Фред Варгас
Ветровете на Нептун (22)

XXII

Адамсберг се събуди късно. Този път не отиде да предизвиква шефа на гъските и се отказа от съзерцателна разходка до езерата. Сви направо по пътеката — девойката не работеше в неделя и имаше вероятност да я открие седнала върху плочата на Шанплен. И тя наистина беше там, с двусмислена усмивка и цигара в уста, готова да го последва в апартамента му.

В пламенността на спътницата си Адамсберг намери частична компенсация на неудоволствието, изпитано предишния ден. Не беше лесно обаче да я отпрати в шест часа вечерта. Седнала гола на леглото, Ноела не искаше и да чуе за тръгване, решена да прекара нощта тук и никъде другаде. Дума да не става, меко отсече Адамсберг, като полека я обличаше, колегите му всеки момент ще си дойдат. Облече й якето, хвана я за ръка и я поведе към вратата.

Щом се отърва от Ноела, повече не помисли за нея, ами се обади на Мордан в Париж. Майорът беше човек на мрака и нямаше да го събуди дори да му се обадеше след полунощ. Към страстта му към бумащината се прибавяше демодирано увлечение по акордеона и народните песни, та тази вечер се връщаше от бал, на който явно се бе забавлявал.

— Честно казано, Мордан, не ви се обаждам, за да ви съобщя някоя новина. Тук всичко е наред, няма произшествия.

— Как са колегите? — въпреки това попита майорът.

— Прилични, както казват тук. Приятни и компетентни.

— Свободни вечери или гасене на лампите в десет часа?

— Свободни вечери, но нищо не губите. Хъл-Гатино не е точно градът на кабаретата и панаирите. Тук е малко скучно, както казва Жинет.

— Но иначе е красиво?

— Много. Някакви проблеми в Бригадата?

— Нищо особено. Повод за обаждането ви, господин комисар?

— Броят на „Елзаски новини“ от петък, 10 октомври. Или на който и да е местен вестник от тази дата.

— Какво търсим?

— Убийството в Шилтигем, извършено вечерта на 4 октомври, събота. Жертвата се казва Елизабет Уинд. Разследването води майор Трабелман. Обвиняем — Бернар Ветийо. Това, което търсим, Мордан, е антрефиле, съобщаващо за посещението на парижки полицай и за подозрението, че става дума за сериен убиец. Нещо от тоя десен. Петък, десети. Не друг ден.

— Парижкият полицай сте вие, предполагам?

— Именно.

— Строго секретно или става за Клюкарника?

— Абсолютно секретно, Мордан. Този случай ми носи само неприятности.

— Спешно ли е?

— С предимство. Уведомете ме, щом откриете нещо.

— А ако не открия?

— Също е много важно. Обадете ми се и в двата случая.

— Момент — прекъсна го Мордан. — Можете ли да ми изпращате всеки ден по един имейл, описващ дейността ви в жандармерията? Брезийон ще иска точен доклад, като се върнете, и предполагам, че ще предпочетете аз да го напиша.

— Да, благодаря, Мордан.

Докладът. Напълно го бе забравил. Адамсберг се насили да напише за майора отчет за пробите, взети през изминалите дни, докато все още помнеше усилията на Жюл и Линда Сент Кроа. И тъкмо навреме, тъй като аферата Фюлжанс, младият татко и Ноела бяха изтикали на заден план картончетата с пот и урина. Иначе беше доволен, че на другия ден ще се отърве от своя твърд и жизнерадостен колега и ще поработи в тандем със Санкартие Добрия.

Късно вечерта чу някаква кола да спира на паркинга. Погледна през балкона и видя да слиза монреалската група начело с Данглар, приведен под обилния снеговалеж. С удоволствие би му казал откъде изгрява луната, както би се изразил главният суперинтендант.