Добри Жотев
Съпричастие

на Л. Левчев

Под полунощните прадревни небеса

тополите, с безмълвието слети, сънуват

свои

райски чудеса.

И странен нимб

край силуетите им свети.

 

Сънуваме и ние райски небосклон.

И ярко грее той

иззад вълшебна призма.

… О, колко пъти влизахме

чрез взлом

в далечния възлюбен свят

на комунизма.

 

И все не искаме да знаем, че в света

и преди нас

са пророкували пророци,

че не един път, пред стената

на плача, преглъщани са

вековечните уроци.

 

Това наивност ли е? Или е съдба:

дори и в ад да си,

да вярваш

в рая,

да чуваш времето като тръба,

да те притегля като светъл мит

безкрая!

 

Не е ли тази орис приказен сезам?

Не е ли луда?

Или е сияйна?

… Тополите мълчат под звезден храм

и целите са

мироздание

и тайна.