Джордж Р. Р. Мартин
Леденият дракон (8)

Осма глава
Пролет

Татко им работи три години за друг фермер на юг. Спестяваше каквото можеше и изглеждаше щастлив.

— Хал си отиде, загубих и земята си — често казваше той на Адара. — И съм тъжен заради това. Но всичко е наред. Дъщеря ми се върна.

Защото зимата вече си бе отишла от нея и тя се усмихваше и се смееше, и дори плачеше като всички други малки момиченца.

Три години след като бяха избягали кралската армия надви врага в голяма битка и кралските дракони изгориха чуждата столица. В мира, който последва, северните провинции отново смениха владетеля си. Тери възвърна духа си, омъжи се за един млад търговец и остана на юг. Джеф и Адара се върнаха с татко си във фермата.

Когато удари първият студ, всички ледени гущери изпълзяха навън, както правеха винаги. Адара ги гледаше с усмивка и си спомняше как беше някога. Но не се опитваше да ги докосва. Бяха студени и крехки малки същества и топлината на дланите й щеше да ги нарани.