Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Бърни Кълвача
Нещо като любовна история - Оригинално заглавие
- Still Life with Woodpecker, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Димитър Коцев - Шошо, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Интелектуален (експериментален) роман
- Любовен роман
- Постмодерен роман
- Съвременен роман (XX век)
- Хумористичен роман
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2021 г.)
Издание:
Автор: Том Робинз
Заглавие: Бърни Кълвача
Преводач: Димитър Коцев (Шошо)
Година на превод: 1993
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: АРХЕТИП
Град на издателя: София
Година на издаване: 1993
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска (не е указано)
Редактор: Нели Костадинова
Художник: Борис Драголов
Коректор: Петя Дончева
ISBN: 954-8437-03-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13988
История
- — Добавяне
В памет на Кийт Уаймън и Бети Боуен:
ако има място, където хората отиват след смъртта, неговите собственици имат цяло състояние в лицето на тях двамата.
На всички, на чиито писма не съм отговорил.
И на Г.Р. — специална доставка.
Няма защо да напускаш стаята си.
Остани зад масата и слушай.
Дори не слушай, просто чакай.
Дори не чакай.
Стой неподвижен и самотен.
Светът сам открито ще ти се предостави.
Той няма друг избор, освен да си свали маската.
Той ще се търкулне пред краката ти в екстаз.
Това трябва да бъде рисунка на моята любима ябълка. Тя е също така голо тяло и бутилка. Тя е също така пейзаж. Нищо не може да се сравни с натюрмортите.
Пролог
Ако тази пишеща машина не може да го направи, тогава, майната му, невъзможно е да бъде направено.
Това е чисто новата Ремингтън SL-3 — машината, която дава отговор на въпроса: „Кое е по-трудно: да се опитваш да четеш «Братя Карамазови», докато слушаш записи на Стиви Уондър, или да търсиш великденски яйца върху клавиатурата на пишеща машина?“ Това е черешката върху шапката на каубойката. Хамбургерът, поднесен от сервитьорката-гений. Императорската карта.
Предчувствам, че романът на моите мечти се крие в Ремингтън SL-3, макар че тя пише по-бързо, отколкото аз изричам думите. Въобще не й пука, че миналата седмица гигантски сухоземен рак прищипа пръста, с който печатам. При най-малкото предизвикателство тази сладурана проговаря като електрически Шекспир и ще ти изтрака страница и половина, само ако я изгледаш по-упорито.
— Какво търсите от една пишеща машина? — попита ме продавачът.
— Нещо повече от думи — отговорих аз — кристали. Искам да пращам към своите читатели заряди от кристали, някои от които да са с цветовете на орхидеи и божур, а други да улавят радиосигнали от секретен град, който е нещо средно между Кони Айлънд и Париж.
Той ми препоръча Ремингтън SL-3.
Старата ми пишеща машина се казваше Оливети. Познавам един изключителен жонгльор на име Оливети. Нямат връзка. Макар че съществува сходство между жонглирането и творчеството на пишещата машина. Номерът е, когато разпилееш нещо, то да изглежда като част от представлението.
В своя шкаф, под три ключа държа последната бутилка Анаис Нин (зелен етикет), успешно прехвърлена от Пунта дел Висионарио преди Революцията. Довечера ще изтегля тапата. Ще инжектирам десет кубически сантиметра в един зрял лимон така, както го правят местните. Ще засмуча. И ще започна…
Ако тази пишеща машина не може да го направи, ще си заложа главата, че е невъзможно да бъде направено.