Както посочихме по-горе в краткия теоретичен обзор в първата глава на книгата, биорегулацията на нервната система е ориентирана към ефекторните апарати и по-точно ефекторните клетки, съставящи около 1% от общото число на клетките. Към тях се отнасят главно клетките от мускулен, жлезист и кортикален тип. Тяхната биорегулация се осъществява в непроизволна и произволни форми. Морфофизиологичната основа на непроизволната регулация се състои от рефлекторни кръгове на многобройни нива, намиращи се под активиращия контрол на тяхната централна структура — Ретикуларната формация (РФ). Непроизволната регулация е насочена към формиране на текущ тонус на ефекторните апарати, на чийто фон се реализират командите на произволната регулация, представена от интегриращата структура от мозъчната кора и нейните изпълнителни органи — двигателната зона и проводящите пирамидални и екстрапирамидални пътища. При това, биорегулацията на ефекторните апарати е построена на реципрочен принцип във вид на едновременно въздействие върху ефекторната клетка на два сигнала, единият от който оказва възбуждащо въздействие проявяващо се във вид на деполяризация на постсинаптичната биомембрана, а другият — потискащо въздействие чрез функцията на хиперполяризация. Реализацията на реципрочния принцип на биорегулацията на ниво ефекторна клетка е във вид на взаимодействие между две нейни реципрочни многостъпални ензимни вериги: холинергична (соматична) и адренергична за ефекторни клетки от соматичен тип; и холинергична (пара-симпатикусова) и адренергична за ефекторни клетки от парасимпатикусов тип. При това в холинергичната ензимна верига пусков стимул са йоните на натрия, активиращи гуанилатциклазната система, а в адренергичната ензимна система — йоните на калция, активиращи аденилатциклазната система.

На организмово ниво биорегулацията на функционалните системи (в т. ч. и нервна система) и техните ефекторни апарати се осъществява също по реципрочен принцип, тоест чрез действия върху ефекторните клетки на сигнали от холинергичната и адренергичната системи. Този принцип на биорегулация определя морфологичната структура на цялата нервна система във вид на двойна реципрочна инервация на органите с нейните холинергични и адренергични нерви по периферията й, и с холинергичните (парасимпатикус) и адренергичните (симпатикус) зони в Ретикуларната формация. При напречен разрез на продълговатия мозък в горната му част се откриват ядра на черепно-мозъчни нерви и сиво мозъчно вещество със своеобразна форма — неврони с къси израстъци, които правят многобройни синапси и изграждат мрежа (от тук и названието ретикуларна, мрежовида, формация), простираща се по цялото протежение на мозъчния ствол — от продълговатия до междинния мозък. Според съвременните знания ретикуларната формация структурно е организирана като групи ядра от специфични неврони, локализирани в стволовата част на мозъка, в хипоталамуса, в таламуса и в целия гръбначен мозък. В средния мозък ретикуларната формация (РФ) заема голяма част от горната покривна част на мозъчния ствол, където е и Substantia nigra, чийто клетки съдържат меланин (пигмент близък до катехоламините) и допамин (предшественик на норадреналина). В съответствие с принципа на двойна реципрочна инервация и биорегулация, в РФ се оформят три диференцирани зони, различаващи се не само по спецификата на своите неврони с техните различни прагове на възбудимост при стимулация от аферентни сигнали, но и по тяхното функционално предназначение холинергична (соматична) зона, холинергична (парасимпатикусова) зона и адренергична (симпатикусова) зона. Така структурата на РФ е от две взаимносвързани през инервацията на ефекторните клетки зони — холинергична (с основен медиатор ацетилхолин) и адренергична (с основен медиатор адреналин). Освен това специфична особеност в структурата на РФ е мрежата от силно разгънати междуневронни връзки, образувала се под влияние на функционалната необходимост за сравнително дълго съхраняване на възбудния енергиен потенциал на входящия стимулиращ нервен импулс, което се извършва по механизма на самовъзбуждащ се генератор. Имено благодарение на мрежестата невронна структура, РФ се явява от една страна като акумулатор на външната енергия, а от друга — като биоенергиен разпределителен възел, чиято натрупана енергия чрез активиращи информационни сигнали се изразходва за поддържане на динамичния тонус на органите. Така в структурата на РФ се обозначават две части стимулираща, с нейните центростремителни аферентни, кортикални и хормонални сигнали и активираща, с изходящи от нея центробежни активиращи сигнали по еферентните нервни проводници към ефекторните органи. Ретикуло-кортикалните възходящи нервни влакна улесняват или потискат коровата дейност. Низходящите ретикуло-спинални нервни влакна отправят улесняващи или потискащи импулси към гръбначния мозък. Съществуват и ретиково-корово-ретикуларни нервни пътища, които осъществяват регулация по пътя на обратната връзка. Активиращото въздействие на РФ върху мозъчната кора се осъществява, като кората чрез низходящи импулси поддържа активиращото влияние на РФ върху самата себе си, тоест кората чрез РФ сама поддържа своя тонус. Характерно е и че всички аферентни нервни влакна на всички видове сетивност при достигането на мозъчния ствол търпят раздвояване, при което едното разклонение се отправя към групите ядра от специфични неврони на РФ, а другото продължава към съответните корови проекционни полета. По този начин всеки дразнител, освен че донася специфична информация, но и активира и дейността на РФ. (Ананин В. Ф., Биорегуляция человека, том 3, Москва, „Гласность“, 1995; Заимов К., Колев Н., Анатомия и физиология на висшата нервна дейност, София, „Наука и изкуство“ 1973, с. 118–121)

Функциите на Ретикуларната формация най-общо са свързани с динамичните съотношения „мозъчна кора — подкорие“ и тяхното единство при нервно-ендокринно-трофичната регулация като система на витаукта, осигуряваща уравновесяване на организма със средата. Функционалното предназначение на РФ е във формирането на динамичния тонус на ефекторните апарати адекватно на конкретния момент във времето. Това е и една от страните на адаптационния механизъм на организма, изразяваща се в непроизволната форма на биорегулация. При това поддържането на изходния тонус на ефекторите се осигурява в широк динамичен диапазон на промени в силата на външните дразнения. Тоест, съгласно принципа на двойна реципрочна инервация и биорегулация, РФ чрез своите активиращи сигнали прави така, че при слаби външни и вътрешни дразнители (стимулира се адренергична зона в РФ с основен медиатор адреналин, а също и норадреналин и допамин, т.н. катехоламини, усилва се фоновият еферентен сигнал в адренергичния канал, а в реципрочната инервация на ефекторните апарати става изместване в посока на засилване на адренергичната компонента и преустройство на равновесието водещо до повишаване на праговата чувствителност на рецепторите, тоест засилва се тяхната способност да възприемат слаби дразнения с адекватен отговор от изпълнителните органи), РФ обезпечава преимуществено функционирането на тонизиращата система с нейните високочувствителни рецептори и ефекторните апарати с техните слаби енергийни потенциали, важно при емоционална възбуда и стресова ситуация.

И обратно — при силни аферентни потоци дразнители по бързите аферентни нервни влакна (стимулира се преимуществено холинергична зона от РФ с основен медиатор ацетилхолин, който стимулира възбудните и трофичните процеси, а в реципрочната инервация на ефекторните апарати става изместване в посока на засилване на холинергичната компонетта и преустройство на равновесието водещо до понижаване на праговата чувствителност на рецепторите в соматичната и парасимпатикусовата ефекторна област), РФ непроизволно осъществява превключване на режима на работа на функционалните системи.

Окончателното формиране на зоните в Ретикуларната формация при човека завършва към 18–20 годишна възраст. Тогава енергийният потенциал на холинергичната (парасимпатикусова) зона достига своя максимум. Между 20 и 35 годишна възраст е налице относителна стабилност в енергийните потенциали на действие между зоните в РФ, като постепенно започва намаляването им в адренергичната (симпатикусова) зона. При процеса на стареенето, след 50-те години, е налице съществена морфологична трансформация в адренергичната нервна система, свързана със смъртта почти на 50% от адренергичните неврони, докато при холинергичните неврони морфологичните промени не са така резки. Това определя, съгласно принципа на двойна реципрочна инервация и биорегулация, постепенно засилване на холинергичната биорегулация на ефекторните апарати. След 60-те години холинергичните и адренергичните енергийни компоненти на биорегулацията отново реципрочно се стабилизират, но на по-ниско енергийно-информационно ниво.

Според нас, биорегулацията на стареенето чрез използване на Ретикуларната формация като система от витаукта, трябва да е двупосочно детерминирана във времето, като до 40-те — 50-те години терапевтичното въздействие върху РФ трябва да е чрез слаби външни и вътрешни дразнители (стимулиращи или потискащи), при което РФ обезпечава преимуществено функционирането на тонизиращата функционална система, а след 50-те — 60-те години терапевтичното въздействие върху РФ трябва да е чрез силни аферентни потоци дразнители (стимулиращи или потискащи), при което може да се редуцира до известна степен понижаването на праговата чувствителност на рецепторите в соматичната и парасимпатикусовата ефекторна област, да се стимулират възбудните и трофичните процеси и да се увеличи адренергичната енергийна компонетта в енергийно-информационното равновесие на биорегулацията. Такова детерминирано във времето въздействие върху РФ е възможно само чрез поетапно и холистично прилагане на фармакологични, фитотерапевтични, физикохимични, психо-физиологични и психични средства и методи, изискващи съответните знания и условия за прилагане.

Ретикуларната формация (РФ) оказва постоянно активиращо влияние върху кората на големите мозъчни полукълба, като това влияние е неспецифично, тоест не зависещо от сензорната модалност (вида) на дразнителя и е адресирано към всички полета и отдели на кората на главния мозък. Освен това РФ влияе модифициращо при осъществяването на високо специализираните мозъчни функции, тоест облекчава тяхната реализация, особено в комбинацията й с други системни информационни нервно-психични регулаторни структури и функционални системи каквато е Доминантатана Ухтомски. При възбуждане и възходяща активация на РФ, като следствие нараства и възбудимостта на коровите структури приемащи импулсите от специфичните проводни пътища, повишава се възбудимостта на дендридите на невроните, нараства активността в синаптичните им краища, повишава се дифузната динамична сенсибилизация на тези елементи от мозъчната кора, които служат за материален субстрат на специфичните за кората процеси на аферентен синтез и висша интеграция, формират се положителните условнорефлекторни връзки. Едновременно с това обаче, кората на главния мозък (най-вероятно челните й части) и вероятно хипокампа и таламуса оказват постоянно и синхронизирано потискащо и регулиращо влияние върху възбудния потенциал създаван от РФ, тоест върху активността на РФ. Тоест в норма съществува функционален антагонизъм между мозъчната кора и ретикуларните активиращи механизми в РФ. И колкото по-силна е тази потискаща корова активност, толкова по-добра е способността на нервната система за образуване на регулиращи негативни условни реакции. Така въз основа на определена структурна организация „РФ-мозъчна кора“ функционално и динамично се уравновесяват възбудните и потискащите нервни процеси. При това в норма винаги преобладават коровите потискащи и контролиращи механизми и следователно изоставане на подкоровото (от РФ) възбуждане. От хипотетична гледна точка на баланса между тях, преобладаване на възбуждането (в условнорефлекторната дейност, в двигателната активност и др.) означава максимално приближаване на нивото на динамичност на възбудителния процес към нивото на динамичност на потискането. При „равновесие“ е налице сравнително лесно регулиране на влиянието на РФ върху мозъчната кора и доминиране на кортикалното потискане върху ретикуларното възбуждане. (Небылицын В. Д., Психо-физиологические исследования индивидуальных различии, Академия Наук СССР, И-во „Наука“, Москва, 1976, с. 145–177).

Реципрочните взаимоотношения между кората на големите полукълба на мозъка и РФ определят механизма, при който извъредно силната активация на кората от рязко нарасналия поток от сензорна информация регулирана от възходящата РФ и преминаваща през ядрата на таламуса, обуславя мощното потискащо влияние върху РФ, което от своя страна води до намаляване на нейното възходящо активиращо влияние. Освен това РФ има и свои собствени колатерали, осигуряващи понижаване активността на невроните проектиращи се в ядрата на таламуса. Те реализират потискащо въздействие върху структурите в таламуса и съответно се понижава нивото на активност на кората. Спадането на тонуса на кората води до отпадане на нейното потискащо влияние върху функциите на лимбичната система, което се проявява в нарастване на ориентировъчните рефлекси, в разширяване на диапазона от сигнали възприемани емоционално, в подобряване на формирането на паметови следи от нови и емоциогенни стимули. Когато в процеса на адаптация възходящите активиращи влияния обхванат РФ, се проявява положителната обратна връзка между хипоталамуса и РФ, която играе важна роля в биорегулацията не само на емоционално-мотивационните реакции, но и във възбудимостта на централната нервна система. Активацията на мозъчната кора води до засилване на потискащите ефекти върху лимбичната структура. Така в основата на функциониране на психо-физиологичните механизми (в т.ч. и при участието на РФ) осигуряващи адаптацията (особено важна за стареещия организъм), лежи принципът на двойна обратна връзка — оперативна отрицателна и опосредствена положителна. (Леутин В. П., Николаева Е. И., Психо-физиологические механизмы адаптации и функциональная асиметрия мозга, Новосибирск „Наука“ 1988, с. 92–95)

За стимулирането на Ретикуларната формация значителна роля играе хормоналната система, която при стресови ситуации чрез симпатоадреналиновата система с нейния ефекторен апарат от секреторни клетки от кората на надбъбреците, рязко увеличава порциите адреналин в кръвта (той фоново се продуцира и при спокойно състояние от тирозин до допамин и норадреналин). При това адреналинът едновременно стимулира невроните и в трите зони на РФ, особено в холинергичната (соматична) зона и холинергичната (парасимпатикусова) зона. Ето защо адреналинът от гледна точка на неговата стимулираща роля на зоните в РФ, може да се разглежда като фазов хормон от невроендокринната система. Други хормони с такова ярко изразено стимулиращо РФ действие няма. Веществата, които активират адренергичните механизми било директно (норадреналин, адреналин), било чрез облекчаване освобождаването на медиатора или сенсибилизиране на адрено-рецепторите се наричат адреномиметици. Амфетаминът, кокаинът, тираминът и други непряко действащи адреномиметици облекчават освобождаването на норадреналин от неговата лабилна депоформа и увеличават количеството на активнодействащия върху адренорецепторите норадреналин.

Трицикличните антидепресанти потискат залавянето на активните катехоламини (норадреналин, допамин) и 5-НТ в пресинаптичното пространство и забавят тяхното активиране. Фармакологичните препарати от групата на антидепресантите (тимолептици) по различни механизми повишават нивото на норепинефрин (норадреналин) и/или 5-НТ (серотонин) в мозъка. Потискането на разграждащия катехоламините ензим — МАО, също засилва ефекта им. Инхибиторите на МАО забавят разграждането на катехоламините и създават условия за попълване на депата им. Антидепресивният ефект е свързан с влияние върху фронталната кора, амигдалоидните ядра, хипоталамуса, средния и продълговат мозък, като той се развива бавно (от 1 до 4 седмици), след латентен период, което е свързано с адаптивно преустройство на синапсисите на невроните. Най-общото свойство на антидепресантите (тимолептици) е способността им да намалят количеството на бета-2-адренорецепторите и да понижават чувствителността на спрегната с тях аденилатциклаза към активиращото въздействие на норадреналина, а също да намалят количеството и сродството към серотонина на рецепторите в нервните клетки. Днес е известно и участието на глутаминергични неврони в генезата на афективните разстройства и действието на антидепресантите. Тези чувствителни към глутамат и моноамини и интегриращи възходящите към кората вияния неврони, вероятно са с холинергична природа и са свързани с формиране на настроението като сумарно съотношение на активността на физиологичните системи за „награда“ и „наказание“, т.е. за „удоволствие“ и „неудоволствие“, отразяващи оценката за удовлетворяване или неудолетворяване на биологичните и социални потребности на човека. (Комиссаров И. В., Механизм действия антидепрессантов, „Медицина сегодня и завтра“, №4, 2004, с. 38–41)

От фитопрепаратите от тази група са известни капсули „Esbericum“, таблетки „Removit“ и дражетата с широк спектър на действие „Peflavit C“, съдържащи екстракт от Жълт кантарион (Hypericum perforatum L.)

Групата на психостимулаторите наричани още психо-тоници, психоаналептици, психо-енергетици, централни стимуланти обхваща разнообразни химически съединения с общите свойства да отстраняват чувството на умора, да подобряват умствената и физическата работоспособност, да повишават настроението, но без да имат истински антидепресивни свойства. Повечето от психостимулантите подобряват условнорефлекторната дейност с преобладаване на възбудния процес. При по-големи дози обаче, се достига до потискане на условните рефлекси поради настъпване на задпределно потискане; двигателната активност се засилва, както и възбудимостта и готовността за реагиране. При употребата им сънят се разстройва и настъпва понижение на апетита. Те само мобилизират резервните сили на организма, без да отстраняват необходимостта от почивка. Прилагането им при ежедневна умора и непсихотична потиснатост на настроението е вредна и може да доведе или до привикване (наркомании) или (по-често) до състояние на абсолютно изчерпване на физическите (в т.ч. и значително спадане на теглото) и психическите сили (вкл. до смърт) на лицата които ги приемат.

Холиномиметиците са: растителните (галантамин и физостигмин); аминопиридин и прекурсори на ацетилхолина (деанол).

Ноотропните средства и средствата на метаболитната терапия — „еуметаболизаторите“ (стимулиращи функцията и обмяната на нервната клетка) са: аминалон; пирацетам; прамирацетам; пиритиоксин; меклофеноксат; Фитопрепарат „FAE“ — собствен патент за изобретение BG № 60639 B1 /1997; алкалоидът Винкамин от Vinka minor L., Apocinaceae; Винпоцетин (Кавинтон); Ницегролин; Оротова киселина; Никотинова киселина (vit. PP); Органични киселини; Рибофлавин (vit. B2); Токоферол (vit. E); Полиненаситени мастни киселини (vit. F).; и др. Ноотропите оказват стимулиращо влияние върху трофичните и енергетичните процеси — основа на психичната адаптация. Някои са структурни аналози на гамааминомаслената киселина. Те се отнасят към психотропните средства на метаболитната терапия. Имат ГАМК-миметичен ефект. Действат тонизиращо върху ЦНС, подобряват метаболизма на нервните клетки, облекчават възстановителния период след функционалното натоварване, оказват защитно действие върху нервните клетки при въздействие на хипоксия и различни токсични фактори. Ноотропите подобряват интегралната дейност на мозъка, процесите на обучението и паметта, вниманието и мотивацията, най-вече чрез активиране на окислителното фосфорилиране в митохондриите и стимулиране синтезата на ядрена рибонуклеинова киселина, която има пряко отношение към синтезата на макромолекулите в неврона. Ефектът им се проявява след продължително (многомесечно) използване. Растителни ноотропи са: Женшен (Panax ginseng C. A. Mey); Златен корен (Rhodiola rosea L.); Maackia amurensis = Cladrastis amurensis Rupr. Et Maxim.; Зимзелен (Vinka minor L., Apocinaceae).

Растенията за фитопрепарати — стимулатори на централната нервна система, които облекчават предаването на импулсите в междуневроните синапси и отслабват процесите на задържане в централната нервна система, или блокират действието на задръжните медиатори, при което се повишава рефлекторната възбудимост на гръбначния мозък водещо до тонизиране на скелетните мускули и на гладките мускули на вътрешните органи и подобряване на трофиката им са: глицин (в постсинаптичните нервни окончания на гръбначния мозък), таурин, гамааминомаслена киселина — ГАМК, алкалоидо-съдържащите семена от Strychos nux-vomica L., Loganiacae; Securinega suffruticosa Pall.; Челядник (Echinops ritro L., Echinops sphaerocephalus L.)

Тонизиращи растения за фитопрепарати с бета-адреностимулиращо кофеино-подобно действие са: Кофеинът, чийто психо-стимулиращ ефект се дължи на пряко възбуждащо действие върху кората на главния мозък и ретикуларната формация. Той е по-силен при слаб тип нервна система и състояние на изразена умора. Кофеинът, измествайки конкурентно задръжния медиатор аденозин от пуриновите (аденазинови) рецептори, възбужда ЦНС. Внезапното му спиране позволява на аденозина да свърже всичките си рецептори и да предизвика задържане в ЦНС и абстиненция под формата на депресия, сънливост, умора, понижаване на артериалното налягане и др. Растенията съдържащи кофеин са: Китайски чай (Camellia sinensis = Thea sinensis L.); Coffea arabica L.;Theobroma cacao L.; Cola acuminata Schott. et Endl.; Ilex paraguariensis = Ilex Mate St. Hil.; Бодливолист джел = Кошличато-бодлива зеленика (Ilex aquifolium, Aquifoliaceae)

Растения с адреномиметично, стимулиращо, действие, съдържащи норадреналин и други катехоламини или ефедрин са: Тлъстига, Тученица (Portulaca oleracea L.); Ephedra equisetina Bunge; Ефедра (Ephedra distachya L.); Sida spinosa L.; Копитник европейски (Asarum europeum L.); Asarum Seiboldii Miq.; Majanthemum bifolium L., F. W. Schmidt; Магарешки бодил, Гинер (Onopordum acanthium L.).

Растения-аналептици притежаващи н-холиномиметичен ефект са: Лобелия (Lobelia inflata L.); Багрилна жълтуга (Genista tinctoria L.); Thermopsis lanceolata R. BR.)

Растителни психостимулатори и адаптогени — Адаптогните са високоефективни лекарствени средства, хранителни добавки и функционални напитки за здрави хора, повишаващи неспецифичната съпротивляемост на организма и увеличаващи неговата устойчивост към различни неблагоприятни въздействия. Те са слабо токсични, с голяма терапевтична ширина и не предизвикват пристрастяване и привикване. Още след първите им приеми се подобрява самочувствието, повишават се умствените, физическите и сензорните възможности на организма, което рефлектира директно върху човешкото поведение. За растителните адаптогени е свойствен принципа на нормализация, тоест те възстановяват до норма изменените функции в организма, в съгласие с общия биологичен закон: „слабите дразнения възбуждат жизнената дейност, средните по сила дразнения я засилват и подпомагат, а силните дразнения я потискат“. В тази посока съпосочно работят информационната (от органите на чувствата от околната среда), и мотивационната подсистеми, докато енергийната (оптимизиране на хранене и дишане) в началото също е съпосочна, но при настъпване на умора понижава действието си. Това е така, защото чувството за умора е „биологичен сигнализатор за временно влошаване на функционалното състояние на организма“ изискващо възстановителни адаптационни процеси закономерно протичащи в автовълнов режим, както при специфичната, така и при неспецифичната адаптация. Доказано е, че адаптацията към действието на растенията е вълнообразен процес, от което следва, че действието растителните биологично-активни вещества върху човешкия организъм може да бъде противоположно в зависимост от времето, срока и фазата на адаптация на организма при прилагането им (хронофитофармакология и хронофитоергономика). Освен това, от особено важно значение е спазването закономерностите при прилагане на растителните биологично-активни вещества за синергизъм и антагонизъм както помежду им, така и с лекарствената или като хранителна функционална добавка (напитка) форма, и пътя на въвеждане, тоест биофармацевтичните принципи. Растителните адаптогени модулират селективно функционирането на допаминергичесите структури чрез инхибиране на КОМТ, инхибират прекисното окисление на липидите чрез неферментативна антиоксидантна система, защитават от изтощение системата „хипофиза — кора на надбъбреците“ и влияят на образуването на пептидните хормони. В резултат адаптацията се проявява на структурно клетъчно ниво.

Адаптогените увеличават активността на хипоталамохипофизарно-надбъбречната система, тоест те са стресори и афродизиаци, които напрягат адаптационните механизми при спокоен или нормално трениращ организъм (с намаляващ ефект в редицата: Rhodiola rosea, Leuzea carthamoides, Schizandra chinensis, Panax ginseng), но при астенични състояния, претренираност или други функционални отклонения от нормата те ги нормализират, т.е. проявяват ефективно адаптационният си дозо-зависим ефект, като ефекта им по сила е в противоположна последователност. Растенията за адаптогенни фитопрепарати са: Манджурска аралиа (Aralia mandshurica Rupr. Et Maxim.); Aralia Schmidtii; Женшен (Panax ginseng C. A. Mey); Echinopanax elatum Nakai; Codonopsis pilosulae Naunfeldt.; Левзеа (Rhaponticum carthamoides Willd.); Китайски лимонник (Schisandra chnensis Turcz.); Бръшлян (Hedera helix L.); Hedera colchica C. Koch.; Rhododendron Adamsii Rehd.; Златовръх (Rhodiola rosea L.); Rhodiola algida Fisch. Et Mei.; Sterculia platanifolia L. Елеутерокок (Eleutherococcus senticocus Rupr. etMaxim);Невен (Calendula officinalis L).

Забранени растения съдържащи психоактивни (психо-миметични вещества), които въздействат на централната нервна система, променят възприятията, настроението, чувствата, мислите и поведението на човека, ускоряват стареенето и могат да предизвикат наркотична зависимост, са: Психо-миметичните средства — централните холинолитици действащи като антагонисти върху М-рецепторите на невротрансмитера ацетилхолин и предизвикващи делириум, използван от лечители, шамани и магьосници в древността — атропин, l-хиосциамин, скополамин от татул, беладона, мандрагора; опиев мак (опиум, хашиш, морфин), канабис (тетрахидроканабинол), променящи нивото на някои невротрансмитери в мозъка и преди всичко на допамина с което активират „възнаграждаващата система“; индоловите халюциногени свързани и със серотониновата обмяна, съдържащи съставки от типа на ЛСД (в мораво рогче — Claviceps purpurea, грамофонче — Ipomoea purpurea); триптаминовите халюциногени (ДМТ-диметилтриптамин — от Acacia simplicifolia кора — 0,86%, Pilocarpus organensis 1,06%, Diplopterys carberana-листа и др., и псилоцин и псилоцибин — от пандемичната гъба Psylocibe cubensis — разновидност от Panaeolus и Stropharia cubensis); бетакарболините — хармин и хармалин от зърнеш, седефче — Peganum harmala, които са ензимни инхибитори и позволяват натрупването на ДМТ, поради което се комбинират с него в амазонския чай „аяуаска“; ибогаининдолов алкалоид с халюциногенни и афродизииращи, активиращи феромоните свойства от кората на корените на два вида африкански дървета — Tabernanthe iboga и Tabernamontana; салвинорин А — дитерпен с 23 въглеродни атома и без азотен атом, агонист на капаопиоидните рецептори, от листата на Salvia divinorum; и др.

Освен стимулатори повишаващи енергийния потенциал на зоните в Ретикуларната формация, съществуват и други вещества, които потискат нейната активност. Например, Барбитуратите потискат пряко РФ и центъра на съня. Лекарственият препарат Tolperizone (Mydocalm)ATC:M03BX04 избирателно потиска импулсите преминаващи по опашната част на РФ и понижава патологично повишения тонус на скелетната мускулатура. Има и директен съдоразширяващ ефект.

Веществата, които предотвратяват ефектите на катехоламините било като блокират адренергичните рецептори, било като намаляват тяхната чувствителност към медиатора, се наричат адренолитици. Нарушаването на динамичното равновесие между адренергичните и холинергичните механизми от някои психо-фармакологични средства обяснява някои техни странични явления. Например невролептиците от фенотиазиновия ред имат адренолитичен ефект поради относително активиране на холинергичната система в екстрапирамидалните ядра. Резерпинът води до същия ефект поради освобождаване на катехоламините като ги прави достъпни за разграждащите ги ензими. Невролептиците (фенотиазиновие препарати — хлорпромазин, хлоразин и др.) потискат РФ, като действат във възходящата ретикуларна система, лимбичната система и вегетативната нервна система. Те прекъсват постъпващите в РФ импулси чрез повишаване прага на нейната дразнимост. За групата на невролептиците, действащи предимно върху централната нервна система, е характерно да предизвикват състояние на безразличие към околния свят с потискане на всякакъв вид активност при запазена яснота на съзнанието. Те имат екстапирамидни неврологични ефекти като прекъсват връзката между челната кора и лимбичната система и блокиращо действие върху допаминергичната, серотониновата, холинергичната и адренергичната системи.

Фитопрепарати — невролептици, действащи подобно на хлорпромазина са от следните растения: Валериана (Valeriana oficinalis L.); Теснолистна върболика (Chamaenerium angustifolium Scop. = Epilobium angustifolium L.); Lagochilus inebrians Bunge; Решетка (Carlina vulgaris L., Carlina acaulis L., Carlina acanthifolia All.); Passiflora incarnata L.; Patrinia intermedia Roem. et Schult.; Червен божур (Paeonia anomala L., Paeonia peregrine Mill.); Polemonium coeruleum L.; Stephania glabra Miers.; Лайка (Matricaria chamomilla L.)

Растителните невролептици действащи подобно на резерпина (в по-високи дози той води до изчерпване на депата на катехоламините и серотонина в ЦНС, понижава агресивността, понижава тонуса на симпатикуса и го повишава при парасимпатикуса, но има нежелани странични действия свързани с потискането на психиката, засилване на депресията, усещане на слабост и е противопоказан при сърдечно-съдови заболявания, язва и др.) са от растенията: Зимзелен малък (Vinca minor L.); Лечебна овчарка, Чобанка, Лопуш (Petasites albus L., Petasites hybridus L.); Ballota nigra L.; Обичниче кандилколистно (Thalictrum foetidum L., Thalictrum aquilegifolium L.); Ziziphus jujuba Mill.; Вълча ябълка (Aristolochia clematitis L.); Cimicifuga dahurica, Cimicifuga racemosa Nutt.; Magnolia grandiflora L.; Бял имел (Viscum album); Дяволска уста (Leonurus cardiaca); Scutellaria baicalensis Georgi, Scutellaria galericulata; Eucommia ulmoides Oliver. Транквилизаторите и бензодиазепините потискат полисинаптичните рефлекси на главния мозък, лимбичната система и някои области от таламуса.

Транквилизиращите (анксиолитични) препарати проявяват силен стрес-протективен ефект, съчетан с ретроградна амнезия при диазепам и мидазолам (премахват тревогата, страха, вътрешната напрегнатост, повишената възбудимост, създават състояние на самовглъбяване, атараксия, и „философско отношение“ към живота), еухипнотичен ефект, антиепилептичен и централен миорелаксиращ ефекти. Основното им място на действие е свързаната с емоциите мезолимбична система в мозъка, където те изключват емоционалния филтър (активиращата фаза) между сферите на безсъзнателното и съзнателното, намаляват емоционалната напрегнатост произтичаща от несъответствието между тях, стесняват потока от осъзнавана информация, като по този начин се получава емоционално нормализиращ ефект, тоест психическа адаптация.

Бензодиазепините са агонисти на специфични рецептори, като при свързването им с тях, се засилва предизвиканото от Гамааминомаслената киселина в мозъка разширяване на хлорните канали, предизвикващо хиперполяризация на невроналните мембрани. Освен това бензодиазепините засилват потискането на допаминергичните неврони в substancia nigra в мозъка. В ниски дози диазепамът и хлордиазепоксидът улесняват, а във високи — потискат сумационната способност на ЦНС. Бензодиазепините обаче имат редица нежелани реакции: намаляват концентрацията на вниманието и удължават реакционното време; предизвикват сънливост и отпадналост; главоболие и запек; понижено либидо; привикване; които налагат търсене на други подобно действащи, но безвредни растителни средства особено за здрави хора.

Фитопрепарати — анксиолитици, действащи подобно на диазепама са от следните растения: Amorpha fruticfsa L.; Калуна (Calluna vulgaris L. = Erica vulgaris L.); Бутрак (Xanthium strumarium L.); Звездан рогат (Lotus corniculatus L.); Rhododendron dauricum; Блатен тъжник (Filipendula ulmaria

L. Maxim. = Spiraea ulmaria L.); Жълта детелина, целебна раменка (Anthyllis vulneraria L); Хмел (Humulus lupulus L.); Centranthus ruber, Valerianaceae.

Към растенията за фитопрепарати с антистресов ефект, подобряващи възстановителните функции на съня и синхронизацията в работата на различните мозъчни участъци (особено важно за забавяне на стареенето) са и седативните растения със:

— бета-адреноблокиращ ефект: Arnica montana L.; Бял блатен смил (Gnaphalium uliginosum L.); Блатен ранилист (Stachys palustris L.); и др.

— съдържащи гамааминомаслена киселина: Astragalus

— разновидности; и др.

— холиномиметичен ефект: Лечебен жаблек (Galega officinalis L.); Коприва обикновена (Urtica dioica L.); Питомна градинска коприва, гръцка коприва (Urtica urens); Луличка (Linaria vulgaris Mill. = Antirrhinum vulgaris L.); Лютива тлъстига (Sedum acre L.); и др.

— ароматични растения с успокояващ и сънотворен аромат: Обикновен риган (Origanum vulgare L.); Градинска мащерка (Thymus vulgaris L.); Бял бор (Pinus silvestris) — през зимата; Обикновен здравец (Geranium macrorrhizum L.) и др. ароматични растения — адаптогени — нормализиращи функциите на нервната система Лютива мента (Mentha piperita L.); Чесън (Allium sativum L.); и др.

— ароматични растения със стимулиращ аромат: Вратига (Chrysanthemum vulgare Bernh. = Tanacetum vulgare L.); Калина, Офика (Sorbus aucuparia L.); Черна топола (Populus nigra L.); и др.

Отделна полифункционална група фитопсихофармакологични препарати са етеричните масла. Действието на етеричните масла от природен произход се характеризира с ниска токсичност и многостранно и едновременно повлияване на най-важните жизнени системи в организма.

Например етеричното масло и конкрета от Salvia sclarea със състав: линалилацетат от 58 до 70%; линалол 10 до 15%; оцимен; мирцен; цедрен; неролидол; и склариол (C₂₀H₃₆O₂ — двупръстен дитерпен съдържащ се в конкрета), има своеобразна миризма напомняща едновременно амбра, лавандула и бергамот. То имат силно еуфорично и наркозо подобно действие при масаж или продължително вдишване на парите на маслото (1 час), като действието му продължава над 3 часа. На това се дължи антидепресивното му действие. С мускусния аромат предизвикващ засилено отделяне на адреналин и стимулиране освобождаването на естрогени, салвиевото масло има еротично въздействие и положително действие при аменорея, болки и предменструален синдром, както и при фригидност. Маслото е и успокояващо (седативно) средство и понижава кръвното налягане.

За релаксация на мускулно и нервно напрежение се използват етерични масла от лавандула, сандалово дърво, кедрово масло, маточина и градински чай.

При това от особено значение за комплексното им фармакологично и ароматизиращо действие е синергизмът или антагонизма както между отделните съставки на маслата, така и между различните етерични масла в комбинирани препарати с тях.

Посочените фитопрепарати и растения за тяхното производство са класифицирани по психо-фармакологичната международна квалификационна схема (Пировски Л. Т., Психофармакология на човешкото поведение, 2012, под печат; Пировски Л. Т., Фитопсихофармакология на човешкото поведение, XXIII Международна научна конференция на Съюза на учените Ст. Загора, 2013. „Science & Technologies“ journal.sustz.com vol. №4,2013, Medicine)

Според нас, тази съвременна класификация на фитопродуктите и растенията за тяхното производство, позволява научното създаване на голяма гама от точно прицелени и целево конструирани галенови фитопсихофармакологични продукти за безвредна и съзнателна биорегулацията на стареенето на организмово ниво, чрез слабо или силно стимулиране, или слабо или силно потискане с природни БАВ близки до организма, на влиянието на Ретикуларната формация като система от витаукта с двупосочно детерминирано във времето въздействие.

Такъв може да бъде съзнателно конструиран галенов безвреден енергоинформационен геронтологичен фитопрепарат „FAE GERATRIC FR sol. oleosa per os“.

Друг такъв целево конструиран галенов фитопсихофармакологични продукт за безвредна биорегулацията на стареенето на организмово ниво, е за стимулиране на влиянието на Ретикуларната формация (включително влиянието й за контрол върху дейността на Хипоталамуса осъществяван съвместно с лимбичната система и при участие на мозъчната кора). В процеса на стареене се повишава резистентността на прага на потискане на Хипоталамуса, тоест прага става по-висок и нечувствителен към контрол от страна на РФ и някой хормони, при което с намаляване потискащото въздействие върху него от половите хормони, Хипоталамусът не сдържан по механизма на отрицателна обратна връзка, се активизира и започва (както при хроничен стрес) да произвежда излишни порции от хормона на растежа, и изобщо активира излишно вегетативната, нервната и ендокринната системи, с което нарушава хомеостазата и ускорява стареенето. Фитопсихофармакологичният продукт създаден от нас като функционална напитка (в това число и газирана с N₂O в количество от 870 ml. до 6200 ml. N₂O в 1000 мл.) — „HyperVit“ — подобряваща самочувствието (еуфоризиращо, енергезиращо и антидепресивно действие) през деня и благоприятно да повлияваща съня през нощта, в денонощни дози 250–500 ml, съгласно собствен патент за изобретение № BG 66092 B1 /2011. (Пировски Л. Т., Пировски Н. Л. Патент за изобретение № BG 66092 B1 /2011., Патентно ведомство на Република България)

За целта антидепресивният гъст екстракт-концентрат от Жълт кантарион (Hypericum perforatum) съдържащ (в тегл. %): 0,17% хиперицин (С₃₀H₁₆О₈) и псевдохиперицин (С₃₂H₂₀O₁₀) — кондензирани антрахинонови димери с антидепресивно действие и 4,45% флавонолите хиперозид и кверцетрин, които поради своя голям афинитет към бензодиазепин-рецепторите предизвикват седативен ефект, а чрез значително потискане на моноаминооксидазата тип А, увеличават антидепресивното действие на хиперицина, както и катехини (таниди). Този гъст екстракт-концентрат в количество 0,84 gr екстракт за 1000 ml функционална напитка „HyperVit“ (тоест хиперицин и псевдохиперицин до 1,43 mg; хиперозид и кверцетрин до 37,38 mg в 1000 ml) се разтваря в течна дисперсна абсорбционна среда — комплексен галенов ноотропен фитопрепарат от плодове от Шипка (Fructus Rosae canine), създаден целесъобразно спрямо БАВ по фармакологични и технологични свойства — тотален воден извлек Декокт 1:10 или 1:5 по известната технология на тази галенова лекарствена форма (40 минути загряване на водна баня, 10 минути охлаждане, филтриране с пресуване на горещо) от сухи оситнени до 0,5 mm. Шипкови люспи (БДС 2744–77 или БДС 2745–72) или изсушени и оситнени до 5 mm. Шипкови плодове (БДС 777–70). В 1000 ml от него се съдържат (в тегл. %): (по собствени изследвания и по литературни данни — Петрова В. П., Дикорастущие плоды и ягоды, Москва, „Лес. пром“ 1987; Янкулов Й, Синтеза, миграция и натрупване на витамини в шипките, Природа №2 /1984): Аскорбинова киселина (Vit. C) от 770 до 8400 mg; Биофлаваноиди (Vit P) до 300 mg; Vit. B1 до 80 mg;Vit. B2 до 5 mg; Пектини до 2600 mg; Лимонена киселина до 1400 mg Яблъчна киселина до 3100 mg; макро- и микроелементи; плодови захари до 1260 mg.

Количественото определяне на Vit. C е с обемен титрувален анализ с индикатор 0,001 n р-р на натриев 2,6-дихлорфенолиндофенолат; на Vit P е спектроколориметрично, като се измерва екстинкцията на UV спектрофотометър при дължина на вълната 350 nm. за флавонола — кверцитрин глюкозид; на пектините — чрез утаечен тегловен анализ с 2 n р-р на калциев хлорид; на pH — потенциометрично, съгласно 2. 2. 3/V. 6. 3. 1. Свитък 2 на БФ, 1996 г.

Така се получава функционалната напитка „HyperVit“, която може да се газира с N₂O в количество от 870 ml. до 6200 ml. N₂O в 1000 мл., който засилва отделянето на катехоламини и стимулира системата на ендорфините в мозъка.

Трети галенов фитопсихофармакологичен продукт за безвредна и съзнателна биорегулацията на стареенето на организмово ниво, чрез потискане на активността на Ретикуларната формация е психо-седативеният анксиолитичен галенов фитопродукт от многогодишното (двугодишното) тревисто растение от семейство Валерианови — Centranthus ruber, Valerianaceae, сорт „Мадара“, предложено и внедрено в производство от Института по ботаника на БАН чрез признатия и райониран от Държавна сортова комисия през 1980 г. нов сорт „Мадара“. Днес се знае, че от корените на Valeriana officinalis и Centranthus ruber, Valerianaceae, се екстрахират група екстремно хидрофобни съединения с централно седативно, анксиолитично, уравновесяващо възбудните и задръжните процеси в ЦНС („еквиланс“) действие, които представляват триестери на полихидроксициклопентанопирана, наречени валепотриати, с главни съставки: валтрат, дидровалтрат и изовалтрат (Манолов П., Мареков Н., Фармакологични проучвания на Centranthus ruber, Експ. мед. и морф. — XX, 1981, №1, с. 42–46; Ханджиева Н. В., Валепотриати във Valeriana officinalis L. и Centranthus ruber D. C., Дисертация, Институт по органична химия с ЦФ при БАН, 1986 г.; Soos, Erich, Die phytotherapeutische Beeinflussung von Erkrankungen des Nervensystems., 1978). Докато в корените на Valeriana officinalis концентрацията им достига до около 1–1,5%, то в корените на Centranthus ruber, Valerianaceae, сорт „Мадара“, тя е 4,2 — 6,5% при добив на корени от един декар двугодишни растения — 1500–2000–3530 кг. свежи или 300–400–615 кг. сухи корени с рандеман 19–20%. Съдържанието на валепотриати достига 5,5–6,5 % или 16–25–36 кг. от декар, а на валтрат — 4,5–5% или 13–20–29 кг. от декар. (Янкулов Й., Талева Р., Въвеждане в култура на новото лечебно растение Centranthus ruber (L.) DC., Valerianaceae, Национална научна сесия „НТ прогрес и проблеми при етеричномаслените и лечебни култури“ гр. Казанлък, 28–29 юни, 1984 г.)

Фитопрепаратът, получен по собствено „Know-how“ и изследван от нас е Екстракт-концентрат на Диенови Валепотриати („валтратна фракция“, която като стандарт се състои от 85% валтрат; 0,7% изовалтрат и 14% хомовалтрат) от корени на растението Centranthus ruber, Valerianaceae, сорт „Мадара“. Подобен препарат е получен и изследван и по-рано (Манолов, Мареков, Ханджиева) като добива е 3–8% спрямо дрогата, а валтратната фракция е 80–85% спрямо тоталния екстракт от нея, като съдържанието в дрогата е 6–7% общи валепотриати. При съхранението на този препарат, въпреки използването на антиоксиданти — стабилизатори (0,05–0,1% бутилхидроксианизол) и влага под 0,3% при 00C, разпадането на валепотриатите е 10% след 6 месеца, а без антиоксидант — 100% след шест месеца. При нашия препарат добивът на общ екстракт спрямо дрогата е 3,4%, а валтратната фракция е 81,19% спрямо тоталния екстракт от нея, като при това в нея изовалтрата е 1,04%; валтрата е 73,62%; а хомовалтрата е 25,34%. При това след еднократно допълнително пречистване, при съхранение на този препарат за 36 месеца без добавянето на никакви стабилизатори при +5°С на тъмно в хладилник, повторният анализ на същия HPLC апарат и метод (в НИЛС — ИАЛ, П. Пашанков) даде следните резултати: валтратна фракция 111,7% като в нея: изовалтрат–0,99%; валтрат — 72,42% и хомовалтрат — 26,59%. Вижда се, че препарата след пречистването се е обогатил на по-тежките валтратни фракции (относителното му тегло се е увеличило), за сметка на съпътстващи вещества, като по този начин неговият количествен състав спрямо „валтратна фракция“ се е подобрил с 37,5%, а количествените разлики между отделните му съставки са незначителни — между 1,5% и 5%. При това срокът на годност (промотиран от запазените в екстракта естествени, присъщи на растението антиоксиданти — Vit. F и др.) на нашия Концентрат на Диенови валепотриати е стабилно три години, при запазено количество на валтратната фракция, тоест запазено биологично действие и премахване на вредните окислени продукти — евентуално възможни канцерогенни вещества (Wichtl M., Cancerogene Substanzen in hoheren Pflanzen// Parm. Ztg. 1989. — Bd. 134, №27-s. 9–16). Това позволява включването му в редица целесъобразни фитопсихофармакологични препарати с анксиолитично (психо-лептично) и аналгетично действие за промоция на стареенето на човека, например в конструирания галенов енергоинформационен, уравновесяващ възбудните и задръжните процеси в ЦНС, гериатричен фитопрепарат „FAE GERATRIC FR sol. oleosa in caps. per os“

Фитопсихофармакологията като холистично средство за биорегулация на стареенето и на клетъчно, и на организмово ниво, има въздействие върху целия организъм, в това число и върху човешката психика, чрез целесъобразно създадени фитопродукти на база разработеният примерен модел за универсален алгоритъм за действия във функционалната метасистемата обхващаща човека, неговата психика, биоресурсите, фитопрепаратите и оръдията на труда, посочен в предишната глава на книгата.

Към следващата част или към съдържанието

Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски Биорегулация на стареенето (4)

Метаданни

Данни

Биорегулация на стареенето

Информация

История

Сваляне / Връзки

Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски
Биорегулация на стареенето (4)