Силно ме впечатлиха уводните страници на книгата, където е описан военен парад в Тюйлери от април 1813г., проведен преди злощастната за император Наполеон I Германска военна кампания. Истинска експлозия от движения, светлина и цветове. В тези страници Балзак се проявява като изключителен пейзажист, не само като художник на чувствата. Страстите, бушуващи в тълпата, умело са съчетани с тези, бушуващи в душите на главната героиня и баща ѝ, които наблюдават парада. Очевиден е паралелът между трагедията на цяла една нация и очертаващата се трагедия в живота на Жюли.
Единствено не ми допадна особено „пиратската“ сюжетна линия, която е прокарана в предпоследната глава — изглежда нагласена и претрупана. Що се отнася до останалата част от текста, Балзак се проявява в пълния си блясък.
Поставям 6.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.