Добри Жотев
Нестинари

На Емилиян Станев

Жаравата на времето жежи!

 

Извива бутафорно гайдата.

И тъпана —

по-битов и от ханчето горублянско,

напряга кожен ларинкс

и води стъпките хилядолетни.

 

В жаравата, в самата й средѝна,

танцуват нестинарите.

И младите, и старите.

Със звания, без звания.

Танцуват храбро сред жаравата

до над ашиците обути

в огнеупорни боси ходила.

(Та кой е луд да влиза в огъня,

ако не е на ужким!)

 

И все пак, чини ми се, лудите

не са се свършили.

Все някои сред гмежа

танцуват без фалшива босота.

И адът жари под краката им

по адски.

 

Ловецо стар на истини,

ти по̀ умееш — различи ги!

Самият аз не мога.

На, виж! Лица, лица —

по всички тях: страдание

и болка,

и мъжество непостижимо…

 

Жаравата на времето жежи!

До бяло!