От гледна точка на теорията на системите, организмът (включително и човешкият) е открита, свръхсложна, самоуправляваща се и саморегулираща се система, възстановяваща своята цялост при протичането на биохимични, клетъчни и на по-високо ниво процеси на самообновяване, и намираща се в равновесие с постоянно променящите се условия на външната среда. Принципът на откритост на системата означава постоянно взаимодействие на организма със средата. Понижаването на откритостта на системата е най-характерният признак на остаряването й, проявяващо се в понижаване адаптационните възможности на организма с времето, в увеличаване необновените елементи, в увеличаване числото на „грешките“ в структурите и др. Днес, освен теломерната теория (скъсяване на защитния край на хромозомата наречена теломер при клетъчното деление), най-разпространена е свободно-радикалната теория за стареенето при млекопитаещите, свързана с по-голямата интензивност в процесите на повреждане на макромолекулите и клетките (т.н. „темп на живота“ свързан с нормалното производство при метаболизма на окисляващите свободни радикали и адекватната антиоксидантна защита от тях) отколкото при студенокръвните(при тях освен това са засилени и механизмите на репарация). Другите две известни прояви на стареенето — понижаване енергозапасеността на тъканите и тъканната ацидоза, също отразяват дълбоките изменения в процесите на клетъчната обмяна на веществата с промяна в отношението между окислените и редуцираните форми на различните биологични макромолекули, т.е. изменяне на окси-редукционната хомеостаза на организма, промяна в оптималния баланс между произвеждането и елиминирането на свободните радикали, който е главната защитна система на организма осигуряващ устойчивостта му в пространство-времето. Паралелният патогенетичен фактор за стареенето свързан с метаболизма — тъканната ацидоза, е свързан с pH на външната среда. Всички съвременни теории за стареенето са свързани с концепцията за хомеостазата — като физиологична (поддържане на постоянство в химичния състав на телесните течности) и като соматична (поддържане на постоянство на клетъчните структури от молекулно генетични и клетъчни механизми). При това физиологичната хомеостаза работи в по-бърз времеви мащаб(от секунди до часове), докато соматичната хомеостаза е по-бавна — особено важен факт за геронтологията. По-бавния времеви мащаб отразява възрастовите изменения в соматичните механизми на хомеостазата. (Новосельце В. Н., Яшин Я. И., Новосельцева Ж. А., Современные теории старения и концепция гомеостаза, Материалы Научно-практической конференций „Системный подход к вопросам анализа и управления биологическими объектами“, Москва, 19–21.04.2000, www.skyindustry.ru/combook/)

Като примерен модел за приложение на обоснования по-горе „фармакотаксономичен“ системен метод в системата: „човешко съзнание ↔ витаукт ↔ фитопродукти“ за биорегулация на стареенето и постигане на биологично и психично дълголетие, а също и в съгласие с избраните прицелни структури за витаукт на клетъчно ниво и взаимовръзките между тях, както и с целесъобразно създадени и прилагани от нас продукти за това, използвахме биомембраните в живата клетка.

Водещ механизъм за стареенето на тъканите е понижаване на тяхното достатъчно бързо субклетъчно и клетъчно самообновяване, което води до понижаване както на количеството им, така и на функциите им, а и на общия метаболизъм в организма. Вижда се, че структурните основи на адаптацията, продължителността и качеството на живота на всеки организъм, са субклетъчните елементи на живата клетка. Според Е. М. Крепс(1981 г.) мишената за адаптация на организма са клетъчните мембрани, в които в отговор на дозирани изменения на фактори на външната среда се променя мастнокиселинния състав на мембранните липиди (индекс на ненаситеност, съдържание на мастни киселини с нечетно количество въглеродни атоми, положение на двойните връзки в тях), т.е. намалява или се увеличава микровискозитета на мембраните. Това заедно с течнокристалната (мозаечна) концепция на Сингер и Никълсън (1972 г.), обяснява контрола на липидите върху подвижността на белтъчните молекули и техните асоциации в мембраните. Увеличаването количеството на цис-полиненаситените мастни киселини (предимно линолова, арахидонова, линоленова) във фосфолипидния състав на мембраните, намалява вискозитета им и позволява запазване активността на мембранните елементи при неблагоприятни условия на средата. Флуидизирането на мембраните предизвиква увеличение на ендогенната и намаление на екзогенната фосфолипазна — А₂ — активност, докато повишаването на структурната подреденост на мембраните има точно противоположен ефект. Изменението на микровискозитета на мембраните лежи и в основата на механизма на трансмембранното предаване на сигналите доказан от J. Axelrod (1986).

Известно е, че състоянието на плазматичните биомембрани определя вътреклетъчния транспорт на веществата, активността на мембраносвързаните ензими, междуклетъчните взаимодействия. Затова е важна характеристиката на измененията при стареенето на организма на биомембраните липиди и някои техни белтъчни компоненти, обезпечаващи активния транспорт на йоните(транспортна АТФаза, чиято активност спрямо ацетилхолина отслабва с възрастта) и реализиращи предаването на извънклетъчната информация на вътре в клетката (аденилатциклазния комплекс). Функционалните особености на биомембраните липиди (най-много холестерин и фосфолипиди има в мембраните на синапсите, като отношението на холестерол към фосфолипиди в мозъка и черния дроб е три пъти по-голямо отколкото в сърцето), определят и характера на възрастните изменения. При стареенето общо за всички биомембрани е натрупването в тях на лизофосфатидилхолина като следствие от свободно-радикалното окисление и действието на фосфолипаза А. В процеса на естественото стареене се променя се и мастнокиселинния състав на биомембраните — в синаптичните мембрани на мозъка повече от два пъти се понижава коефициента на наситеност в резултат на двукратно повишаване съдържанието на олеинова и арахидонова киселини и понижаване съдържанието на наситени мастни киселини с 16%. Това е проява на нормалните физиологични адаптационни реакции спрямо неблагоприятните дестабилизиращи влияния на околната среда, под формата на отрицателните обратни връзки в живите биосистеми осигуряващи стабилност на функциите на организма. Всичко това показва важната роля на биомембраните механизми в процеса на стареенето и е основание за мембранотропни въздействия при биорегулацията на стареенето. (Богацкая Л. Н., Кульчицкий О. К., Потапенко Р. И., Сабко В. Е., Новикова С. Н., Фрайфелд В. Э., Липидный состав и свойства плазматических мембран при старении и некоторых видах экспериментальной патологии, И-т геронтологии АМН СССР, Киев, Вестник Академии Медицинских Наук СССР, Москва, „Медицина“, №1, 1990, с. 31–34)

Локалните разрушения в клетъчните мембрани, се дължат или на действието на фосфолипазите или на прекисното окисление на ненаситените мастнокиселинни остатъци във фосфолипидите(ПОЛ). Ето защо се наложи термина оксидантен стрес като показател за жизненоважния оксидантен/антиоксидантен баланс в живия организъм. Прекисното окисление до голяма степен се причинява от свободните радикали. Те са самостоятелно съществуващи химически частици(атоми, йони, молекули или части от молекули), които притежават един или повече несдвоени електрони на някоя от външните си електронни орбитали. Тази конфигурация им придава много силно изразена нестабилност, която те се стремят да преодолеят чрез отдаване на този свободен електрон или чрез присъединяване на електрон, който да се сдвои със собствения им, от друг атом или молекула, които пък от своя страна веднага след реакцията се превръщат в свободни радикали. При такава верижна реакция непрекъснато се създават нови свободни радикали, което причинява увреждане на все повече химични съединения, между които и някои много важни за организма мастни, въглехидратни и белтъчни молекули, включително и особено чувствителните ДНК и РНК, Всичко това води до патологични промени във функциите на клетките, в синтезата на клетъчните съставки, в генетичния материал. (Цветков Н., Бочев П., Свободно-радикални увреждания, перспективи на антиоксидантната профилактика и терапия, Център за информация по медицина, София, 1996; Гаджева В. Г., Оксидативен стрес, рак и химиотерапия, Ст. Загора, 2007; Рогинский В. А., Фенольные антиоксиданы, М.: Наука, 1988)

Прекъсването на верижната реакция на прекисно окисление нарушаващо микровискозитета на биомембраните и възстановяването на равновесието при окси-редукционните процеси може да стане и като се използват вещества — донори на електрони т.е. антиокислители. Такива са ензимни антиоксиданти: каталаза, глутатион пероксидаза, глутатион редуктаза, супероксид дисмутаза); не ензимни антиоксиданти: липофилни-алфа-токоферол-витамин Е, бета каротен-провитамин А, убихинон и убихинолкоензим Q10, които е и мощен клетъчен енергиен активатор, хидрофилни — аскорбинова киселина — витамин C, дехидроаскорбинова киселина, глутатион, водно и спиртно разтворими-фенолни антиоксиданти вкл. растителни — биофлаваноиди, полифеноли, вит. P, фенолокиселини, антоциани, катехини и др.; етерични масла; микроелементи: селен, манган, мед, цинк и др. включени в ензимите.

Антиокислителната активност на тези вещества е свързана с наличието в тях на подвижен водороден атом H (протон), който е универсален редуктор(донор на е-) Молекулата на антиокислителя (А) се представя под формата на вид (A — H), където H е подвижният водороден атом.

Тогава: R• + A — H → RH + A

Или

ROO • + A — H → ROOH + A

т.е. при такава реакция става заместване на активните радикали в субстрата R• или ROO• с малко активния радикал A, който не е способен да продължава веригата на свободно радикално окисление и се превръща в стабилни молекулни продукти.

Оптимизирането на енергетичното състояние на живата клетка (а от там и на нейното физиологично и биосинтезиращо състояние) става чрез оптимизирането на енергизацията на мембраните й, свързано и с микровискозитета им, тъй като именно мембранните биоенергитични системи са в центъра на получаване на конвертируема енергия използвана от живата растителна и животинска (човешка) клетка. Биоенергетичният механизъм за това е следният: (Скулачев В. П. Энергетика биологических мембран., „Наука“ Москва, 1989)

Всяка мембранна система изпълняваща енергитична функция превръща химическата или светлинна енергия в електрическа-трансмембранна разлика на електрическите потенциали (B) или осмотична енергия от концентрационната разлика на разтворените вещества от двете страни на мембраната.

Превръщането на енергията в биомембраните е по следната схема: „енергетични ресурси → I → работа“, където кк І е трансмембранна разлика в електрохимическия потенциал на йона I. Енергийните ресурси, използвани от мембранните системи отначало се изразходват за транспорта на йона І през мембраната против силите на електрическото поле и в посока на по-голямата концентрация на йона І. Този процес се нарича енергизация на мембраната. След това енергията натрупана в електрическа или осмотична (концентрационна) форма се използва в качеството на движеща сила за да се извършва полезна работа. Ролята на такъв йон играят H⁺, Na⁺, Ca₂+, K⁺, CL^-. При това ΔμCa, ΔμK, ΔμCL играят роля само в понижаване на концентрациите на тези йони в цитозола и никога не се използват за извършване на работа, докато енергията на ΔμH и ΔμNa може обратимо да се превръща в енергия на АТФ. Ето защо „конвертируемата енергетична валута“ на живата клетка е ΔμН (във вътрешната мембрана на митохондриите; обвивката на хлоропластите; външната мембрана на клетките на растенията и гъбите и мембраните на техните вакуоли и др.), ΔμNa (на външната клетъчна мембрана на животинската клетка) и АТФ (в останалите немембранни части на клетката).

Днес се знае, че улавянето от живата клетка на енергията е във вид на аденозинтрифосфат (АТФ) при протичане на контролируемо съединяване на кислорода с водорода и образуване на вода в процеса на дишането. При него става използване на кислорода (който е и основен изходен продукт за получаването на свободни радикали). Освен това молекулният кислород се включва и в различни субстрати с участието на ензими наречени оксигенази. Много лекарства и ксенобиотици се атакуват от тези ензими, които общо се наричат „система на цитохром Р–450“. (Марри Р., Д. Греннер, П. Мейес, В. Родуэлл, Биохимия человека, перев. Москва, „Мир“, 1993, т. 1).

Дишането включва три биохимични стадия: 1. Окислително образуване на Ацетил-КоА от пируват, мастни киселини и аминокиселини; 2. Разграждане на ацетилните групи в цикъла на трикарбоновите киселини с освобождаване на въглероден диоксид и атоми водород; 3. Пренасяне на електроните, съответстващи на тези атоми водород, до молекулния кислород, което е процес на окислително фосфорилиране от аденозиндифосфат (АДФ) и фосфат до аденозинтрифосфат (АТФ) — основната енергийна „валута“ на клетката. Известна е зависимостта на скоростта на дишането от концентрацията на аденозин-дифосфат (АДФ), наречена дихателен или акцепторен контрол. За мускули в състояние на покой и не изразходващи АДФ, е характерна много ниска скорост на дишане. Ако в тях се предизвикат серия съкращения, то техния цитоплазматичен АТФ бързо се разпада на АДФ и фосфат. Началото на съкращенията се съпровожда с рязко, до над 100 пъти в някои мускули, увеличаване на скоростта на използване на кислорода. Сигнал за такова увеличаване скоростта на дишането е внезапното увеличаване на концентрацията на АДФ при мускулните съкращения, което веднага стимулира дишането и съпровождащото го фосфорилиране. Високата скорост на дишането се запазва до тогава, докато АТФ-зависимата съкращаваща система продължава да доставя АДФ. Когато серията от мускулни съкращения завърши и образуването на АДФ се прекрати, скоростта на дишането автоматично и бързо се понижава до нивото, съответстващо на състояние на покой. (Ленинджер А., Биохимия, Москва, „Мир“ 1976; Ленинджер А., Основы Биохимии, Москва, „Мир“, 1985)

Мембраните на лизозомите, апарата на Голджи, външната мембрана на клетките на лигавицата на стомаха създават йонен градиент по схемата АТФ ==> ΔμH. Енергията на ΔμH и ΔμNa може обратимо да се превръща в енергия на АТФ. Трансмембранната разлика в електрохимическите потенциали (Н, протонен потенциал) се състои от два компонента: електрически и химически pH Енергията, натрупана потенциал) е:

ΔμH = F. Δ Ψ + R. T. In [H⁺]n / [H⁺]o (джаули на мол –1) (1)

където ΔΨ е трансмембранната разлика в електропотенциалите; R — газовата константа; T — абсолютната температура; F — числото на Фарадей; [H⁺]n и [H⁺]o — молярните концентрации на йоните H⁺ в съответно положително заредената (по-кисела) или в отрицателно заредената (по-алкална) зона от двете страни на мембраната.

За измерването на ΔμН във волтове, тази величина трябва да се раздели на числото на Фарадей. Полученото частно се нарича протондвижеща сила (Митчел)и се означава и Р. При 25°С ΔР = ΔμН / F = ΔΨ — 0,06 ΔpH, (2)

където pH е отрицателният логаритъм от концентрацията на водородните йони. Следователно ΔpH = 1 е еквивалент на ΔΨ = 0,06 V или 60 mV.

Химическите реакции на преноса на електрони от донора на електрони (редуктор) към акцептора на електрони (окислител) т.е. окси-редукционните реакции играят решаваща роля в обмяната на веществата и енергията. По същество дисбаланса на тези два процеса е основата на патологията на живата клетка, а тяхното стабилно отклонение от нормата е причина за превръщането на адаптационния процес в болест. Повлиявайки дисбаланса на окислително-редукционни процеси ние можем да възстановим равновесието. На клетъчно ниво това може да се обясни нарушаване на процесите, протичащи в митохондриите. Синтеза на АТФ е свързан с постоянното поддържане на оптимална протон движеща сила (ΔP). ΔP е толкова по-голяма колкото е по-голяма разликата на моларните концентрации на водородни йони от двете страни на вътрешната митохондрийна мембрана, съгласно уравнение (1) и (2).

Тъй като ΔР зависи от разликата между електрическия (ΔΨ) и химическия (ΔpH)pH) трансмембранен потенциал, при по-стръмното увеличаване на ΔΨ от ΔpH ще се получава увеличаване на ΔΨ и организма ще оздравява и нараства.

Адаптивното оптимизиране на енергетичното състояние на мембранните биоенергитични системи в живата клетка, т.е. окси-редукционните реакции, е свързано с доставянето на електрони, при което се променя ΔΨ на митохондриалната мембрана и се ускорява преноса на протони от матрикса в междумембранното пространство на митохондриите. Това се последва от усилен синтез на АТФ и натрупване на редуцирани (възстановени) биохимични съединения.

Отнемането на електрони от окислителите има противоположено действие, като блокира системата NAD/NADH2.

Антиоксидантите обаче не могат лесно да постигнат нужната промяна от порядъка на десетки mV, тъй като необходимите количества за това са десетки грамове. За ΔpH = 1 еквивалентната ΔΨ е = 0,06 V или 60 mV.

Ето защо като целево конструиран донор на електрони (респективно увеличаване на редуциращите потенциали, а от там и увеличаване и на Δμ H и Δμ P) може да се използва католитната фракция от електрохимически активирана вода („жива“ вода) особено като се има предвид и нейните структурни особености — хидратирани електрони и водородни връзки позволяващи пренасянето на протони (Н₅О₂ + или Н₃О+) от една водна молекула към друга или към активните радикали в субстрата R• или ROO•. При католит с pH = 9.5 до 12 оксиредукционният потенциал е не по-малко от минус 800 mV.

Водата като химическо съединение e с фундаментално физиологично действие в живия организъм(растителен, животински, човешки). Целенасоченото променяне на някои основни характеристики на природната вода, влияещо програмирано на връзката „структура — активност“, е възможно само при електрохимическата й обработка (Богданова Р., 1985, Химиятрадиционная и парадоксальная. „И-во Ленинградского Университета“ Ленинград, стр. 88–113; Черников Ф. Р., Бахир В. М., Дмитриев Н. Н., Кожемякин А. М., Динамическая структура воды при ектрохимической активации, Материалы Научно-практической конференций „Системный подход к вопросам анализа и управления биологическими объектами“, Москва, 19–21. 04. 2000, www.skyindustry.ru/combook/)

Според нас, електрохимически активираната вода е оптимално екологично средство за:

1. биоенергична активация на живия организъм (Пировски Н., Пировски А., Електроактивирана вода — функционален енергетичен клетъчен биостимулатор и инхибитор. Научна конференция с международно участие СУБ „Стара Загора 2003“. Том III, Стр. 45–50, 05–06. VI. 2003);

2. за опазване и възстановяване здравето и дълголетието на хората чрез физиотерапевтични процедури за хидротерапия в СПА центрове (вани, басейни, питейни процедури, колон-терапия и др.);

3. за по-добро синтезиране и натрупване на хранителни и биологично-активни вещества за хората в растенията чрез капковото им напояване с нея (Пировски Л. Електроактивирана вода за производство на биологично активни вещества (БАВ) от растителен произход. II Национален конгрес по фармация 8–10. Х. 1992 г. гр. София);

4. за технологичен метод и инсталация за екстрахиране на целеви биологично-активни вещества от растенията (напр. алкалоиди, протеини и др.) за фитотерапевтични препарати (Пировски Л., Хр. Манчев, П. Д. Янков, Метод и устройство за екстракция на биологично активни вещества. Патент № 60610 /В 01 I 19/08 за изобретение рег. № 96459/15. 06. 92 г. в Българското патентно ведомство).

5. за екологична микробиална дезинфекция и стерилизация на големи обеми въздух и площи (детски заведения, болници, спортни и развлекателни обекти и др.) чрез използването й в система за нейното микроаерозолно разпръскване във въздуха в публични заведения или в стерилизационни преддверия към тях.

Както е известно (Богданова Р., Химиятрадиционная и парадоксальная, „Изд. Ленинградского Университета“ Ленинград, 1985, с. 88–113), при електролизата на водата по принципна Схема 1. с инертни анод и катод (въглен, титан или платина) и разделяща мембрана от целофан или порьозна керамика, на електродите става окисление и редукция на молекулите на водата съгласно реакциите:

Схема 1

Катод-: 2H₂O + 2e- → H + 2OH- или 2H⁺ + 2e- → H₂ (H₃ O₂-) → (хидратиран електрон) т.е. редукция, pH = 9 до 12, т.е. — донор на е-; акцептор на протони; „твърд“ нуклеофилен реагент, католитна фракция („жива вода“) — редуктор.

Анод+: 2H₂О — 4e- → О₂ + 4H⁺ или 2OH^- — 2e- → Н₂О + ½О (Н₃О⁺; Н₅O₂⁺) хидратиран протон, окисление; pH= 1 до 3 тоест — донор на протони; акцептор на е-; „твърд“ електрофилен реагент; анолитна фракция („мъртва вода“) — окислител.

Католитът (pH от 9.5 до 12) коригира тъканната ацидоза, стимулира процесите на регенерация на тъканите и има имуностимулиращи свойства.

Особено интересно е приложението на електроактивираната вода в геронтологията (Подколзин А.; Донцов, В., 1996, Старение, долголетие и биоактивация, Москва, стр. 19–24 и стр. 96–102), като екологично чисто, безвредно, бактериостатично и бактерицидно, антиоксидантно и биостимулиращо средство на клетъчно ниво.

Анолита с pH от 2 до 3 има стимулиращи свойства за регенерация на тъканите и детоксикацията им и бактериостатичен ефект. При добавяне на NaCl 0.3-3-9 гр/л към водата преди нейната електрохимическа обработка този анолит придобива бактерицидни свойства на база активен хлор от 0.02 до 0.06% и оксиредукционен потенциал + 1150 mV, поради което е особено подходящ за стерилизиращи, миещи и дезинфектиращи разтвори. Методът включващ електроактивирането на воден солеви разтвор е ефективен за пречистване на питейна вода от микроорганизми до 99.99%, от органични вещества 50 до 90%, и от тежки метали 50 до 80% (М. З., СССР, 18. 09. 1991, Методические указания по применению электрохимически активированых растворов NaCl (анолит, католит), выработываемых в устройстве ЭХА–30 для целей дезинфекции, предстерилизационной очистки и стерилизации, утвержденно Главного санитарно-эпидемиологического управления, № 15–6/22)

В приелектродните зони се образуват различни окислително-редукционни системи, pH на който значително се различава. Взаимовръзката между pH и оксиредукционния потенциал за тези системи е:

Е_Осист. = 1,23 — 0,06 pH + 0,015 lg PO₂;

Е_Нсист. = –0,06 pH — 0,03 lg PH₂

Където Е_Нсист., Е_Осист. са оксиредукционните потенциали на водородната и кислородната системи съответно, а PH₂ и РО₂ парциалните налягания на водорода и кислорода, пропорционални на съдържанието на тези газове във водата.

При насищане на анолитната вода с кислород и католитната вода с водород (при постоянство в парциалните им налягания) величината Е линейно зависи от pH. Характерно е, че и анолитната фракция и католитната фракция от природни води се отнасят към другите вещества като силни киселини и основи; адхезията им към повърхността на твърди тела е увеличена; с увеличаване времето на активация, повърхностното напрежение на водата се увеличава, като това не е свързано с изменението на pH във времето. При анолитната фракция, успоредно с намаляването на pH става увеличаване на окислително-редукционния потенциал. При католитната фракция оксиредукционния потенциал е нестабилен и се променя във времето даже в херметично затворен съд. Редукционните свойства на католитната фракция вероятно освен на разтворения молекулен H се дължат и на атомарен H и хидратиран електрон. Тези частички се образуват в католита в резултат на студена емисия на електрони от катода под влияние на високия градиент на Електрокинетичния потенциал в двойния слой на границата „електрод — разтвор“ Получените електрони след това се хидрират, а при взаимодействието им с водата се отделя атомен Н. При това, при изместване на p на католита към алкална среда, съотношението между съдържанието във водата на атомен Н и хидратиран електрон се измества към преимуществено образуване на хидратирани електрони. Освен това в католита от природни води, се увеличава концентрацията на катионите Ca²⁺, Mg²⁺, N^a+, K⁺ и др. Възможно е и възникването на вторични свободно-радикални процеси, инициирани от първичните радикали (Н₂О₂, OH^-, Н⁺, H₃О₂^-). При това е възможна стабилизация на образуващите се продукти в изменената структура на водата, което позволява запазване на аномалните свойства на водата продължително време (от 1 до 5 денонощия за католитната фракция на обработената вода, и до 1 година за анолитната фракция).

Възстановяването на равновесието при оксиредукционните процеси може да стане като се използват вещества — донори на електрони, т.е. антиокислители (напр. витамините E, C, P, PP, K и др.) за пиене, или чрез целево конструиран донор на електрони — водна католитната фракция създадена ex tempore отделно, за пиене през устата, за колон-терапия или за потапяне в нея ако е поставена във ваната или басейна.

Католитът (pH от 9.5 до 12) коригира тъканната ацидоза, стимулира процесите на регенерация на тъканите и има имуностимулиращи свойства.

Анолита (pH от 2 до 3) има стимулиращи свойства за регенерация на тъканите и детоксикацията им, и бактериостатичен ефект, а при добавяне на NaCl 0.3–3–9 гр/л към водата преди нейната отделна — извън ваната или басейна, електрохимическа обработка, този анолит придобива бактерицидни свойства, поради което е особено подходящ ex tempore, както за стерилизиращи, миещи и дезинфектиращи разтвори, така и за индивидуални лечебни безвредни хидротерапевтични процедури във вана при инфекциозни заболявания, гнойни процеси, венерически заболявания и други кожни болести, рани, изгаряния и др. включени в общите противопоказания за балнеотерапия.

Не бива да се забравя и че в епителната тъкан са разположени твърде много биологичо-активни точки, свързани с медицинската концепция на Древен Китай за енергията „ЦИ“ циркулираща в организма. Нейната нормална циркулация е здраве, а нарушаването й — е болест. „ЦИ“ се разглежда като разновидност на енергиен и информационен сигнал заедно със средствата за доставянето му. За биологично-активните точки е свойствено отрицателно диференциално съпротивление, имащо електротермична природа, тоест те могат да се разглеждат като универсални преобразователи на всякакви физикохимични дразнители в биологично-значими информационни сигнали. Потапяйки ги като тотален взаимнообвързан ансамбъл в електроенергезирани водни фракции, създаваме възможност за автоматично балансиране на енергийното състояние на организма по принципа „колкото и където е необходимо“, което дава нов, холистичен смисъл на енергоинформационната терапия с електроактивирана вода.

Едноредният цилиндричен епител покриващ дебелото черво, като прицелна стуктура най-директно и ефективно може да се повлияе по метода на „колон-хидротерапията“ чрез фракции от електроактивирана вода за изменяне на оксиредукционната хомеостаза на организма, или чрез водни миктури на целесъобразни фитопродукти създадени съобразно биофармацевтичните принципи, като се съчетаят ефектите на естествено механично и физикохимично изчистване на дебелото черво с лечебни ефекти от биологично-активните вещества, особено с оглед на биофармацевтичния аспект на тяхната резорбция през епителната тъкани със значението на системата на дебелото черво (Ян — ска) в китайската медицина. Това е с пряко практическо значение за профилактиката и лечението на цяла група неспецифични възпалителни заболявания на дебелото черво, каквито са неспецифичния язвен колит, грануломатозен колит (Болест на Крон), исхемичен колит, както и за специфичните колити.

За колон-хидротератията е особено подходящ създаденият по собствено „Know-how“ и изследван от нас комплексен галенов фитопрепарат „Propol-M“. Той е молекулен разтвор на водноспиртен екстракт на Propolis с 2,1 тегл. % сухо вещество и 0,22–0,44 обемни % етерично масло съдържащо от 50 до 86% фенолна фракция, който прилаган като 20%-на водна микстура или хидрогел, потиска напълно in vitro както грам (+) бактерии: Enterococcus faecalis, S. agalactiae и S. aureus, така и грам (-): E. coli, а in vivo в комбинация с перорален антибиотик санира напълно болния — особено важно условие за добро здраве и дълголетие (Пировски Любомир Т., Миролюба Тодорова-Калайджиева, Дарина Руканова, Никола А. Пировски, Натурален ароматерапевтичен препарат „PROPOL М“ — изследване на антибактериално действие и лечебен ефект при вагинално приложение. Научна конференция с международно участие СУБ „Стара Загора^[1] 2005“. Том IV, стр. 242–246, 02–03. 06. 2005).

За да се избегне болествотворната дехидратация на човешкия организъм, здравият човек трябва да приема 20–25 мл. на кг. тегло течности, в т.ч. и вода, през зимата и 25–30 мл. на кг. Тегло — през лятото. При физическа работа, след тренировки или сауна това количество е 35–40 мл. на кг. тегло. Ако обаче някой от показателите на здравето му е променен, например повишен холестерол, по-добре е за част от необходимите течности да се използват минерални води богати на метасилициеви соли (над 45–50 мг. на л.), а при наличие на остеопороза, или повишен радиационен фон — флуорни води. Силициевият йон блокира образуването на атероматозни плаки по кръвоносните съдове, а флуорът заедно с калция подобряват костната стуктура. Освен това, силициевите води действат благоприятно върху лигавицата на стомашно-чревния тракт и правят кожата и косата по-свежа и еластична. Доказано е, че хора ползващи такива води живеят по-дълго. При бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест, при уратна, фосфатна диатеза и подагра трябва да се използват подчертано слабоминерализирани води и то в голямо количество. Също такива слабоминерализирани алкални води по 30 мл. на кг. тегло са добри за профилактика при хронични интоксикации с тежки метали и химически вещества. При заболявания на стомашно-чревния тракт, панкреатит, наднормено тегло, атеросклероза полезни са силициевите и хидрокарбонатни води.

Интерес представлява използването за пиене на ex tempore получените фракциите електроактивирана вода в геронтологията в дози за възрастен човек 2–3 пъти в денонощието на гладно по 100 милилитра католитна фракция, тъй като синтеза на АТФ е свързан с постоянното поддържане на оптимална протон движеща сила (ΔР). В крайна сметка допълнителната външна енергизация на мембраните на живата клетка рефрактира през ензимните й системи и биохимичните физиологични реакции, в подобряване и активиране на живота и дълголетието на организма.

Вижда се, че въздействието върху основните звена на патогенезата на процеса „стареене“ — свободно-радикалната теория за стареенето, понижаване енергозапасеността на тъканите и тъканната ацидоза, е възможно и безвредно чрез фракциите от електроактивираната вода.

Особено интересно от геронтологичен аспект е съзнателното използване на комбинация на хидротерапия с фитотерапия, в това число енерго-информационна физиотерапия и ароматерапия в специализирани за балнеолечебен туризъм СПАцентрове:

Хидротерапията във вани и басейни с минерална, морска или електроактивирана вода, въздействащи чрез физичните фактори — температура, хидратирани електрони в католита или протони в анолита с различно pH и действие, механично въздействие, време на въздействие, антигравитационен ефект, и в комбинация с целесъобразни синергично действащи фитопродукти избрани по метода на фармакотаксономичния системен подход и проникващи в организма през дихателните пътища (аерозоли) или през лигавиците и кожата (разтворени или емулгирани БАВ във водата), водят до разтоварване на опорно-двигателния апарат, релаксация на скелетната мускулатура, благоприятно повлияване на хемо- и лимфо-динамиката, кожата, нервната, имунната и ендокринната системи.

Този предложен от нас, нов комбиниран холистичен метод от биоенергоактивираща хидротерапия и фитотерапия, еволюционно близък до човешкия организъм на биохимично, клетъчно ниво и въз основата на прави и обратни връзки с неврофизиологията на наслаждението — на организмово ниво, може да се превърне в ефективно и приятно средство за профилактика и лечение на хипертония, исхемична болест на сърцето, атеросклероза, оксидативен и психо-физиологичен дистрес, заболявания на кожата, опорно-двигателния апарат, имунната и нервната системи и др., както и за възстановяване и поддържане на състоянието и продължителността на живота и неговото качество при здрави хора.

Научната обосновка на тази комбинация от хидро- и фитотерапия е, освен във физиотерапията, действаща по нервно-хуморални и фармакологични механизми, е и в биофармацевтичните аспекти на дермалните лекарствени форми, особено важни за пенетрацията (проникване) на БАВ в роговия слой и в по-дълбоките слоеве на епидермиса на кожата, и за пермеацията (преминаване) на БАВ през кожата и възможността за перкутанна резорбция. От свойствата на БАВ най-голямо значение имат разтворимостта им (в случая във вода), разпределителният коефициент (в случая вода/ кожа) и дифузионният коефициент. Трансдермалната резорбция на БАВ се засилва при вазодилатация (от топлата вода и определени БАВ), механичен масаж в това число и с масажни фитопродукти (през космените фоликули и мастни жлези) и постперспирационната способност на потните жлези, които след активирането им в сауна или топла вана и приключване на потоотделянето, всмукват разтвори на БАВ контактуващи с кожата. (Минков Евг., Ламбов Н., Овчаров Р., Бантутова И., Основи на биофармацията, И-во „Венел Медик ООД“ София, 1994; Слынько. П. П., 1990 г., Институт по физиология А. Н. Украйна)

Показания за лечение и профилактика на заболявания и функционални разстройства чрез хидротерапия (СПА): (Караколев Д., Лечебен справочник за българските минерални води, „МиФ“, София, 1990)

1. Заболявания на опорно-двигателния апарат: хронични възпалителни и дегенеративни заболявания и последици от травматични увреждания на стави, кости, мускули, свързочен апарат.

2. Неврологични заболявания: невралгии, неврити, последици от заболявания и травми на гръбначния мозък.

3. Функционални разстройства на нервната система: предимно неврастения и неврастени реакции при други заболявания.

4. Бъбречно — урологични заболявания: преди всичко бъбречнокаменна болест, хронични пиелонефрити и цистити.

5. Заболявания на храносмилателния апарат: хронични езофагити, гастрити, язвена болест, стоматити и гингивити, следхепатични състояния, хронични холецистопатии, жлъчнокаменна болест, хронични панкреатити; хронични стоматити и гингивити.

6. Хронични интоксикации с тежки метали (олово, живак, бисмут, манган), с фармацевтични препарати (от професионално естество или поради поява на страничните им вредни действия при лечебно използване).

7. Сърдечно — съдови заболявания: преди всичко хипертонична болест и хипотония, обтурационни артериопатии, начални форми на атеросклероза, исхемична болест на сърцето (I и II функционална степен).

8. Гинекологични заболявания: хронични възпалителни процеси на женските полови органи, безплодие, генитален инфантилизъм.

9. Ендокринно-обменни заболявания: подагра, затлъстяване, хипотиреози, остатъчни явления след тиреотоксикоза, климакс, захарен диабет, уратна, оксалатна и фосфатна диатеза.

10. Заболявания на дихателните органи: хронични възпалителни процеси на горните дихателни пътища, хронични бронхити.

11. Кожни заболявания: трудно заздравяващи рани, невродермити, декубитуси, варикозни рани, увреждания от изгаряне и измръзване и други заболявания, изискващи подобряване на кожното кръвооросяване.

12. Първична и вторична профилактика, общо закаляване на организма, състояние на рековалесценция след прекарани заболявания и оперативни интервенции.

Общите противопоказания за балнеолечение са: всички заболявания в остър стадий, инфекциозни заболявания, гнойни процеси, венерически заболявания в заразния период, злокачествени тумори, кръвоизливи, патологична бременност и нормална бременност след 4–5 месец, припадъчни състояния, психични заболявания и наркомании. При заболяванията на сърдечно-съдовата система: недостатъчност на кръвообращението повече от I степен; коронарна недостатъчност с чести или по-силно изразени стенокардни явления; изразена склероза на мозъчните и бъбречните съдове; хипертонична болест в по-напреднал стадий; състояния след прекаран инфаркт на миокарда; аневризми на сърцето, аортата и по големите съдове; значителни разстройства в кръвообращението, чести пристъпи на пароксизмална тахикардия, тежки ритъмни нарушения, склонност към тромбоемболични процеси, синдром на Моргани-Адамс-Стоукс; състояния след прекаран инфекциозен или алергичен миокардит или ендокардит; сърдечни пороци; остатъчни явления след прекаран тромбофлебит, по-рано от 4–6 месеца след завършване на острите и подострите прояви.

Балнеофизиолечението е тясно взаимносвързано и с проблемите на оптимизиране (т.е. максимален ефект при минимална „цена“) във времето, т.е. с хронотерапията. (Комарова Ф. И., Хронобиология и хрономедицина, М., 1989) Показателите за оптималност за въздействие върху сърдечно-съдовата система например, а и изобщо, независимо дали са фармакологични или физиотерапевтични, трябва да удовлетворяват следните условия: закономерно и еднозначно изменение на показателите при патологията; закономерно и еднозначно изменение на показателите под влияние на терапевтичните въздействия; възможност за продължително наблюдение; минимална травматичност на методите за получаване на дадена информация. Управляването на енерго-информационните потоци в живия организъм става в определен времеви режим и се характеризира с конкретни амплитудно-времеви параметри, съставляващи основата на всеки биологичен ритъм. През денонощието ритмично се променят всички показатели на вегетативната хомеостаза и на функционалните системи. През светлата част от денонощието е установено, че в периода 5–6 часа до 12 часа, е повишена активността на симпатиковия дял на вегетативната нервна система, повишена е готовността за енергопотребление, преимуществено за сметка на окисление на въглеводородите, интензификация на обменните процеси и бързо включване на енергоресурсите в обмяната. В биоелектричната активност на мозъка преобладават или високочестотните, или бавните компоненти. Между 12 часа и 16 часа се понижава активността на симпатикуса, намаляват се енергозагубите, понижава се нивото на обмяната. В регулаторните системи възниква състояние на „неустойчиво равновесие“. В мозъка преобладават алфа- и бета-ритмите. След 16 часа нараства активността на парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система, засилват се процесите на утилизация, попълват се енергоресурсите. Тази периодична промяна в хомеостазата позволява да се ориентира организацията на лечебния процес, като се отчитат различията в чувствителността на организма към въздействията в различно време, водещи до различна ефективност на лечението. И тъй като по своята природа балнеофакторите са активни адаптогени, то всеки от тях съобразно действието си използван в определено време, може да се яви външният дразнител, който синхронизира или десинхронизира биологичните ритми, тоест организмът се адаптира (оздравява) или се дезадаптира. Например при исхемична болест на сърцето, утринна вана (9–11 часа) активизира симпатикуса, йонофоретичната проницаемост на кожата е максимална, а дневна вана (14–15 часа) предизвиква ваготоничен ефекти подобрява паметта и работоспособността на мозъка. При хипертонична болест I — IIA стадий, най-добър хипотензивен ефект чрез вана е между 16 и 18 часа. Тогава е и минималната йонофоретична проницаемост на кожата, която след 22 часа отново нараства.

Пътят за постигането на това в балнеофизиолечението започва с избора на оптимални параметри на физическия фактор, дозировка и последователност (синергизъм) при комбинирани фактори, анатомо-физиологична локализация на въздействието, диференциално отчитане на биоритмите и биорезонанса с тях при импулсно или непрекъснато въздействие, и всичко това при отчитане на адекватните възможности на болния организъм за постигане на максимални положителни изменения в патологичния процес, максимален терапевтичен ефект при възможно минимална цена, избирателно влияние на определени органи и системи, и без вредни странични реакции непосредствено или след време. Това е във възможностите само на холистичен лекар и холистичен фармацевт. (Пировски Л., Съвременен холистичен модел на здравето, ХХІІ Международна научна конференция на Съюза на учените Ст. Загора, 07–08.VI.2012 г., „Science & Technologies“ journal.sustz.com vol. II, number 1, 2012, Medicine; Пировски Л., Пировски Н., Стайкова-Пировска Й., Искам — мога — трябва, Холистичен модел на здравето, с. 252, под печат)

Патобиохимията, като част от молекулната геронтология, патология, фармакология и терапия, имат за цел разкриване и повлияване на молекулните механизми за възникване и развитие стареенето и на патологичните процеси на структурно клетъчно и субклетъчно ниво въз основа на зависимостта „структура-активност“ и на целево конструирани биологично активни вещества (БАВ) и лекарства с тях повлияващи йерархичните нива на организация на организма въвлечени в процеса „стареене“ — организмово, системно и клетъчномолекулно. (Раевский О. Сапегин А. Возможности и переспективи конструирования биологиески активных веществ, Успехи химии, 1988, том LVII, вып. 9, с. 1565–1586; Анисимов В. Н., Михальский А. И., Новосельцев В. Н., Романюха А. А., Яшин А. И., Основные принципы построения многосадийной многоуровневой математической модели старения, журнал Успехи геронтологии, 2010, т. 23, №2, с. 163–167)

Както за фармакотерапията, така и за фитотерапията, една от най-важните прицелни структури на въздействие чрез БАВ, са биомембраните на живата клетка — плазматична, ядрена, ендоплазматичен ретикулум, апарат на Голджи, митохондрии и др. Биомембраните (Gennis R. B., Biomembranes-Molecular Structure and Function, 1989) играят ключова и уникална роля както в структурната организация, така и във функционирането на всички клетки. В тях около 30–40%, а в мембраните на миелиновите обвивки на нервите — до 70–80%, са разнообразните, над 100 различни типа липидни молекули, образуващи структурната им основа — бислойния асиметричен мембранен матрикс от водно-фосфолипидни системи в течнокристална фаза с нисък вискозитет. Включените в нейния външен (предимно от фосфатидилхолин) слой белтъчни рецепторни молекули, от една страна лесно и бързо се придвижват и създават лиганд-рецепторни комплекси, а от друга страна — лесно потъвайки по-дълбоко в хидрофобната зона на мембраната контактуват с комуникативния и изпълнителния белтък (първични и вторични месънжери) във вътрешния монослой на биомембраните (изграден предимно от фосфатидилетаноламин). Този механизъм за трансмембрано предаване на сигнала е доказан от J. Axelrod (1984). Той изисква наличие на трансбислойна асиметрия на фосфолипидите, действие на мембранните ензими трансметилаза и фосфолипаза и изменение (намаляване) на вискозитета на плазматичните мембрани. Флуидизирането на мембраните предизвиква увеличение на ендогенната и намаление на екзогенната фосфолипазна А-активност, докато повишаването на структурната подреденост на мембраните има точно противоположен ефект. Валиден е за всички клетки с изключение на фоторецепторните. Фазовият преход на биомембраните от течнокристално състояние във фаза „гел“ намалява приблизително два порядъка „течливостта“ им, тоест увеличава се вискозитета им и се нарушават функциите им за пренасяне на информацията от външната среда в клетката и за активността на мембранно локализираните ензими (Gennis R. B. 1989). Такива стресорни патобиохимични въздействия, които намаляват площта на липидните молекули, а от там увеличават вискозитета им са: увеличаване на хидростатичното налягане, понижаване температурата, добавяне холестерол към фосфолипидите, прекисното окисление на полиненаситените мастно киселинни вериги на фосфолипидите (ПОЛ) или превръщането им от цис- в трансконфигурация, действието на фосфолипазите и др. Съществено значение за структурата на клетъчните мембрани имат полиненаситените мастни киселини в цисизомерна конфигурация (Витамин F). При тях, там където са двойните връзки между два въглеродни атома, въглеводородната верига характерно се огъва под ъгъл 1230, при което се образуват свободни пространства между мастно киселинните вериги, в които проникват стероидите (холестерол и др.), витамин Е и други стабилизиращи биомембраните БАВ. (Horst An., Molekularne podstawy patogenezy chorob, 1979, p. 138–145) Максимален е ефектът ако двойните връзки са разположени по средата на въглеводородната верига, например при 9, 11 и 12 въглероден атом при олеиновата, линоловата и алфа-линоленовата киселини (Ивков В. Г. Берестовский Г. Н., Динамическая структура липидного бислоя, 1981). Освен това тези цис-двойни връзки не нарушават разположението на участъците от въглеводородните вериги от C1 до C8, чийто взаимодействие чрез Вандервалсови сили, наред с хидрофобните (с ентропийна природа) сили и водородните връзки между полярните части на фосфолипидите, обуславят целостта и структурата на би лоя на биомембраните. Линоловата (C_18:2 w6) и алфа-линоленовата (С_18:3w3) полиненаситени мастни киселини не се синтезират в човешкия организъм (Горанов И., Златарев. О., Илинов, П. 1983), поради което тяхното набавяне в адекватни дози от целево конструирани фитопрепарати е от особено значение за нормалното функциониране на клетъчните биомембрани, особено за адаптация в стресови условия. (Крепс, Е. М. 1981). При това един от най-важните показатели за вискозитета — степента на ненаситеност на фосфолипидте в биомембраните, намалява в редицата „ендоплазматичен ретикулум — комплекс на Голджи — плазматична мембрана“ (Коломийцева И. K. 1989). Жизненоважен показател в патобиохимията, свързан с вискозитета на биомембраните чрез ПОЛ, е т.н. „оксидантен / антиоксидантен баланс“ в живия организъм. В резултат на физиологични процеси (окислително фосфорилиране, фагоцитоза, метаболизъм на архадиновата киселина и др.), както и на въздействието на външни фактори (йонизираща радиация, електромагнитни лъчения, химически вещества, изтощително физическо натоварване, активация на симпатико-адреналиновата система и др.), в организма, както бе посочено по-горе, се образуват свободни радикали. Тяхна е важната, а в редица случай и определяща роля в процеса на стареене и в патогенезата на редица заболявания, включително атеросклерозата и дислипопротеинемиите в т.ч. и хиперлипедимиите, характерни за процесите на стареене. Окислителното модифициране на липопротеините с ниска плътност (LDL), прави молекулите им мощен имуноген, предизвикващ отключване на автоимунни механизми в развитието на атеросклерозата (Hansson, G. 1993). Образувалите се имунни комплекси от автотела и OXI-LDL, увеличават многократно атерогенността на серума, в който те се съдържат (Tertov и сътр. 1990; Кехайов И., 1994). При това опсонизацията на комплекса от липопротеини с ниска плътност (LDL), на тези с много ниска плътност (VLDL) и на тези със средна плътност (IDL) с холестерола чрез свързване с естествено придобити антитела, води до активиране на комплемента и свързване на отделените от комплемента продукти с липопротеините. Захващането на циркулиращите липопротеин-антихолестеролови имунни комплекси от клетките, експресиращи съответните рецептори, нарушава нормалния обмен и разпределение на холестерола в плазмата. Имуномодулацията е специфична за „лошите «LDL, VLDL, IDL»“ в много по-голяма степен отколкото за „добрия“ (HDL) липопоротеин с висока плътност, защото антихолестероловите антитела не свързват HDL. (Alving Carl. R., Wassef Nabila M., 1999) Всички тези патобиохимични процеси и мишени точно детерминират мястото и ролята на новият фитотерапевтичен геронтологичен препарат „FAE“ — собствено българско изобретение, патентовано под № 60639 в Патентното ведомство на България, избран от нас за моделен фитопродукт. Той е особено подходящ за продължително и непрекъснато приемане и като реимбустирано лечебно и профилактично средство в максимално широк възрастов диапазон. Фитопрепарата „FAE“ е с натурален и балансиран състав за стабилизиране и адаптация на биомембраните на клетките особено при стареещ и/или болен организъм, и за профилактика и лечение на дислипопротеинемии и атеросклероза. Препаратът FAE съгласно изобретението съдържа триглицериди, самостоятелно или в комбинация под формата на екстракти с диетилов етер или хлороформ и вит. А и вит. Е, като количествата им в тегловни проценти са: линолова (С_18:2)от 55 до 60%; линоленова (С_18:3) от 10 до 24%; т.е. количеството на вит. F (С_18:2 + С_18:3) е от 65 до 84%; олеинова киселина (С_18:1) е от 13 до 19%; стеаринова (С_18:0) е от 0,1 до 4%; палмитинова (C_16:0) е от 3,5 до 20%; бета каротин от 14 до 250 мг%; алфа токоферол от 50 до 540 мг %. Йодното число мг. J₂/100 гр. препарат е от 120 до 165; отношението бета каротин към алфа токоферол е от 0,02 до 0,30; а отношението алфа токоферол към вит. F е от 0,6 до 8,3 мг. алфа токоферол за 1 гр. вит. F или съответно 0,83 до 9,8 мг. алфа токоферол за 1 гр. линолова киселина.

Концентрациите на БАВ са възможно максимални и взаимно балансирани. Това позволява в минимална орална доза 0,4 мл/кг телесна маса (0,372 гр. /кг. т.м.) за денонощие, за 40 дни освен понижението на общия холестерол с 4,74mmol/l, което е важно и за оптималното съотношение на холестерола към фосфолипиди в лимфоцитите = 1,01; да се оптимизират и физикохимичните (течнокристална фаза с нисък вискозитет на водно-фосфолипидната система в биомембраните) и биолгичните свойства на мембранните комплекси в клетките, като ги предпазва от окислителното увреждане от свободните радикали и свързаното с него потискане на функциите. При това се снижава и нивото на простагландините в имунокомпетентните клетки, подобряват се общо анаболните процеси, повишава се белтъчната синтеза с около 7%, на албумина — с над 20%, и се увеличава нивото на С b — най-застъпения и важен компонент на комплементарната система, която заедно с имуноглобулините е от най-важните фактори за опсонизация на бактериите преди тяхната фагоцитоза, тоест Фитопрапаратът „FAE“ е и много подходящ за неспецифична имуностимулация при имунодефицитни синдроми, включително и при стареещ организъм, особено като се има предвид, че нервно-ендокринната и имунната система са структурни компоненти на адаптационната и енергийната система на организма.

Вътрешно приет през устата, в денонощна доза 0,4 мл/ кг тегло или външно приложен под формата на масло, крем, емулсия (включително за вана), тоалетно мляко, маска и др. той стабилизира „флуидността“ на биомембраните (още един аспект от възможностите на фитотерапията за оптимизиране на процесите на витаукт на клетъчно ниво), инхибира прекисното окисление на липидите, регулира процесите на хистогенезис, пролиферация, диференцировка и функциониране на клетките, понижава общия холестерол с 5 ммол/л, като той се разпределя по-благоприятно в липопротеиновите класове и не се отлага в атероматозни плаки, позволява обратно развитие на чернодробната и висцерална стеатоза и на липоматозата в аортата.

Съдържащият се природен антиоксидант вит. Е (алфа-токоферол) в количество от 50 до 540 мг%. е инхибитор на прекисното окисление на липидите (ПОЛ), и на деструкциите предизвикани от продукти е на хидролиза на фосфолипидите от фосолипаза А2, както и стабилизатор на физическото състояние (микровискозитета) на липидния бислой. Количеството му необходимо за това е от 0,6 до 8,3 мг за 1 гр. вит. F или съответно 0,83 мг до 9,8 мг алфа-токоферол за един грам линолова киселина, при норма 0,6 мг вит. Е за 1 гр линолеат (С18:2) за денонощие. (Л. А. Уитинг 1970 г.).

Съдържащият се природен антиоксидант Вит. А (бетакаротин) е в количество от 14 до 250 мг %. Той е регулатор на процесите на хистогенезис, пролиферация, диференцировка и нормално функциониране на клетките.

При това за да се избегне дисбалансът в организма на вит. Е при съвместното прилагане на вит. А с вит. Е и натрупването на липофусцин в ретикуларната тъкан (А. У. Корман, Х. Веизер, 1987 г.), във фитопрепарата FAE съотношението бета-каротин към алфа-токоферол е възможно минимално — 0,02 до 0,3, докато концентрацията на трите витамини F, A, и E е възможно максимална и е достатъчна за проявяване на специфичните им свойства в организма при прилагане в минимална доза от 0,4 мл препарат FAE на 1 кг тегло за денонощие.

Фитопрепаратът FAE не проявява никаква токсичност, билиарно дразнене и нарушение на основните хомеостатични механизми при 40 дневно приложение. Това се доказва и при изпитанията за остра токсичност върху животни — плъхове в доза над 5000 мг/кг телесна маса и мишки в доза над 10000 мг/кг телесна маса. Поносимостта на препарата от хора, изпитана на здрави доброволци в дози 0,2; 0,3; и 0,4 мл/кг телесно тегло, показва че той е добре поносим и прилагането му в доза до 0,4 мг/кг телесно тегло не е свързано с повишен риск от възникване на нежелани реакции.

Фитопрепаратът „FAE“ спечели златен медал на EAST WEST EUROPE INTELLECT ’98.

Фитопрепаратът „FAE“ е пример за възможностите на фитотерапията на клетъчно ниво да влияе на скоростта на стареене, качеството на живота и продължителността на живота на човека — особено важни актуални потребности за всеки, и твърде актуали на фона на демографското застаряване на обществото особено във високо развитите страни.

Съвременното, оптимално и екологосъобразно и съзнателно използване и управляване фитотерапевтичните биоресурси за Фитопрепарата „FAE“, е свързано с използването на създадения от нас метод, базиран на системния подход, характеризиран като „фармакотаксономичен“.

Съгласно него предварително се извършва целесъобразен подбор на необходимите и стандартизирани суровини според определени стойности на избрани критерии за физиологична ценност и достъпност, съгласно целеви биохимични показатели.

Например за Фитопрепарата „FAE“ — показателите на глицеридното масло в тях:

1. % (С_18:2)

2. % (С_18:2) + (С_18:3)

3. % (С_18:2) + (С_18:3) + (С_18:1)

4. мг. % вит. Е

5. мг. % алфа токоферол

6. ПНМК (полиненаситени мастни киселини) към НМК (наситени мастни киселини)

7. НМК към ПНМК

8. (С_18:2) + (С_18:3) към НМК

9. НМК към (С_18:2) + (C_18:3)

10. ПНМК към алфа токоферол

11. (С_18:2) + (C_18:3) към алфа токоферол

12. лесна достъпност

13. ниска цена

14. голяма наличност

15. добра екологичност

16. достатъчен % масло

17. взаимна балансировка между витамините А и Е при възможно максималната им концентрация.

При това числените стойности на критерии № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 8 да са възможно максимални, и едновременно с това, тези на № 7, 9, 10, 11 да са възможно минимални.

За екстракт от една суровина и за конструиран екстракт комбинация от два и повече други екстракта (суровини) те са:

Критерии	Числени стойности за екстракт от една суровина	Числени стойности на съзнателно констуиран полиекстракт
% (С_18:2)	≥ 55	≥ 59,27
% (С_18:2) + (С_18:3)	≥ 65	≥ 74,49
% (С_18:2) + (С_18:3) +(С_18:1)	≥ 80	≥ 84,37
мг.% вит. Е	≥ 100	≥ 214,16
мг.% алфа токоферол	≥ 100	≥ 179
ПНМК към НМК	≥ 4,8	≥ 5,397
НМК към ПНМК	≤ 0,2	≤ 0,185
(С_18:2) + (С_18:3) към НМК	≥ 4,3	≥ 4,765
НМК към (С_18:2) + (С_18:3)	≤ 0,23	≤ 0,21
ПНМК към алфа токоферол	≤ 0,9	≤ 0,471
(С_18:2) + (C_18:3) към алфа токоферол	≤ 0,8	≤ 0,416
лесна достъпност	да	да
ниска цена	да	да
голяма наличност	≥500 т.г.	≥ 500 т.г.
добра екологичност	да	да
Достатъчен % масло	≥7	да, бета каротин
към алфа токоферол	0,02 до 0,30	0,02 до 0,30
алфа токоферол към (С_18:2) + (C_18:3)	—	0,0006 до 0,0083

Стойностите на критериите при конструираната комбинация (полиекстракт) на натуралните БАВ са за продукт, който не съществува в една растителна дрога, но е целесъобразен за геронтологията и лечението на човешкия и животински организъм. Според нас, съзнателното създаване и използване на такива конструирани галенови фитопрепарати е един от най-важните съвременни аспекти на технологията на фитопродуктите и фитотерапията с тях, разглеждани тук.

Пример за това е Фитопрепарата „FAE“.

Растителни източници на някои мастни киселини и вит. Е
№	Дрога	С_18:2%	С_18:3%	С_18:1%	С_16:0%	C_18:0%	Вит. E мг % α, ß, γ, σ токофероли
1	Соя	52–57	2–7	32–36	2–7	4–7	до 120 10% — α
2	памучно семе	45–58	—	18–35	20,3	1,6–3	85 70% — α
3	слънчогледово семе	47–65	—	23,7–39	—	5,8–9	до 60
4	царвичен зародиш	40–50	0,6	42–45	—	11	до 100 10% — α
5	Маслина	12	—	64,9	11	4,8	—
6	сусаменосеме	37	—	48	7	4,6	—
7	Фъстъци	13–27	—	53–65	6,3–8,6	2,6–6,3	до 30 50% — α
	собствени изследвания	56,02	23,12	14,26	5	3,8	до 218,7 70% — α
	собствени изследвания	58,7	10,3	14,09	16,5	0,6	220 70% — α

Известни растителни източници на вит. А (бета каротин) са морковите (Daucus carota), спанак (Spinacia oleracea), червена детелина (Trifolium pratenseae), невен (Calendula officinalis) и други.

Агробиологията, екологията и технологията за отглеждане на изброените до тук растенията е известна, масова и промишлено усвоена.

За извличането на БАВ и изпълнение на избраните критерии, от особено значение е технологията за получаването им и физикохимичните свойства на екстрагентите. Например Алфа токоферолът като антиоксидант е донор на електрони поради наличието на подвижен водороден атом, който е универсален редуктор, т.е. донор на електрони. Това позволява солватацията му в неполярен добър акцепторен за е- и лош донорен на протони екстрагент, да е по схемата за хетеромолекулярната асоциация като равновесието е изтеглено на дясно:

(A + H⁺)S + B^[2] (A-H⁺)B + S↑

Където (A-H⁺) е алфа токоферола, S е разтворителят, В е глицеридното масло.

Бета каротинът (С₄₀H₅₆) има реактивоспособна двойна връзка при С₁₅ = С₁₅, където в организма на човека и животните молекулата му ензимно се разкъсва и се получават две молекули ретинал — окислената чрез молекулярен кислород форма на ретинола (C₂₀Н₃₀O), която е биологично активната. Този механизъм позволява да се прогнозира донорно-акцепторно взаимодействие между бета каротина и неполярен добър донорен на протони и акцепторен за е- екстрагент, като екстракцията на 88 мастно разтворимия бета каротин съвместно с глицеридното масло, да е по схемата за хетеромелекулна асоциация и солватация, като равновесието е изтеглено на дясно

(A + S⁺) + B^{^[3]} (AS) + B → S↑ + (A + B)

където А е бета каротин, S е разтворителят, В е глицеридното масло.

Сравнителна характеристика на разтворителя	Показатели	отн. тегло гр/см³	t°С кип.	диел. const Є	DN	AN SbCl₅	Ет
Полярен и слаб акцептор и донор на протони Н+	CH₂ClCH₂Cl 1,2-дихлоретан	1,257	83,47	10,36	0	16,7	41,9
По-малко полярен и слаб акцептор и донор на протони H⁺	CH₃CHC_l2 1,1-дихлоретан	1,168	57,28	10,0	—	—	39,6
Сравнително полярен и по-добър акцепторен за H⁺	CH₂Cl₂ метилен дихлорид	1,325	40	8,93	1	20,4	41,4
Неполярен, добър акцепторен за е- и лош донорен на протони H⁺	C2H5OC2H5 диетилов етер	0,71	34,6	4,27	19,2	3,9	34,7
Неполярен добър донор на H⁺	CHCl₃ хлороформ	1,48	61,2	4,72	4	23,1	39,1
Силно полярен добър донор и акцептор на H⁺	C₂H₅OH етанол	0,785	78,3	24,55	32	37,1	51,9
Полярен и амфотерен разтворител	(CH₃)₂CO ацетон	0,785	56,24	20,7	17	12,5	42,2
Най-неполярен и инертен разтворител	C₆H₁₄ хексан	0,655	68,74	1,88	0	0	30,9

Екстракцията се извършва на оситнена до 0,5 мм. суровина като за екстрагент използвахме неутрален органичен разтворител с диелектрична константа между 1 и 5, температура на кипене при атмосферно налягане между 0°С и 65°С, като при това налягането на наситените му пари при 20°С да е между 400 и 600 мм. Hg. След филтрация и от дестилиране на разтворителя при температура под 30°С, ако е необходимо, е възможно остатъчното количество от него в екстракта да е от 0,0002% до 0,5%. При съхранение на екстракта в тъмен затворен съд при температура от 20°С до 35°С, парите на разтворителя създават газова антиокислителна защита на екстракта, а пълното отделяне на екстрагента може да става в следващите фази на технологичния процес за използването на екстракта в крайни продукти.

Такива екстрагенти и анализ на физикохимичните им характеристики са отразени в приложената таблица и прогноза за техните селективни свойства. Те са разрешени при производството на храни, хранителни съставки и лекарства.

Оптимален технологичен метод за екстракция на БАВ от природни продукти, както и за получаване на полиекстракти, е използването на втечнени и свръхкритични газове в случая CO₂. Това се дължи на уникалните им свойства като екстрагенти, при които чрез варирането на основните параметри на екстракцията (температура, налягане, продължителност, степен на оситняване на суровините, използването на моно- или полиекстрагент), може се води екстракционния процес така, че да се получи полиекстракт с предварително програмиран качествен и количествен състав и запазена нативност на БАВ. Той може да се оптимизира още и като се използва лечебен сбор (специес), предварително съставен въз основа на синергизма между БАВ съдържащи се в отделните дроги. При едновременното им екстрахиране, балансирането на състава и свойствата на полиекстракта става на молекулно ниво. Екстракцията с втечнени газове превъзхожда традиционните поради: пълно отсъствие на остатък от разтворителите в екстракта; запазване нативността на БАВ; изключва се опасността от окислителни процеси по време на извличането и съхранението на БАВ, както и микробиалното им замърсяване; минимална топлина за изпарение на разтворителя; висока селективност и възможност за фракционна екстракция или за получаване на полиекстракти с предварително програмиран състав; съвместяване на процесите на екстракция с ултрафилтрация, баромембранно разделяне и препаративна хроматография; взривно дезинтегриране на твърди пориозни суровини, растителни дроги и др.; хомогенизиране на течно-течни системи, особено съдържащи природни емулгатори; течно-течностно пречистване на първични екстракти и получаване на високо концентрирани ароматични фракции; получаване на твърдо дисперсни системи с включени БАВ без опасност от промяна нативността им. Течният CO₂ (от -56°С до +31°С и съответните налягания — 5.1 атм. до 72.8 атм.) като разтворител е с висока избирателност особено по отношение на естери, алдехиди, кетони, алкохоли характерни за ароматните компоненти в растенията. Соли, захари, плодови киселини и аминокиселини са неразтворими в течен въглероден диоксид. Водата е разтворима до степен 0.1% тегловно. Естерификацията увеличава разтворимостта, докато хидроксилни, карбоксилни и азотни групи намаляват разтворимостта на веществата в него. Етанолът се смесва напълно с течен въглероден диоксид и се извлича по-лесно от компоненти, които са частично или напълно неразтворими във вода. Чрез използването на тези свойства на течния въглероден диоксид е възможно да се произвеждат високо концентрирани (до 100000 пъти повече отколкото в суровината) ароматни екстракти в свободен от вода маслен вид от водните им смеси, от сокове или от свежи и изсушени растителни продукти. Такива екстракти са особено подходящи за хранително-вкусовата, парфюмерийно-козметичната промишлености, както и за включването им в твърдо дисперсни системи, галенови препарати или меки лекарствени форми.

При параметри над критичните, екстрагентите са в състояние на свръхкритичен газ CO₂. За него е характерна висока плътност, подобна на тази на течните разтворители, нисък вискозитет и голяма подвижност на молекулите, повишаващи дифузията и скоростта на масопроцеса, т.е. плътността и разтварящата способност са като тези на течност, а пренасящите свойства и свиваемостта като на газ. Тези свойства могат да се променят в широк диапазон чрез не големи промени в температурата или налягането. Зоната, представляваща най-голям интерес е близо до критичната точка за всеки разтворител.

Механизмът за трансмембрано предаване на информационния сигнал в живите клетки, доказан от J. Axelrod (1984), базиран на структурната основа на биомембраните — бислойния асиметричен мембранен матрикс от водно-фосфолипидни системи в течнокристална фаза с нисък вискозитет с включените в нейния външен (предимно от фосфатидилхолин) слой белтъчни рецепторни молекули, които от една страна могат лесно и бързо да се придвижват и да създават лиганд-рецепторни комплекси, а от друга страна — лесно потъвайки по-дълбоко в хидрофобната зона на мембраната контактуват с комуникативния и изпълнителния белтък във вътрешния й монослой (изграден предимно от фосфатидилетаноламин), изисква освен регулация на липидния състав в биомембраните, но и целесъобразна регулация обхващаща вътреклетъчните и мембранните рецептори, особено за предпазване от болести, за поддържане на имунния статус на здравия човек, за активиране на процесите на виадукт, и в крайна сметка за подобряване продължителността и качеството на човешкия живот.

Едно от най-значителните постижения от последните години в тази посока е свързано с Фитоекдистероидите, които са лиганди за вътреклетъчните и мембранните рецептори, техни управляващи елементи, способни да променят хомеостазата на организма чрез въздействия върху растежа, диференциацията и програмираната смърт на клетките, изработването на специфични продукти от техния метаболизъм в денонощна доза за човек от 0,1 до 0,5 мкг. / кг. т.м. Максималните перорални дози за възрастни са: денонощна — 0,1 гр. и еднократна — 0,025 гр. Използването им даже за профилактични цели позволява съществено и безвредно да се продължи активният, плодотворен период на човешкия живот, тоест да се повиши неговото качество.

Ролята на фитоекдистероидите като лиганди, е на „превключватели“ между включено и изключено състояние на транскрипционния механизъм на гените („влючване“ и на факторите за регенерация на повредените тъкани) и/или в активизиране трансмембраното предаване на сигналите към вътреклетъчните мишени чрез какадата на вторичните месънжери (особено важно при нарушения в системите — сърдечно-съдова, централна нервна и репродуктивна). Известните вторични месъжери са шест: цАМФ (цикличен аденозинмонофосфат) и цГМФ (цикличен гуанидилмонофосфат), които въздействат върху избирателното фосфолириране на функционално значими клетъчни белтъци; ДАГ (диацилглицерол) е активатор на протеиткиназа С, фосфорилираща специфични клетъчни белтъци и освен това — източник на арахидонова киселина — предшественик на много физиологично активни съединения, в т.ч. простагландините, чийто ендопрекиси активирайки гуанилатциклазата, влияят на нивото на цГМФ в клетката, тоест налице е система от права и обратни биорегулиращи връзки; ИФ₃ (инозитолтрифосфат) — повишаването на вътреклетъчното му ниво е универсален отговор на клетките към различни външни сигнали. Освен това той, взаимодействайки с рецепторите разположени на ендоплазматичния ретикулум, мобилизира Ca²₊ от тяхното вътреклетъчно депо, като повишаването на активността на протеинкиназа C става само при наличието в средата на Ca₂⁺ и този йон не може да бъде заменен с други двувалентни йони; Са₂⁺ има за рецептор калдомулина, а ефектите от него са в регулация на калдомулинзависимите ензими — фосфодиестераза, аденилатциклаза, протеинкиназа. Отново е на лице система от права и обратни биорегулиращи връзки; Олиго/А/ (2^/,5^/-олигоизоаденилат) — активира латентната нуклеаза и ускорява разграждането на РНК, в т.ч. и на вирусната РНК, предизвиква дозо-зависимо забавяне синтезата на ДНК, потиска белтъчната синтеза и спира размножаването на вирусите, потиска пролифирацията на клетките. Олиго/А/ се хидролизира до АТФ и АМФ от 2^/ фосфодиетеразата. Натрупването на Олиго/А/ в клетките се съпровожда с индукция на 2/фосфодиетеразата, тоест в системата на Олиго/А/ е включен и механизмът на обратна отрицателна връзка. Основната биологична роля на Олиго/А/ е в активирането на латентната РНК-аза, чиято индукция е опосредсвана от интерферона.

Според лиганд-рецепторните взаимодействия протичащи в биомембраните, са известни рецептори за агонистите (първични месънжери): 1. свързани с аденилатциклазния комплекс в мембраните (бета-адренорецептори, хистаминови H²-рецептори) с вторичен месъжер цАМФ и ефект — активиране или потискане на функционалния отговор на клетката; 2. свързани с фосфатидилинозитолния цикъл (алфа-H₂-рецептори) с вторични месъжери ДАГ, цГМФ, ИФ₃, Са₂⁺ и ефект модулация на функционалната и пролиферативната активност на клетката; 3. свързани с тирозинспецифичната протеинкиназа в биомембраните (рецептори на растежните фактори) с ефект — активиране на пролиферативната активност на клетката; 4. цитоплазматични рецептори на стероидните хормони. Цитоплазматичните хормон-рецепторни комплекси влизат в клетъчното ядро и инициират верига от молекулни събития, за които първоначално е необходима ДНК в качеството си на матрица. Така се осъществява регулация на генната експресия.

Така значителното многообразие в регулацията на клетъчната активност може да се обобщи в четири рецепторно-функционални цикли: аденилатциклазен, фосфатидилинозитолов, редуциран рецепторно-киназен и рецепторно-ядрен. Ако се разкъса някой от тях, клетъчната дейност се нарушава, което се проявява в патологични промени във функционалния клетъчен отговор (т.е. стареене) или в злокачествена трансформация (Ивашкин В. Т., Васильев В. Ю., Северин Е. С. Уровни регуляции функциональной активности органов и тканей, Ленинград, Наука 1987)

Става ясна много важната роля на фитоекдистероидите като лиганди, „превключватели“. По отношение на млекопитаещите, вкл. човека, фитоекдистероидите имат и универсална хормоноподобна роля без да са хормони. Те по-точно регулират хормоналния баланс, като в йерархията на биологично-активните вещества са над хормоните. Фитоекдистероидите имат и изразено анаболно действие дължащо се на симулация на белтъчната синтеза, при това без токсичен ефект дори при продължително въвеждане. Те оказват влияние върху метаболизма на въглехидратите и нуклеиновите киселини. Доказано е и че инхибират in vitro растежа на някои ракови клетки. (Тимофеев Н. П., Исследования по экдистероидам: использование в медицине, интернет ресурсы, источники и биологическая активность, К Х „БИО“ г. Коряжма, Россия, 2003 г., [email protected]; Куракина И. О., Булаев В. М., Экдистентонизирующее средство в таблетках по 0,005 г., Рег. №87/848/5, Новые лекарственные препаратты, выпуск 6, Москва, 1990, с. 16–18; Ашрафова Р. А., Сыров В. Н., Общее действие, токсичность, и изменения микроструктуры внутренных органов и тканей экспериментальных животных при длительном введении экдистерона, сб. Фармакология природных соединений, И-во „Фан“ УзССР, 1979 г., с. 147–153; Вълчев К., Руската сила, Каталог „MUSASHI“ 2003 г., с. 75–76; Асенов Ив., Николов Ст., Бенбасат Й., Фармакогнозия, „МиФ“ София, 1989 г., с. 195–196; Белый В. А., Печникова А. А., Кочева Л. С., Москалев А. А., Карманов А. П., Лигнины Родиолы розовой и Серпухи венценосной: особености химической структуры и антиоксидантные свойства, Успехи геронтологии, 2010, т. 23, №2, с. 221–227)

Фитоекдистероидите са липофилни полихидроксилирани стероиди (полихидрокси-стероли), които имат стероиден скелет и странична верига при С–17. Намират се в различни органи на растенията от семейства: Polypodiaceae, Taxaceae, Liliaceae, Moraceae, Amaranthaceae, Caryophyllaceae, Verbenaceae, Lamiaceae, Asteraceae и др. в количества 0,1 — 1 — 3% от теглото на сухата маса.

В растенията екдистероидите са във вид на добре разтворими във вода конюгати: с неорганични киселини — сулфати и фосфати; с органични киселини (карбонови, мастни и фенолни) — ацетати, бензоати и кумарати; със захари — глюкозиди, галактозиди и ксилозиди; с ацетон и др.

Най-активните екдистероиди (PonasteroneA, MuristeroneA, Ecdysterone) по биотехнологични методи не могат да се синтезират, а синтетичните екдистероиди не оказват никакъв физиологичен ефект.

Днес за промишлени източници за получаването на фитоекдистероиди се използват изсушени корени на растенията (0,12 — 0,57%) Rhaponticum cartha-moides (Willd.) Iljin или Leuzeae carhamoides (Willd) Asteraceae и суха надземната част (0,31–1,15 %, а в сухи листа — 1,7%) от Serratula coronata L. Asteraceae.

Перспективно е усвояването на нови растителни източници за промишлено производство на фитоекдистероиди.

Според нас, фитоекдистероидите от физиологична и технологична гледна точка, са особено подходящи БАВ за фитотерапия на дълголетието чрез включването им като полиекстракти съвместно с Фитопрепарата „FAE“ в нов съзнателно конструиран галенов безвреден енерго-информационен геронтологичен фитопрепарат „FAE GERATRIC sol. oleosa per os“ за активизиране процесите на витаукт на клетъчно ниво, а след добавяне и на целесъобразни психотропни растителни БАВ, и на организмово ниво — „FAE GERATRIC FR sol. oleosa per os“.

Освен възможностите за биорегулация на разгледаната до тук една от специалните системи на витаукта на клетъчно и органно ниво — стуктурата и функциите на биомембраните и антиоксидантите, особено интересна и важна за биорегулация на стареенето е и регенерацията (физиологична и репаративна) като фундаментално свойство на живите същества за възстановяване на целостта на организма им след раняване или загуба на тъкан.

(Карлсон Б. М., Регенерация, Москва, Академия наук СССР, „Наука“, 1986; Бабаева А. Г., ред. Сб., Клеточные основы регенерации у млекопитающих, Москва, „Наука“, 1984; Романова Л. К., Регуляция восстановительных процессов, И-во Московского Университета, 1984; Павлов В. А., Родионов С. Ю Нейротрофический фактор и процессы репаративной регенерации, Вестник Академии Медицинских Наук СССР, №8, 1990, с. 60–63; Учени активираха „извора на младостта“ в мозъка (стволови клетки) „Интерфакс“ БТА, it.dir.bg/news

Понятието „регенерация“ съдържа голямо разнообразие от взаимносвързани възстановителни процеси, обвързани и с други биологични явления на различни нива (системи!), които малко си приличат и се обединяват само от това, че отразяват общата тенденция на живия организъм да поддържа структурна и функционална цялост по различни начини (системообразуващ фактор!).

Отражението, което е основа на взаимодействията, като съставна част от процесите на развитие (в случая — регенерация) на биомолекулно (неспецифично) ниво се базира на принципа на комплементарността, по който става разпознаването на молекулите и на свойството им на информационен сигнал, свързващ се със съответен рецептор, вторичен месъжер, ензим и други специфични ефекторни клетъчни, тъканни, органни структури. Тези принципи на функционирането на биомолекулите влияят и върху механизмите на тяхното синтезиране и разграждане.

Рационалното използване на принципа на стимулация на регенерацията по метода на индукцията (Higgins, 1931; Spemann, 1938; Насонов Н. В., 1941; Фриденштейн А. Я., 1962; Полежаев Л. В., 1968, 1982), до сега е извършвано чрез използването като индуктори на: хрущял, костни стърготини, костен матрикс, колагенов екстраклетъчен матрикс. Всички методи за стимулация на регенерацията фактически са се състояли в изменяне условията в зоната повреждане на тъканта. Днес е известно, че в процесите на синтезиране и разграждане при обмяна на веществата, чийто оптимизиране е особено важно при регенеративните процеси, понякога решаваща роля играят не продуктите от крайната обмяна, а междинните съединения. Всяко междинно вещество, което не е съществено за изходната реакция, може да стане пусков сигнал за нова верига от биохимични събития и да се използва за метаболитна терапия. Такава многостъпалност на процесите позволява на организма рационално да използва биохимичния материал и максимално да утилизира освободената при разграждането енергия.

Според нас, като безвреден пер орален индуктор за регенерацията, такова междинно съединение при човека е възможно да е и широко разпространеният Алантоин (имидазолово пуриново производно, междинна транспортна форма на азота и при растенията). За него е известно, че в комбинация с флавоноиди и каротеноиди стимулира разрастването на нови фибробласти и клетъчното деление, най-вече на мезенхималните клетки, което действие липсва, ако алантоинът се прилага самостоятелно. Алантоинът, например, се съдържа в количество 0,67% — 1% в Radix Symphitum officinalis, Boraginaceae — Корени от Черен Оман, Зарасличе, сем. Грапаволистни — лечебно растение с ускоряващо заздравяването и стимулиране на нови съединителнотъканни клетки, действие. Пак там се съдържат и съпосочно и синергично действащите, но токсични! Пиролизидинови хетероциклени алкалоиди симфитоциноглосин, лазиокарпин, консолидин, виридинофлорин, които ограничават използването на това растение за вътрешно приемане. (Гахниян-Мирчева Р. З., Фитотерапия във ветеринарната медицина, София, „Земиздат“, 2003; Вогел А., Малкият доктор или полезни съвети извлечени от швейцарската народна медицина, с. 324; Петков В., ред. Съвременна фитотерапия, „МиФ“, София, 1982, с. 394)

Алантоинът се съдържа и в много други растения, и може да се натрупа до 0,5% от сухото вещество в листата на Клен, Тютюн и др. Има го и в кората от Конски кестен, в Пшеничния зародиш, в цвеклото, в соевите семена. (Машев Н., Биохимия на растенията, „Земиздат“, София, 1987, с. 200)

При биосинтезата на пуриновите нуклеотиди (при чийто разпад се получава алантоин), чрез алостерична регулация на биосинтезните пътища, биорегулацията се осъществява по механизма на обратна отрицателна връзка от краен или междинен продукт (в случая — аденилова и гуанилова киселини или междинния гуанинмонофосфат), който потиска действието на ензима катализиращ по-предната биохимична реакция от биосинтезния път. Процесите на репаративната регенерация в значителна степен зависят от интензивността на синтезирането на нуклеинови киселини, като някои продукти от техния разпад са непосредствени индуктори на регенерацията. Нуклеотидите — кодиращите елементи на нуклеиновите киселини, служат за съхраняване и предаване на генетичната информация, докато аминокиселините — стоителните блокове за белтъците, осигуряват нейната реализация. Аденозин–5^/-монофосфат и Гуанозин–5/-монофосфат, в чийто състав влизат съответнопуриновите бази — аденин и гуанин, са двата пуринови нуклеотиди в състава на нуклеиновите киселини.

Известни са два пътя за синтез на пуриновите нуклеотиди 1. нов синтез, при който пръстеновата система на пурините се строи поетапно и 2. синтез от готови продукти, тоест просто сглобяване на пуринови нуклеотиди от свободни пурини и 5-фосфорибозил–1-пирофосфат, който път е по-прост и изисква по-малко разход на енергия като АТФ — важно при регенерацията. (Ленинджер А., Основы биохимии, т. 2, Москва, „Мир“, 1985, с. 672–674). Тоест, при увеличаване на количеството свободни пурини в клетките, те могат да се използват за синтез на пуринови нуклеотиди точно по втория път — чрез само една биохимична реакция между аденин и 5-фосфорибозил–1-пирофосфат до аденинов нуклеотид.

Според нас, като работна хипотеза, подаването в организма на екзогенен и алостеричен (от биологичен, растителен, източник) алантоин като междинно съединение — естествен метаболит, за „суровина“ за втория по-оптимален биосинтезен път за пуринови нуклеотиди (вътрешна положителна обратна връзка!) Аденозин–5^/-монофосфат и Гуанозин–5^/-монофосфат, е важно за осъществяването на индукцията и оптимизацията на регенеративните процеси.

Същата схема е и при гуанина и хипоксантина — чрез друг ензим — хипоксантин-гуанин-фосфорибозилтрансфера — за до инозинова киселина. Ако този ензим отсъства в резултат на генетичен дефект (болест на Леша-Нихан, рядко срещана само при момчета и проявяваща се на две годишната им възраст) и вторият синтезен път за пуриновите нуклеотиди не функционира докато по първия — те се образуват, се стига до техния излишък, а от там и до патологичън излишък на пикочна киселина. В този случай подаването в организма на екзогенен алантоин е вредно.

В човека и приматите разграждането на пурините (пръв ензим за това е 5/-нуклеотидаза, последван от втори — ксантиноксидаза — флавин зависим ензим, съдържащ молекула витамин B2 „рибофлавин“, един атом Молибден и четири Желязо-Серни центъра, чийто инхибитор е Алопуринолът, и от трети ензим — уратоксидаза) е до пикочна киселина, която се изхвърля с урината. При много други гръбначни животни, пикочната киселина се разпада по-нататък до ексреторен продукт — алантоин, който се бразува под действието на уратоксидазата. (Ленинджер А., Основы биохимии, т. 2, Москва, „Мир“, 1985, с. 672–674).

Според нас, като втори съпосочно действащ механизъм е възможността за подпомагане осигуряването на състава а от там и функционирането на Флавин-, Молибден- и Желязо-Сярно зависимата Ксантиноксидаза чрез приемане вътрешно на подходящи и безвредни фитопродукти с макро-, микроелементи и витамини от „В“ групата. Това би подобрило превръщането на хипоксантина в ксантин и пикочна киселина, т.е. до по-бързото изхвърляне на пурините.

Това по принципа на обратната положителна връзка би увеличило нуждата от алантион като междинно съединение за източник за втория по-оптимален биосинтезен път за пуринови нуклеотиди. Алантоинът може веднага да се набавя чрез подаването му в организма под формата на екзогенен и алостеричен полиексрактивен фитопродукт съдържащ фитоалантоин и флавин-, молибден- и желязо-серен комплекс. Така конкурентно би се улеснило и ускорило използването на втория, по-оптимален биосинтезен път за пуринови нуклеотиди, важни за индукцията и оптимизацията на регенеративните процеси.

За нас, като източник на фитоалантоин, интерес представляват изсушените цветовете заедно с горните връхни листа без цветоносни стъбла, събрани по време на цъфтеж на Червена Детелина, сем. Бобови — Flores Trifolium pratrnse, Fabaceae със следния химичен състав: Флавоноиди — фенолни съединения със структура С₆-С₃-C₆: еуфлавоноиди — флавони (пратол) и флавоноли (кемпферол), кверцетин, изорамнетин, пратолетин и техните 3-гликозиди: хиперозид, трифолин, астрагалин, изокверцитин; изофлавоноиди и по-специално изофлавоните: генистеин, прунетин, биоханин А и техните 7-гликозиди; трифолиризин; ононин; дайдзеин; пратеизин; 5,7-диокси–4-метоксиизофлавон и неговия малонилов етер и гликозид и др. Кумаринови производни — куместани с естрогенни свойства — куместрол и 12-метоксикуместрол; Танини — кондензирани полифеноли производни главно на катехини и левкоантоцианидини; Цианидин — 3-глюкозид и цианидин — 3-самбубиозид, натрупващи се при неблагоприятни за развитието на растението условия в млади растения преди образуване на плодовете им. Те заедно с пигмента „филоеритрин“, натрупващ се в периода на цъфтеж, могат да окзват токсично действие; Алантоин — имидазолово пуриново производно; Фурфурол (p-рим в H₂О — 9%) с характерните алдехидни реакции на бензалдехида и реакциите на фурановия пръстен и силен бактерициден ефект — важен тъй като инфекциозния процес потиска регенерацията. Органични киселини — n-кумарова, кетоглутарова, салицилова, аскорбинова (80–120 mg %); 5–10% от сухата маса — ябълчна и лимонена и 1. 5 — 2% малонова; Етерично масло — 0. 024%; Каротеноиди (каротин — 7 mg % Vit А) — 40–60 mg % (средно 25mg %); Витамин В (тиамин)–1–1. 7 mg % — кофермент на кокарбоксилазата необходим за оксиредукционните процеси в организма. Особено важна е ролята му във въглеродния обмен, осъществявайки реакцията фосфорилиране. Участва в белтъчния обмен и има регулиращо действие върху Ц. Н. С., като улеснява синтезата на ацетилхолин и потиска холинестеразата, която го разгражда. Витамин В (рибофлавин)–1.

8–2 mg % — участва във флавопротеините, регулиращи окислителните процеси в клетките. Улеснява въглехидратната, мастната и аминокиселинната обмяна, както и на желязото и порфирина. Усилва растежа. Витамин Е (токоферол)-антиоксидант. Подобрява обмяната на веществата — особено липидната. Има основно значение за изграждането и функцията на мезодермалните тъкани. Поддържа в равновесие свободния и естерфициирания холестерол, необходим за секрецията на хормоните, регулирани от предния дял на хипофизата (АКТХ, соматотропенхормон, тиреотропен хормон) и подпомага сперматогенезата и износването на плода. Смоли. Тлъсти масла — 2.7–3.5% със 75–80% ПНМК (С_18:2 и C_18:3); Ензими — 25% от общия белтък в състава на рибулозо — 1,5-дифосфаткарбооксилаза. Минерални вещества 6–12% пепел (средно 8%): K, Ca, P, Mg, Si, Cl. Целулоза — 25% — полизахарид; Вода (влага в свежа дрога)–70–80%. Безазотни екстративни вещества (въглеводороди) — 23–57% от сухата маса (конкретно 47.9%); Суров протеин — 16–24% (17%) с до 6% лизин.

Биологичното действие на изофлавоните е като естрогени и антиестрогени през устата (Иванченко В. А., Гродзински А. М. 1989) — естрогенната активност на 1 кг суха дрога е разнозначна, в на 10.6 мгк диетилстилбестрол, при средна терапевтична дневна доза мускулно 1000 мкг или 500 мкг per os. Понятието фитоестрогени е условно, защото те са с много слабо естрогенно действие, равняващо се на 1/1000 до 1/100000 от активността на натуралния женски хормон — естрогенът. Фитоестрогените без да се натрупват в тъканите, увеличават масата на щитовидната жлеза, тестисите, яйчниците и надбъбречните жлези, подобряват растежа, развитието и съпротивляемостта на организма към болести, понижават съдържанието на „лошия“ холестерин в кръвта, увеличават съдържанието на K, Mg, P в плазмата, АТФазната активност в еритроцитите, всмукващата способност на лигавицата на стомашно-чревния тракт, увеличават продължителността на живота.

Червената детелина е 2–3 годишно фуражно и лечебно тревисто растение, високо 10–15 см., с цветове събрани в сферични главички с червени или розови венчета, с голяма коренова маса (в дълбочина до 1,5–2 м., ширина — 0,6–0,7 м., като главната маса е в 30 см. почвен слой). Разпространено е в равнини и планински (до 1400 м. надморска височина) части, по ливади и пасища или като плевел в житни култури. Цъфти през месец май-юни. Детелината е добър предшественик за житни култури, лен, картофи и др., а добри предшественици за нея са зимните житни и зърнено-бобови култури. Тя е растение на влажния и хладен климат, което добре расте на сиво-кафяви горски и сиво-кафяви псевдоподзолисти почви при оптимално pH = 6–7. Оптималната влажност на почвата в периода на интензивния растеж на зелената маса трябва да е не по-ниска от 70–80% от полевата влажност. Транспирационният коефициент е от 400 до 600. За прорастването на семената е необходима 110–130% вода от масата на семената (1,2–1,4 кг./дка.). Семената се сеят на 2–3 см. дълбочина рано на пролет, като това може да стане напречно на редовете или в междуредията на пролетни и есени житни култури. Наторяването се извършва с фосфорно-калиеви торове в дози 7 4,5 кг. /дка фосфор, 3–4,5 кг. /дка калий, в съчетание с органични торове в количество 2–3 т. /дка оборски тор. Освен това за нормалното развитие на детелината е необходимо голямо количество: Mg и микроелементите S, B, Cu, Co, Zn, и особено — Mo, който подпомага азотния обмен не само в растението, но и в клубеновите бактерии. Оптималният срок за косене на сеното (със 17% влага) за фураж (350–500 кг/дка) е фазата на бутонизация. Може да се коси два пъти — след 60–75 дни след началото на пролетната вегетация, при сума на активна температура 800°С и след 40 дни след новото прорастване при сума на активна температура 650–700°С. Принеблагоприятни условия за развитие на растението, в млади растения преди образуване на плодовете им, могат да се натрупат цианидин–3-гликозид и цианидин–3-самбубиозид, които заедно с пигмента „филоеритрин“ натрупващ се при тези условия в периода на цъфтеж, могат да оказват токсично действие.

Според нас, всичко изброено, заедно с пълната нетоксичност на растението при правилното му промишлено отглеждане по-известните агротехнологии и възможността за получаване по собствено know-how на нови пречистени от хлорофил и липиди галенови фитопрепарати-полиекстрати стандартизирани спрямо алантоин и флавоноиди от него (например „TRIFOL caps. per os“ или „TRIFOL+ solutio per os“), определят Червената Детелина като много добър фиторесурс за фитотерапия и биорегулация на стареенето чрез индукция на регенеративните процеси на клетъчно ниво, особено в комбинация с геронтологичния фитопрепарат „FAE GERIDTRIC sol. oleosa per os“.

Подходящ, със синергично адитивно действие съвместно с алантоина и флавоноидите в състава на „TRIFOL+ solutio per os“ за биорегулацията на стареенето на клетъчно ниво и на ниво целия организъм, както и на процесите на регенерация чрез метаболитни фитопрепарати е воден Полизахаридно-„В“-витаминно-протеинно-аминокиселинен и елементен хидролизат-суспензия (ПВПАХ) от Пшенични трици, получен по собствено know-how.

Пшеничните трици са страничен продукт в процеса на смилане на зърното на пшеницата (Triticum durum Desf. — Твърда пшеница; Triticum aestivum L — Мека пшеница; Triticum spelta L.; Triticum monococcum — Еднозърнест Лимец Triticum dicoccum — Двузърнест Лимец). Те се състоят от люспите и по-ситните частички от зърнените обвивка и зародиш. Използват се за храна на животни (ТД–006/2004 г. — съдържание на сурови влакнини 7,5%, средна големина на частичките 0,82 мм., обемна маса 260 кг/м³, пепел 4,1% до 4,5%). В случая за предпочитане са трици от Твърдата пшеница, която е произлязла от Triticum dicoccum — Двузърнест Лимец (Елмазов Е., Лимец-изначалният хляб, дивото жито на древността „Хелиопол“ 2009 Желев Ж., Янев Ш., Лалев Ц., Дечев Д., Твърда пшеница „Земиздат“, София, 1985; Петрухин И. В., Корма и кормовые добавки „Росагропромиздат“ Москва 1989; Шпаков А. П., Садовский М. Ф., Приготовление и использование кормовых смесей и комбикормов в хозяйствах, Минск, „Ураджай“, 1988; Балджиев Д., Манева Д., Попов Д., Кръстева А., Кехаян Б., Извличане на белтък от тритикалеви и пшенични трици. „Хранителна промишленост“ №6/1990. с. 36–37; Науман Рег., Лечебните храни, прев. ИК „Емас“ 1998)

В този воден Полизахаридно-„В“-витаминно-протеинно-аминокиселинен и елементен хидролизат-суспензия (ПВПАХ) от Пшенични трици се съдържат (в тегл. %): 6,2% безазотни екстрактивни вещества (БЕВ), в това число захари — 0,55%; хомополизахариди (нишесте — амилоза А и амилопектин — 0,14% и влакнини — 0,88%); протеин–1,77% с 0,55% (тоест 0,009% лизин в хидролизата); органични киселини (pH на хидролизата е до 5,5); Макроелементи: Са — 0,024%; Р — 0,12%; K — 0,13%; Mg — 0,05%; Na — 0,01%; Cl — 0,01%; S — 0,022%; Микроелементи: Fe — 2 mg%; Zn–0,95mg % Mn–1,37 mg % и др.; Витамини: B1 (Thiamine)–0,07 mg %; B2 (Riboflavine) — 0,034mg % Никотинова киселина (Vit. PP) — 0,28 mg %; B4 (холин) — 15,3 mg %; B6 (Pyridoxin)–0,18 mg %; и др. В 100 гр. ПВПАХ има 22 ккал. обменна енергия. Стандартизира се спрямо маркери — БЕВ, лизин, Витамин B3, макроелементи. Денонощната доза на ПВПАХ за консумиране е 0,5 — 1,5 — 2 литра. Съхранениев тъмни стъклени флакони при +5–15°С.

Може да се ароматизира с канела на прах и да се подслади с гликозида Стевиозид, екстахиран (добив на светложълт сладък и хигроскопичен прах без горчивина и миризма, съдържащ не по-малко от 50% стевиозид и при 20–25% спрямо теглото на сухите листа) по собствено know-how от листата на Stevia rebaudiana, който е 250–300 пъти по-сладък от захарта, но е безвреден за организма и може да се използва и от хора болни от диабет (често при възрастните хора!), тъй като не засяга инсулиновата обмяна. ПВПАХ се съхранява при температура от +5 до +15°С, при което може да желира до гел. Той отговаря на изискването за добавка към белтъчно-ограничена и калотийно-ограничена хранителна диета за забавяне темпа на стареене. При заместване с него на обилния обед и/ или вечеря, може да се постигне постепенно и безвредно намаляване на затлъстяването, подобряване на работоспособността, активиране на процесите на витаукт. Фармакологичното му действие е комплексно поради природно-балансираният му състав от: 1. несмилаеми влакнини, които активират перисталтиката, свързват и обезвреждат вредните вещества в червата, нормализират нивото на кръвна захар, 2. органично свързани макроелементи и микроелементи под формата на съответните катиони (респективно анийони) и 3. витамините, стимулиращи нервната система и действието на ензимите заради съдържащият се природен комплекс витамини от групата „В“ (подобрява обмяната на въглеводородите, на ацетилхолина, на растежа на подрастващите, на зрителния пурпур, на аминокиселините и белтъчините, на оксиредукционните процеси, на кръвооросяването на мозъка и тъканите поради разширяване на кръвоносните съдове и др., а на клетъчно ниво — поради йонните механизми свързани с йонните канали от белтъци в биомембраните участващи в най-важните физиологични и биохимични реакции в клетката — възбуждане и задържане, регулация на белтъчния биосинтез, клетъчна енергетика и др. Например при закономерната последователност на процесите в клетката — най-напред тя се възбужда, а после възникналото възбуждение (повишен акционен потенциал) предизвиква специфичната й функция. Връзката между тези две фази (например при мускулните клетки) се нарича електромеханично спрягане. Връзката между електрическите (възбуждане) и механичните (свиване) явления е с участието на Ca₂+. Калцивият йон при възбуждането прониква вътре в клетката и освен това се освобождава и от вътреклетъчното депо на калциеви йони — сарко-плазматичния ретикулум. В резултат на това рязко нараства концентрацията на Ca₂⁺ вътре в клетката, което през системата от съкратителни белтъци (актин и миозин) води до свиване на мускулната клетка. След това, благодарение на активен енергоизразходващ механизъм на йонна помпа с участието на ензим — Ca₂⁺-аденозинтрифосфатаза, Ca₂⁺ отново се улавя и се свързва в сарко-плазматичния ретикулум. Неговата концентрация вътре в клетката намалява, което довежда до нейното отпускане. При процеса на стареене се уврежда механизма на електромеханичното спрягане — понижава се способността на сарко-плазматичния ретикулум (чийто основни структури са биомембраните!) да свързва и да освобождава Ca₂⁺, поради промяна в работата на калциевите канали. В резултат се засягат процесите на свиване и отпускане на мускулните клетки (на сърцето например!). Освен това възникват нарушения и в системата от съкратителни белтъци.

Подобни йонни механизми са налице и при другите йони — K⁺, Mg₂⁺, Na⁺ и др.

Например при потенциал-управляемите Na⁺ — канали в клетъчната мембрана, навлизането на Na⁺ вътре в аксона и тялото на неврона през слабо деполяризиран участък от биомембраната му, увеличава степента на нейната деполяризация (права положителна връзка!) до ниво, при което възниква Потенциал на действие и се предизвиква по нататъшно разпространение на нервния възбуждащ импулс. Това касае и скелетните мускули, и клетките на миокарда.

Магнезиевите йони Mg₂⁺ играят ключова роля в активирането на много ензимни процеси (чрез ензимите: хексокиназа, глюкозо–6-фосфатаза, пируваткиназаизисква и K⁺) необходими за нормалното функциониране на нервите и мускулите. При това витамин B6 (Pyridoxin) улеснява проникването на Mg₂⁺ в клетката, повишава вътреклетъчното му ниво и намалява излъчването му с урината.

Калиевите йони K+ се съдържат във всички клетки на млекопитаещите в относително високи концентрации, докато Na⁺ — в относително ниски. В същото време в плазмата на кръвта и в повечето други извън клетъчни течности, концентрацията на Na⁺ значително превишава тази на К+. В плазматичната биомембрана на повечето клетки се съдържа ензимът „Na⁺ K⁺-транспортираща — АТФаза“, който функционира и като ензим, и като молекулна помпа (така наречената Na⁺ K⁺ помпа). Този ензим катализира хидролизата на АТФ до АДФ ифосфат, при което се освобождава енергия, използвана след това за пренасяне на K⁺ от околната среда вътре в клетката, а Na+ от вътрешността на клетката в околната среда. Така се поддържа разликата в биопотенциалите в клетъчната енергетика.

При стареенето йонните промени се обуславят от два механизма: понижаване интензивността на енергийните процеси лежащи в основата на активния транспорт на йони и промяна в проницаемостта на биомембраните в клетките и работата на йонните канали.

Съвременните неврофизиологични и неврохимични изследвания показват три основни групи молекулни механизми осигуряващи активността на невроните: 1. синапсисно предаване на възбуждането през хемовъзбудима биомембрана; 2. йонни механизми на регулация на процеса на възбуждане в електрически възбудими биомембрани; 3. механизми на ендоневронна ритмична дейност.

Механизмите на електровъзбуждане на нервните клетки са свързани с потенциал-зависимите йонни канали, които се отварят (активират) или затварят (инактивират) в отговор на изменяне напрегнатостта на електричното поле в биомембраната. Калиевите йонни канали — четири типа, както и бързи и бавни — в соматичната мембрана на неврона, в спокойно състояние са затворени, и се отварят при деполяризация на мебранния участък, пропускат К⁺, след което отново се затварят. Известни са неизбирателни блокатори на калиевите канали (йони на алкални метали — най-вече Цезий, Тетраетиламоний и алкалоида Спартеин, Пахикарпин, от семена на Cytisus laburnum или herba Genista tinctoria) и избирателни блокатори на калиевите канали (4-аминопиридин, Pymadin, и алкалоида Капсаицин от fructus Capsicum annum Solanaceae — блокира компонента от бързия калиев ток през мембраната на немиелизираните нервни влакна и в областта на Рение в миелиновите нервни влакна, както и блокатори на Сa2+ — зависимите калиеви канали — Хинин, Фуроземид и др.). За всички блокатори на калиевите канали е известно, че те удължават акционния потенциал, индуцират повторни акционни потенциали, което ги определя като стимулатори на процеса на възбуждане от нов тип, с възможности за модулиране (биорегулация) на функциите на нервните, мускулните и някои жлезисти тъкани (Лаврецкая Э. Ф., Фармакологическая регуляция психических процессов, Ак. наук СССР, Москва, „Наука“, 1985, с. 194–247)

Въз основа на това действие на Капсаицина, както и на известните му свойства — чрез силно дразнене на кожните терморецептори да предизвиква ревулзивен, и съдоразширяващ ефект без трайно зачервяване, изгаряне и мехури, ние по собствено Know how получихме Екстракт-концентрат на капсаицин (Extractum Capsicum Oleoresinum) съдържащ до 6% капсаицин при добив 2,5% срямо теглото на изсушена и смляна суровина — от fructus Capsicum annum Solanaceae — сорт „Nosu Caenae“ съдържащ до 0,70% капсаицин. В България капсаицинът е регламентиран като „Екстрактум Капсици“ съдържащ 0,07% капсаицин (ОН 02–79606–86); „Екстрактум Капсици спизум“ съдържащ не по-малко от 0,50% капсаицин (ОН–02–65440–74); и „Тинктура Капсици“ съдържаща не по-малко от 0,016% капсаицин, както и няколко лекарствени форми за външно приложение — спортни масажни кремове и „Капсипласт ЕМКА“ съдържащи от 0,005% до 0,028% капсаицин.

На базата на получения от нас Екстракт-концентрат на капсаицин, ние създадохме Галенов течен фитопродукт „Solutio CDF 5%“ за външно приложение, съдържащ 5% Extractum Capsicum Oleoresinum in 95% solutionis, който може да прониква през неувредена кожа и прониквайки в подкожните тъкани да създава депо, проявяващо действието на капсаицина в продължение на 2–3 денонощия, като то особено се засилва след затопляне на кожата (завиване с дрехи, изпотяване, горещ душ, сауна и др.). Особено интересно е приложението на „Solutio CDF 5%“ в комбинация с методите от Източната медицина — акупунктура и акупресура, разрешени и използвани и в България. При това се получава по-отчетлив и по-продължителен във времето терапевтичен ефект, доказан при проведено изследване върху точките: Hu Gu G14, Ming Mun T4, Yin Tan H1, Da Dzhui T14, Qi Hai J16, Dzu San Li E36. (Dimitrov N., Sivev D., Staykova Y., Pirovski N., Atanasova D., Methods of impact on biologically active points of the human body by local application of natural products, Scripta Scientifica Medica, vol. 43 (2). 2011. pp. 57–168).

Приложението и дозировката на „Solutio CDF 5%“ е при много често срещаните в стареещия организъм нервно-мускулни и простудни заболявания, плексити, остеофити, спондилоартрози, радикулити, травми (след преминаване на отока), след мускулно натоварване (вкл. спортно), преди сауна, при иглотерапия и точков масаж — по 20–50 капки размазани върху здрава кожа през 24–48 часа и покриването й след това с дрехи. Не бива да се използва върху лигавици и при алергия към капсаицин. Съхранява се при стайна температура, на тъмно в продължение на две години.

За хомеостазата на клетката и организма от особено значение е поддържането на хармоничен йонен баланс в процесите на адаптацията им и най-вече при процесите на витаукт свързани с подобряване на йонните клетъчни механизми.

Оптимални средства за това са природно балансираните фитопродукти при съответната щадяща технология за получаването им, какъвто е водният Полизахаридно-„В“-витаминно-протеинно-аминокиселинен и елементен полиекстракт-хидролизат (ПВПАЕХ) от Пшенични трици.

В него може да се включи дозирано и стандартизираният синергичен полиекстракт с алантоин и флавоноиди от Червена Детелина, за получаването на така конструираният фитопрепарат „TRITFOL+ solutio per os“.

Такъв е и описания създаден фитопрепарат „Solutio CDF5%“ за външно приложение, съдържащ 5% Extractum Capsicum Oleoresinum in 95% solutionis.

За работа с всякакви растителни суровини и с изброените и всякакви други екстрагенти са създадени оптимални Технологии със съответното апаратурно осигуряване по собствено „Know-how“ и по собствени български Патенти за изобретения №: 49500 BG (5 x 30 л и/или 5 x 150 л) и № 60610 BG за „Опитно-промишленна модулна инсталация за екстракция на биологично-активни вещества (БАВ)“, с възможност за включване и на два модула по патент BG №66092 B1 /2011 за газирани с N₂O функционални растителни напитки, както и за 500 литрова непрекъснато действаща CO₂ инсталация за екстракция с течен и свръхкритичен CO₂ (две батерии от по 5 x 50 литра екстрактори и модул за течно-течна екстракция с CO₂) „по собствено «Know-how»“.

Създадените и експериментално лабораторно използваните инсталации са универсални по отношение на екстрагентите и са за получаване на различни природни БАВ чрез екстракция с конструирани екстрагенти, позволяващи управляване на вътрешната дифузия в твърдата фаза на БАВ чрез управляване на хетеро-молекулярната им асоциация и солватация в разтвора и екстракта. В тези инсталации е оптимизирано и управляването на хидродинамичните условия — външна дифузия и абсорбция.

Инсталациите са наградени със сребърни медали от международни журита съответно:

— EAST WEST EUROPE INTELLECT ’95 Exebition of

Invention, Research and Innovation — Варна, България, от интернационално жури с почетен президент: M. Randelovich — Micha-Nobel Prize Winner, и Председател: Prof. Dr. Z. Stoynov и Dr. Sia Mednikarova, President „EWEI“

— EAST WEST EUROPE INTELLECT ’96 Exebition of Invention, Research and Innovation — София, България, от международно жури с председател: Prof. Yachko Ivanov DSc, Corresponding member of B. A. S., и Dr. Sia Mednikarova, President „EWEI“

Те са особено подходящи за изискванията на Добрата Производствена Практика (GMP) в производството на лекарства и специални храни и напитки, ако са монтирани в „Пилотна Научно Производствена Галенова Лаборатория за създаване и производство на галенови продукти (ПНПГЛ)“, изградена съгласно GMP, универсална както по отношение на растителни и животински суровини, така и за асортимента от галенови продукти получавани поетапно от тях. Нейната структура съгласно GMP е дадена по-долу.

Пилотна Научно производствена лаборатория за галенови продукти (ПНПГЛ), изградена по Титулен списък на частите му на 4000 м ₂ и с подстъпи към тях общо 5000 м²:

шифър	Наименование на подобектите	Части на подобектите
101	Производствен корпус 2600 м² категория А клас В-І 1. складове за растителни, течни и прахообразни свежи и сухи суровини — карантинен и оперативен запас; отделения за сушене смилане, теглене, окачествяване, опаковане, експедиция; склад за опаковки — карантинен и оперативен запас отделения за миене, сушене и съхранение на опаковки. 2. технологични помещения за първична преработкапресоване, екстракция, дестилация, филтрация, сушене и др. 3. технологични помещения за вторична преработка концентриране, теглене, смесване, хомогенизиране, разфасоване и др. — чисти помещения 4. контролно-аналитична лаборатория за физикохимичен, микробиологичен и фармакологичен входящ, междинен и изходящ контрол по партиди — чисти помещения 5. склад готова продукция с отделения за музейни проби, хладилни камери, експедиция и карантинен	ХТ; Арх; СК; ОВ; В и К; Ел; СлТ; К и П; О. Пр. С.; ТБТ; ПБ;
102	Склад за екстрагенти (Н₂О; органични; CO₂; и др.) 250 м² категория А клас B-І	Арх; СК; В и К; Ел; ОПр. С; ТБТ; ПБ
103	Парова централа с енергийно стопанство и водоомекотителна сстанция 250 м²	ТЕХ; ОВ; Арх; СК; ВиК; Ел; КИП; Опр. С.; ТБТПБ;
104	Пречиствателна станция 500 м²	ВиК; СК; Ел; ОПр. С.; ТБТПБ;
105	Битова сграда 300 м²	Арх; ОВ; ВиК; Ел; СлТ;

Чрез всичко казано до тук, ние предлагаме нови възможности за биорегулация на стареенето чрез съзнателно съвременно научно-технологично създаване, производство и приложение на универсална лечебна и подпомагаща процесите на витаукт на клетъчно ниво, биостимулираща и биоенергоактивираща комбинация от фитотерапия и хидротерапия (в това число енерго-информационна физиотерапия и ароматерапия в специализирани за балнеолечебен туризъм СПАцентрове) през устата, през ректума (колон-хидротерапия) или във вани и басейни от електронепроводящ материал чрез биологически-активна течност (фракции от електроактивирана вода или водна миктура на дермални лекарствени форми с целесъобразни фитопродукти създадени съобразно биофармацевтичните принципи), действащи чрез физикохимични фактори (температура, механично въздействие, време на въздействие, антигравитационен ефект, хидратирани електрони в католита или протони в анолита с различно pH и действие) и/или чрез биохимични фактори (от фитотерапевтични продукти с БАВ) върху структурата и функциите на енергийни (биомембранни системи и митохондрии) и операторни (биосинтеза на белтъци и ензими) прицелни клетъчни структури за витаукт.

При това мениджмънта, (подобен на биорегулацията и различен от нея по своята съзнателност при управляване на правите и обратните връзки при взаимодействието между отделните енерго-информационни еферентни и аферентни стуктурни звена във функционална мегасистема), като процес на съзнателно систематично планиране, организиране, ръководене и контролиране на разнородните дейности и взаимовръзки между структури свързани във функционална система, е от особено значение. Той осигурява протичането или запазването на даден технологичен, обществен или друг процес или показател така, че той да се поддържа в определени граници на едно стабилно ниво. Освен това той преобразува обществените потребности в печеливш бизнес, използвайки иновационния процес, като процес на създаване, разпространение и приложение на продуктите и технологиите притежаващи научно-техническа новост и удовлетворяващи нови обществени потребности. Например, човешките потребности за активно и качествено дълголетие, особено важни актуални потребности за всеки, и твърде актуални на фона на демографското застаряване на обществото. (Маринов Г., Велев М., Гераскова О., Икономика на предприемаческата дейност, БЦ „Информа интелект“, София, 2001)

Разработеният от нас до тук примерен модел за приложението на обоснования по-горе „фармакотаксономичен“ системен метод, обосноваващ и конструирането на фитопродукти в научно-приложната система: „психични явления (човешко съзнание) ↔ витаукт ↔ фитопродукти“ в съгласие с избраните прицелни структури за витаукт и целесъобразно създадени и прилагани за тях продукти, е универсален алгоритъм за действия за биорегулация на функционалната метасистема обхващаща човека, биоресурсите, фитопрепаратите и оръдията на труда, и е оптимален за използване в биорегулиращата фитотерапията на дълголетието. Той може да се използва от всеки човек, дори и при липсата на технологична материално-техническа база, като виртуален метод за прогнози и модел за обработка на специализирана информация и достигане на информирано решение, при използване възможностите на фитотерапията.

Бележки

[1] Изнесен доклад: Pirovski Lubomir, Pirovski Nikola, BIOREGULATION OF AGING, „Twenty fourth International Scientific Conference, dedicated to the 70th Anniversary of the Union of Scientist in Bulgaria“ Stara Zagora, 5–6 June 2014, „Science & Technologies“ journal.sustz.com, Vol. IV, 2014, Medicine. ↑

[2] След B (бор) следва неразпознат символ — грешка в печатното издание. — Бел.ел.кор. ↑

[3] След B (бор) следва неразпознат символ — грешка в печатното издание. — Бел.ел.кор. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски Биорегулация на стареенето (3)

Метаданни

Данни

Биорегулация на стареенето

Информация

История

Сваляне / Връзки

Фитопрепаратът „FAE“ спечели златен медал на EAST WEST EUROPE INTELLECT ’98.

При това числените стойности на критерии № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 8 да са възможно максимални, и едновременно с това, тези на № 7, 9, 10, 11 да са възможно минимални.

Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски
Биорегулация на стареенето (3)