Михаил Лермонтов
На графиня Е. П. Ростопчина

Аз вярвам: с вас сме се родили

и двама − под една звезда;

и път един сме с вас делили,

подмамени от сън-мечта.

Но що! − от цели благородни

откъснаха ме страсти зли,

забравих аз в борба безплодна

предания от детски дни.

Предвидил вечната раздяла,

от страх сърцето не разкрих;

и от предателства вилняли

мечтата си не доверих…

 

Тъй две вълни една до друга

свободно случаят събра

в простор от морска синева

със вятъра да другаруват;

но нейде волния им път

скалите там ще разделят…

И с хладината си привична

ще пръснат в брегове различни,

без нито жал, без любовта,

тих ропот сладостен и нежен,

шума си бурен и безбрежен

и вечни ласки в суета.

Април 1841

Превод: 17.10.2016 г.