Джим Харисън
Човекът, който се отказа от своето име (5)

Епилог

Той потегли на юг в края на октомври, една година след смъртта на баща си, с „Плимут“ от 1967-а, който взе за седемстотин долара. Не бързаше особено и не се водеше по нищо, освен по атласа „Ранд Макнали“; отби се в Савана, купи си две нови гуми и реши, че градът е твърде хубав, за да му допадне. Искаше му се да избягва твърде превзетите места. В багажника имаше един куфар, един кашон с книги и един кашон с най-различно кухненско оборудване, раздялата с което не можа да понесе, въпреки желанието му да пътува с лек багаж. Не беше нито щастлив, нито нещастен, докато отхвърляше място след място и оглеждаше кое как е. Най-сетне в края на ноември се хвана на работа в едно рибно ресторантче с добра репутация в Исламорада, Флорида, на мизерна заплата. Скоро пръстите му се възпалиха от чистене на скариди и човъркане на раци. Един рак доста болезнено му убоде дланта и той се научи да внимава. След месец му позволяваха да приготвя специалитета на деня. Живееше в едностайно туристическо бунгало в края на уличката, застлана с натрошени мидени черупки и опасана с две редици влажни мангрови дървета от двете страни край брега на плитка лагуна. Там имаше малък газов котлон, двойно легло, пластмасова маса, под, застлан с линолеум, черна лампа с леопардов абажур, разбрицан климатик, три плетени ратанови стола. Имаше много комари, които не му пречеха — беше свикнал с тях в Уисконсин. Държеше си парите в една обърната консервна кутия от замразен портокалов сок в камерата на хладилника, понеже не му се занимаваше с банки. Не убиваше пълзящите наоколо хлебарки, след като схвана, че нито ядат кой знае колко, нито хапят. Един ден видя голяма гърмяща змия в калните палмови храсталаци и му стана драго. Купи си гребна лодка и едва не загина, когато клинът на едното гребло се счупи и силният отлив го завлече навътре в бурното море, и цял ден изгребва водата с шапката си, плавайки с едно весло. Спасиха го рибари и прекара два дни в болница заради тежките си слънчеви изгаряния, чувствайки се като пълен тъпак.

Трябва да си нащрек, мислеше си той, в този нов живот, в който си напълно незащитен. Раздипли голяма част от наличните си леденостудени банкноти и си купи „Бостън уейлър“ с мотор „Евинруд“ с шейсет конски сили, след като реши, че това е най-стабилната лодка, която можеше да намери. С помощта на прът, прикрепен за планшира на лодката, можеше да я прибутва през лагуната при среден отлив и я държеше до бунгалото. Купи си спининг въдица и кукички, маска и плавници и книга по морска биология. Газеше из плитчините по време на отлив, ловеше риба в проливите, определяше улова си по книгата и го пускаше. Работеше шест дни седмично, но сутрините и понеделниците бяха на негово разположение, за да изследва. Когато посвикна с тези непознати води, купи карти и ремарке за лодка и в понеделниците заминаваше за Бит Пайн — местност, по-богата на мангрови островчета и приливни канали. Един топъл, безветрен ден в дълбок приливен проток хвана тарпон и се потресе, когато рибата изскочи от водата край лодката, изви грамадното си сребристо тяло, хлопайки с хриле, и се откъсна. Този ден му се струваше, че е изброил хиляда оттенъци на тюркоазеното във водата. Освен готвач беше станал наблюдател на водата, вятъра и облаците. Късно вечер танцуваше под съпровода на транзистор. Беше извор на веселие за местните хора, но го уважаваха. Изживя една чудесна любов с кубинска сервитьорка, негова връстничка. Тя имаше малък преносим стереограмофон и го учеше на латино танци. Още повече спечели уважението на местните, когато една вечер изхвърли двама плещести пияници от ресторанта и така халоса единия, че онзи се строполи в несвяст, но това му напомни неприятно за Берто и като се прибра, плака няколко минути. Пишеше на дъщеря си във Флоренция, получаваше от нея бъбриви писма и обменяше с Филип прозрения за великия автор Е. М. Чоран. След като кубинската сервитьорка заряза Исламорада заради Маями, имаше кратка тридневна забивка с една колежанка, но тя беше малко кисела и не си падаше по чукането. Майка му писа, че действително е видяла Джак Лорд в Хонолулу. Тя и Хенри възнамерявали да му погостуват две седмици през април, когато туристите пооредеят и Нордстром ще има повече време. Налагаше се да пътуват с автобуса, защото Хенри смяташе самолетите за оскърбление към живота си и живота на небето. Веднъж, докато караше лодката си, Нордстром зърна мурена и черноперкова акула и се развълнува до дъното на душата си.

Една вечер, докато пушеше зад ресторанта, Нордстром видя как две сервитьорки идват към него, спират се и започват да си шушнат нещо. По време на вечерната почивка имаше навика да сяда на един голям коралов къс, изваден с драга от морското дъно, състоящ се от стотици килограми малки, древни, смачкани морски безгръбначни. Пийваше студена пиня колада от висока чаша, пушеше цигара и гледаше океана. Заради положението му като майстор готвач никой друг не си позволяваше да узурпира мястото му. Хихикащите сервитьорки дойдоха при него, и двете бяха малко пухкавки, но едната имаше приятни мургави черти. Предложиха му джойнт и той дръпна продължително, но отчуждено. Проблемът им беше, че тази вечер в един бар по-надолу по шосе №1 имало танци и те нямали с кого да отидат, а не им се искало да ходят сами. Нордстром се смути. Никога не беше танцувал пред хора. Боже господи, защо пък не — рече си той. В бара той танцува с двете момичета и с всички други, които искаха, чак до четири сутринта, когато оркестърът спря да свири. После танцува сам на музиката от джубокса до четири и половина сутринта, когато всички трябваше да си тръгнат.