Добри Жотев
Наналала

И ето го пак!

От дън пещерите излазил,

с брада първобитна

и грива, достойна за нея,

процвилва,

ръмжи,

проревава,

квичи Наналала

и гърчи се, сякаш присвит

от колики.

 

Но чудно!

В ръката му

вместо Гигантския кокал —

микрофонче блести.

Над него прожектори

нищетата му ближат.

Саксофони пелтечат.

 

А паркета разбиват с крака

хиляда отбор наналаловци,

изпаднали в транс

от своя любим Наналала…

 

О, Лудвиг Бетховен!

Но тоз Наналала не е ли

самият предвестник

на оная Съдба

от твоята Пета?

И не чука ли вече

на вратите ни Тя?

Защото понякога чувам

как тътне мотива

та страшното: та-тата-там!