Пол Харпър
Убийство без следи (26)

26

Седяха на любимата масичка на Фейн до прозореца вдясно от вратата на кафенето „При Роуз“. Тя се намираше в малка ниша и му осигуряваше максималното уединение, което може да предложи едно популярно кафене.

Навън валеше като из ведро. Уютното заведение беше полупразно. Лошото време беше попречило на редовните сутрешни посетители.

— На този етап не бива да се тревожим от онова, което е намислил Крол — отбеляза Фейн и отмести настрана последната си чаша кафе. — Нямаме време за това.

— Може би трябва да информираме ФБР — каза Рома. — „Вектор Стратеджис“? Не искам да си имаме работа с тези типове. По-добре да прехвърлим нещата в чужди ръце.

— Чакай да видим какво ще каже Шен. Ако излезе, че Крол се занимава частно с всичко това, значи си имаме работа с него, а не с „Вектор“. А аз не съм склонен да се откажа.

Фейн се взря в уморените очи на Рома и тихо добави:

— Искам да обърна нещата срещу тоя негодник… След като се чуем с Шен, ще помоля Вира да запознае двете жени със състоянието на нещата. Трябва да ги привлечем на своя страна и заедно да решим как да прецакаме Крол.

— Вира няма да се съгласи.

— Ще се наложи, ако иска да спаси пациентките си.

Рома направи скептична гримаса, а той забеляза двете дъждовни капчици, които блестяха в черния кичур над дясното й слепоочие. Типично за нея, тя не им обръщаше внимание, сигурна, че това не може да навреди на хубостта й.

— Мислиш, че ще го направи, така ли? — попита тя.

— Да, защото ситуацията я тормози ужасно.

Рома поклати глава и подръпна презрамката на сутиена през блузата си.

— Много откачена история — заяви тя. — Имам чувството, че Крол се отнася към Елиз доста по-жестоко, отколкото към Лори. Но въпреки това Лори е тази, която изпитва по-голям ужас от него.

— Предполагам, че това се дължи на фантазиите й — въздъхна Фейн. — Крол трайно се е настанил там и може да я накара да се чувства в опасност дори когато такава няма. Вероятно това му доставя удоволствие.

— Мислиш, че тя не е в опасност, така ли?

— Не съм казал това. Но тя е по-напрегната от Елиз и се поддава повече на фантазиите си. Освен това не бива да забравяме за файловете на Вира. Крол разполага с тонове поверителна информация. Достатъчно е да чукне някой клавиш и всичко да излезе наяве. Това може да засегне живота на много хора.

Блекбърито му изписука и той го включи. Беше Морети.

Приятелят му не пожела да разговарят по телефона и предложи да се срещнат в дома му, който се намираше по средата на пътя между къщата му в Президио Хайтс и кафенето „При Роуз“.

Фейн и Рома изгаряха от нетърпение да чуят новините, които им носеше Морети. Той се беше обадил на връзката си във „Вектор Стратеджис“ още предишната вечер и двамата се бяха срещнали в заведението „Лъки Пени“ на Гиъри стрийт.

— Моят човек — да го наречем Паркър, познава Крол — започна той още докато хвърляше мокрия си шлифер върху глинената делва до вратата. — Не го харесва, както и всички останали. Но признава качествата му. Напуснал е „Ви Ес“ преди шест месеца.

— Шест месеца?

— Да, по собствено желание. Може да се каже, че просто изчезнал. Един ден не се явил на работа и толкова. Но по-важно е миналото му. Какво е общото между някаква тухларна в покрайнините на Кабул, йорданския затвор в Ал Джафр, мароканската столица Рабат, Пешавар и Кохат в Пакистан, Румъния, „Гълфстрийм — пет“…

— Май се шегуваш — прекъсна го Рома. — Говориш за така наречените „черни обекти“, нали?

— Добро попадение — изненадано се усмихна Морети. — Крол е бил психолог в ЦРУ, висококвалифициран инструктор по ОИСБ…

— Чакай малко — прекъсна го Фейн. — Обясни по-подробно.

— ОИСБ означава „оцеляване, изплъзване, съпротива и бягство“. Военна програма, разработена за специалните части. Основавала се на психологически методи и учела хората да издържат на изтезанията, ако попаднат в плен.

След единайсети септември техниката на ОИСБ била преработена. За целта ЦРУ наело бивши военни психолози, които използвали т.нар. „разширена техника на разпит“ в специализираните места за задържане на предполагаеми терористи, наречени „черни обекти“. Използваната от Крол техника носела наименованието „Програмата“.

Този човек обикалял всички „черни обекти“, които споменах преди малко. Плюс Гуантанамо. Официално задачата му била да съветва хората, които провеждали разпитите.

През две хиляди и осма напуснал Управлението. Причините за това остават неясни. Споменават се начините, по които провеждал някои разпити, но Паркър отказа да навлезе в подробности.

По-късно, подобно на стотици бивши разузнавачи, Крол подал молба за работа във „Вектор“, която вече била най-голямата частна фирма в света и наемала бивши държавни агенти. Рано или късно всички опирали до услугите й. Крол разполагал с отлични препоръки, плюс много мръсни подробности за експерименталните техники на разпит, по които лично работел. „Вектор“ светкавично го назначили и веднага му възложили конкретни задачи.

Морета замълча и поклати глава.

— После по неизяснени причини му възложили да работи по Джефри Кърин. Той разполагал с неограничен достъп до секретна информация. Когато напускат ЦРУ, хората като него си запазват достъпа. Той имал достъп и до най-секретните досиета на „Вектор“.

— Колко време се е занимавал с Кърин?

— Не много. Четири месеца по-късно изчезнал.

— Случило ли се е нещо?

— Паркър се кълне, че не знае. Най-вероятно „Вектор“ са организирали мащабно издирване… Той знаел твърде много, за да се измъкне просто ей така. В момента издирването му е прекратено, може би заради убеждението им, че беглецът отдавна се намира на другия край на света. Но заповедта за наблюдение остава в действие.

— Защо са го насочили към Кърин?

— Това ще ти хареса — усмихна се Морета. — Той не е бил нает да бъде в услуга на Кърин, а да го разследва.

— Тоест да шпионира Кърин в полза на „Вектор“? — скептично вдигна вежди Рома. — Разработвали са собствения си клиент?

— Крол е проникнал много дълбоко в бизнеса на „Вектор“ — отвърна Морета. — Практически е знаел всичко за него.

— Нищо чудно, че са хукнали да го издирват — кимна Фейн. — Предполагам, че не разполагаме с негова снимка, нали?

Морета поклати глава.

— Бил красив като кинозвезда и вероятно си е давал сметка за това.

— Някакви биографични данни? — попита Рома.

— Оскъдни. Магистърска степен по психология от „Джонс Хопкинс“. Служил е в американското военно разузнаване в Източна Европа. Едновременно с това работел и за Министерството на отбраната, и за ЦРУ. Назначили го в командването на Силите за специални операции на САЩ в отдел „Оперативна психология“. Бил е инструктор по ОИСБ във Форт Браг, служил е и в Близкия изток.

— Това ли е всичко?

— Когато „Вектор“ постави някой от хората си в „черна“ ситуация по отношение на клиент на фирмата, той автоматично става член на елитния корпус. Тоест компанията изтегля „сините си досиета“ и ги заменя с „черни“. Това означава, че информацията в първите изчезва, а на нейно място се появява горе-долу онова, което вече ви казах. От този момент нататък това е единственото лично досие на съответния агент.

Рома и Фейн се спогледаха.

— Това е, общо взето, всичко, което мога да ти кажа, Мартин — добави Морета. — Ако действително е операция на „Вектор“, бих те посъветвал да се обърнеш към ФБР и да забравиш за нея. Но по всичко личи, че нещата не стоят точно така — този Крол явно работи за себе си.

Морета се поколеба, после повтори:

— Точно така: иди във ФБР и остави нещата в техни ръце. Колкото по-скоро го направиш, толкова по-добре.

— Сложно е — въздъхна Фейн.

От изражението на Морета личеше, че много иска да му изнесе лекция, но ще се въздържи. Точно това качество го правеше отличен служител на Отдела за специални разследвания. Той рядко подценяваше качествата на другите, но още по-рядко опростяваше нещата. Уважаваше сложността на задачите, но никога не допускаше, че трябва да я обяснява на мъжете и жените, които работеха за него.

— И двамата знаете как действа системата — добави Морета и пъхна ръце в джобовете на панталона си. — „Вектор“ са готови да ме разкъсат на парчета, за да разберат откъде съм научил за Крол и защо искам да науча повече. Без съмнение ще стигнат и до хората, с които съм работил в разследването. Крол е важен за тях, Мартин. А това означава, че не разполагаш с много време.

— Благодаря ти, Шен — кимна Фейн. — Съжалявам, че те поставям в неудобно положение.

Морети сви рамене, постоя още малко, после грабна шлифера си и се обърна към Рома.

— С него съм работил много дълго време — обяви той така, сякаш Фейн не присъстваше в стаята. — Не е нито инат, нито безразсъден. А дори когато се проявява като такъв, човек е склонен да го приеме. Защото вижда логиката в действията му и си казва: „Е, поне разбирам защо го прави.“ Става въпрос за лична преценка, това е истината. Но въпреки това той проявява инат и безразсъдство…

Морети й се усмихна и добави:

— Бъдете много внимателни, и двамата. Иначе рискувате да се опарите, и то жестоко.

Излезе от кабинета на Фейн и стъпките му заглъхнаха по каменната настилка в коридора. Те все още се гледаха, когато тежката врата от стъкло и ковано желязо се захлопна след него.

— Хайде, казвай какво мислиш — подкани я Фейн.

— „Вектор“ е глобална компания в областта на разузнаването, която работи с най-големите корпорации в света — включително и с онези, които се занимават с разузнаване. Просто са плашещо добри…

Фейн кимна, предчувствайки какво ще последва.

— Но как тогава не могат да открият един от собствените си агенти, който е решил да изчезне? Трябва ли да преглътнем това?

— Виждали сме го и преди — отвърна Фейн. — Не можеш да бъдеш толкова голям и толкова добър, че да бъдеш застрахован срещу предателството. Ахилесовата пета на този бизнес е самата човешка природа.

— Това е прекалено удобно — възрази Рома. — Спъваме се в нещо, а то ни отвежда при „Вектор“. И каква изненада! Те също търсели Крол! И са ужасно изненадани, че през цялото време той е бил тук, буквално под носа им.

— Не е така, Рома — въздъхна Фейн и прокара пръсти през косите си. — Вътрешната информация е огромно предимство. Тя е причината шпионските скандали да не стихват в продължение на години.

— Готов ли си да се обзаложиш, че точно това се случва в момента?

— А каква алтернатива имаме? Възможностите са безкрайни, но нито една от тях не сочи в друга посока. Трябва да продължим, независимо колко неудобно се чувстваме. Длъжни сме да го хванем, защото времето ни изтича.