си към небето.

— Бог все пак чу молитвите на светия отец и смекчи сърцето на красивата Малко краче.

— Виждате ли — рече ми китаецът от магазина на Станек в Прага, — такъв бил моят дядо. Живял щастливо с Тси-Чи-Ких и моя баща възпитал също във вярата християнска. Покръстил го сам. А моят покоен баща, пък, покръстил мен и така сега всички от рода Сенг, т.е. и аз, Карел Боромейски Йонг-Сенг, сме християни…