Добри Жотев
Реквием за Лорд

„Преследват Лорд, извика някой,

ще го убиват!“

 

А Лорд —

любимецът на целия квартал,

с очи — любов, с опашка — поздрав,

се вреше между хората

и тихичко скимтеше.

 

Крещяха майки: „Не, не бива!

Не го убивайте! Добър е Лорд!

И няма бяс!“

Деца хълцукаха.

И Лорд не издържа,

озъбен заръмжа и хукна

да се укрие някъде.

 

Намерихме го проснат в дворчето

на престарелите стопани.

Деца, с лица на възрастни,

повдигаха главата му.

И Лорд отвори клепки, взря се в нас.

И заговориха очите му:

„Обични хора! Мои богове!

Аз нямах бяс! Не, нямах!

Бесът припламна от окото

на Оня с черно яке.

След туй премина през цевта,

изскочи с гръм… и ме събори.

Могъщи хора! Страшен е бесът!

На него ли с покорен глас се молехте!

Нима е по-могъщ от вас?“

 

Но изведнъж през Лорд премина гърч.

Тревожните очи застинаха.

И в тях като на фотография

от стари времена

застина и въпросът му.

 

Ех, Лорд, —

с очи — любов, с опашка — поздрав

и вълча лапа за ръкуване.