Ярослав Хашек
Как Йонг-Сенг стана християнин (1) (Разказ на китаеца от магазина на Станек в Прага)

I.

Благоразумният и мъдър Йонг-Сенг стоял сред своите ниви в собствената си пагода^[1] и удрял статуята на своя господ бог Буда. При това нареждал:

— Триглави боже! Принесох ти в жертва вече седем тлъсти кучета, осем вола и три съда с ракия от ориз. Поръчах да построят петнайсет мелници за молитви на река Мих-Хао-Тех. Водата течеше и въртеше мелниците, едно завъртане, една молба към теб, триглави боже, за да смекчиш сърцето на красивата Тси-Чи-Ких, която има малко краче, най-малкото в цялата провинция. Пет будистки монаси в манастира Зинк-тс-ю се молеха на теб дни и нощи, за тях жертвах хиляда монети шей, боже, за да запламти с благосклонност сърцето на красивата Тси-Чи-Ких към Йонг-Сенг. И всичко напразно. (Шамар.) Безрезултатно. (Нов шамар.) Тси-Чи-Ких ми написа: „Мили Йонг-Сенг! Моят чичо Лу-Наг, председател на Братството на сплотените сърца ми писа, че при вас липсва онази добродетелност, която красяла вашите славни предци, спечелили със заслуги цялата провинция и които търсели своето щастие в това да допринесат за всеобщото благо на целия край. И така, мили Йонг-Сенг, тук лежи цялата загадка защо моето сърце не се уеднаквява с туптенето на вашето“. Това е онова писмо, триглави негоднико.

— Добре правиш, скъпи сине — прозвучал глас зад Йонг-Сенг, — само разбий цялата статуя на своя Буда, тъй като това животно не заслужава нищо по-добро.

След тези думи към Йонг-Сенг пристъпил един от белите дяволи, мисионерът патер Албан. Говорел перфектно наречието хакка, както се говори около Квантунг и бодро почукал Йонг-Сенг по рамото:

— Бог да ти е на помощ в твоето дело, наблюдавам те вече повече от половин час.

Йонг-Сенг, виждайки пред себе си белия духовник, се изплюл:

— Какво искаш, дяволе?

— Скъпи сине — казал меко мисионерът Албан, — с удоволствие изслушах твоите терзания, понеже както виждам, напразно си се уповавал в Буда. Съществува и друг бог, с по-голяма мощ от тоя дървен Буда, който ако се молим пред него с чисто сърце, ще направи всичко, каквото си пожелаем.

— Гарантираш ли за това, бели дяволе?

— Несъмнено, скъпи сине. Богът на християните изслушва горещите молитви и покорния зов на този, който прибягва за помощ към него. Ако ти беше християнин, тогава богът на християните би смекчил сърцето на красивата Тси-Чи-Ких.

Йонг-Сенг се поклонил пред Албан:

— Добри чичо — казал любопитно, — трудно ли се става християнин?

Патер Албан поклатил глава.

— За това е необходима само твърда воля, мили сине. Ако искаш, ще те науча на началото на вярата, която се дели на раздели, а разделите на абзаци. Ще те науча на молитвата утринна, ще платиш за това трийсет пу (монети), ще те науча на молитвата вечерна за двайсет пу. Ще прибавя основите на вярата безплатно, понеже не искам да те изцедя. После ще те покръстя за сто пу. Тези пари не искам за себе си, а за своя орден, мили сине. Ще вникна след това с теб в различните тайнства за трийсет, двайсет, четирийсет и шейсет пу. Ще те опростя в името божие от греховете твои съвсем безплатно, мили сине, и ще се молим горещо заедно, за да достигнеш своята мечта, тази красива Тси-Чи-Ких, по пет пу за молитва в полза на нашия свят орден.

— Добри чичо — рекъл Йонг-Сенг, — с удоволствие ще пожертвам например и едно дебело куче.

— Не, жертви не иска богът на християните, както вашите богове. Моли само за чисто сърце.

— Ето това е мъдро и евтино, свети чичо — възкликнал радостно Йонг-Сенг, — ела с мен в моя дом и ме учи на новата вяра. Ще те храня с най-вкусните неща. Ще те охраня за няколко дни така, че ще се търкаляш от върховете като топка, свети чичо. Най-хубавите слугини от провинцията ще поръчам, за да спят с теб, с най-добрия опиум чак от Шанхай ще ти натъпча лулата за вечерта и ще се напиваш всеки ден като чунгус^[2] с най-добрата ракия от ориз, топла и студена.

— Скъпи сине — прекъснал го Албан, — ние, светите мъже, не спим с жени.

— Няма нищо — казал Йонг-Сенг, — ще ти поръчам момчета.

— Скъпи сине, ще те науча за двайсет пу божите заповеди, където е написано: Не блудствай. Да отиваме вкъщи, за да не продължаваш да бъдеш в състояние на грях, кланяйки се на Буда…