Αισωπος
The Shepherd Boy and the Wolf

Езоп
Лъжливото овчарче

A Shepherd Boy tended his master’s Sheep near a dark forest not far from the village. Soon he found life in the pasture very dull. All he could do to amuse himself was to talk to his dog or play on his shepherd’s pipe.

One day as he sat watching the Sheep and the quiet forest, and thinking what he would do should he see a Wolf, he thought of a plan to amuse himself.

His Master had told him to call for help should a Wolf attack the flock, and the Villagers would drive it away. So now, though he had not seen anything that even looked like a Wolf, he ran toward the village shouting at the top of his voice, “Wolf! Wolf!”

As he expected, the Villagers who heard the cry dropped their work and ran in great excitement to the pasture. But when they got there they found the Boy doubled up with laughter at the trick he had played on them.

A few days later the Shepherd Boy again shouted, “Wolf! Wolf!” Again the Villagers ran to help him, only to be laughed at again.

Then one evening as the sun was setting behind the forest and the shadows were creeping out over the pasture, a Wolf really did spring from the underbrush and fall upon the Sheep.

In terror the Boy ran toward the village shouting “Wolf! Wolf!” But though the Villagers heard the cry, they did not run to help him as they had before. “He cannot fool us again,” they said.

The Wolf killed a great many of the Boy’s sheep and then slipped away into the forest.

Liars are not believed even when they speak the truth.

Едно овчарче пасяло стадото на господаря си близо до тъмна гора, недалеч от селото. Скоро пастирският живот започнал да му се струва много скучен. Единственото, с което можело да се развлича, било да разговаря с кучето си или да свири на овчарския си кавал.

Един ден, докато седяло и наблюдавало овцете и тихата гора, и си мислело какво ще направи, ако види вълк, му хрумнал начин как да се забавлява.

Неговият господар му бил казал — ако някой вълк нападне стадото, да извика за помощ и селяните ще го прогонят. И така, макар че не било видяло нищо, което дори прилича на вълк, то се затичало към селото и закрещяло с пълен глас: „Вълк! Вълк!“

Както очаквало, селяните, които чули виковете, оставили работата си и се завтекли силно развълнувани към пасището. Но когато стигнали там, те намерили момчето превито от смях, заради шегата, която им изиграло.

Няколко дни по-късно овчарчето пак извикало: „Вълк! Вълк!“ И този път селяните се затичали да му помогнат, само за да им се присмее отново.

Ала една вечер, когато слънцето залязвало зад гората и сенките се промъквали над пасището, един вълк наистина изскочил от шубрака и се нахвърлил върху овцете.

Момчето ужасено се втурнало към селото и завикало: „Вълк! Вълк!“ Но въпреки че селяните чули вика, те не изтичали да му помогнат както преди.

— Този път няма да ни измами — казали те.

Вълкът издавил много от овцете на момчето и след това се измъкнал в гората.

Никой не вярва на лъжците, дори когато говорят истината.

Илюстрация: Майло Уинтър