Жан-Пиер Баблон, Тиери Бажу, Клер Констанс, Ален Пужту, Ксавие Салмон
Дворец Версай (31)

Салон на Херкулес

Франсоа Льомоан, Апотеоз на Херкулес. Плафон в Салона на Херкулес.

Строежът на Салона на Херкулес е започнат през 1712 г. от Робер дьо Кот и е завършен едва през 1736 г., като за кратко бил преустановен поради смъртта на Луи XIV. Той се намира на мястото на един от временните дворцови храмове, разрушен през 1710 г. след изграждането на сегашния Параклис.

Стените са облицовани с разноцветен мрамор от Серанколен, Антен и Ранс, симетрично са насечени от пиластри с коринтски основи и капители от позлатен бронз, за да възвеличават блясъка на краля Слънце. Внушителният таван, рисуван от Франсоа Льомоан между 1733 и 1736 г., пък свидетелства за друга естетика. Художникът изоставил традиционните клетки, с които щедро били изпъстрени Големите апартаменти, и предпочел да изобрази своя Апотеоз на Херкулес върху просторна повърхност, ограничена от изпълнена по метода trompe-l’oeil балюстрада, маркирана със сцени, пресъздаващи делата на героя, като в ъглите присъстват Силата, Постоянството, Храбростта и Правдата. В центъра Юпитер и Юнона представят Херкулес на богинята на младостта Хеба, отредена му за жена. Наоколо боговете на Олимп съзерцават свещения ритуал. „Нововъведението да се пресътвори само един епизод на такова огромно пространство“ (според Донасиен Нонот — ученик и биограф на Льомоан) навярно се е харесало на главния интендант Д’Антен. Колкото до сюжета, той прославя „възнаградената добродетел на героя“ и така се явява нов израз на почит към кралската особа. По отношение на цветовата палитра, Льомоан се е вдъхновявал от забележителното платно на Веронезе Пир в дома на Симон фарисея, предоставено през 1664 г. на Луи XIV от Венецианската република. Всъщност след 1730 г. картината била изложена на южната стена в Салона на Херкулес.

Тази творба и плафонът били призвани да образуват внушителния декор на събитията, на които салонът станал свидетел. На 26 януари 1739 г. той тържествено е открит с официален бал по случай бракосъчетанието на първородната дъщеря на Луи XV, мадам Луиз-Елизабет, с испанския инфант дон Филип. На 5 януари 1769 г. Луи XV устройва в него угощение „с голям куверт“, за да отпразнува сватбата на херцога на Шартър — бъдещият Филип Егалите. През 1782 г. Луи XVI дава вечеря „с голям куверт“ в чест на раждането на дофина. А през 1788 г. тук се провежда пищната церемония по приемането на Типо Сахиб — султан на Майсур (виж „Чуждестранни мисии“). КС.

Хигиена

Баня на Луи XV.

Липсата на чистота във Версай, охотно подчертавана от отделни историци, не би могла да се отдаде изключително на нравите на епохата, а по-скоро на пренаселеността на двореца. Огромното множество от обитатели трябвало да използва вани, пренасяни в жилищата, защото само владетелят и някои от най-близкото му обкръжение се наслаждавали на лукса да притежават баня. Още от началото на властването на Луи XIV Апартаментът на банята, снабден с течаща вода, зашеметявал със своя разкош, предназначен повече за интимното усамотяване на краля и мадам Дьо Монтеспан, отколкото за строго хигиенни потребности. По-късно за суверените били обзаведени още бани, включващи и помещение за почивка, понеже се смятало, че къпането уморява. „Стая с ведра“, обикновено разположена над банята, осигурявала топла и студена вода за ваната чрез изкусно прокарана оловна тръбопроводна система, вградена под дървената ламперия; настилка от мраморни плочи гарантирала оттичането на водата. При Луи XV било изоставено общото ползване на „стола за естествени нужди“ и в апартаментите се появили тоалетни, някои съоръжени с резервоар и система за отвеждане на водата. АП.

Интендантство

Виж Свита на краля.