Александър Пушкин
К…

Мига вълшебен аз си спомням:

пред мене ти се появи

като видение чаровно,

на красотата гений жив.

 

В тъгите, гаснещ без надежда,

в тревожен шум от суета,

звучеше ми гласът ти нежен

и виждах образа в съня.

 

Години… Бурите метежни

изтриха старите мечти,

забравих аз гласа ти нежен,

божествените ти черти.

 

В затънтен мрак на заточение

изнизваха се мойте дни

без божества, без вдъхновение,

без обич, трепет и сълзи.

 

Душата пак ми се пробуди:

и ето, появи се ти,

като видението чудно,

на красотата гений чист.

 

Сърцето бие в упоение

и възкреси се порив нов −

и божество, и вдъхновение,

живот и сълзи, и любов.

1825

Превод: 28.10.2014 г.