Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Les intellectuels au Moyen Âge, 1957 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Мария Дракова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2021 г.)
Издание:
Автор: Жак Льо Гоф
Заглавие: Интелектуалците през Средновековието
Преводач: Мария Дракова
Година на превод: 1993 (не е указана)
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1993
Тип: научнопопулярен текст
Националност: френска
Редактор: Ваня Радева
Художествен редактор: Борис Драголов
Технически редактор: Снежана Соколова
Рецензент: Георги Каприев
Художник: Красимира Иванова
ISBN: 954-07-0158-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15303
История
- — Добавяне
Увод
В края на Средновековието мъртвешкият танц отнася в небитието различни светски „слоеве“, сиреч различни обществени групи, в небитието, където се чувства най-добре една залязваща епоха. И често заедно с кралете, благородниците, църковните служители, буржоата и хората от народа той повлича със себе си и една друга категория духовници, които невинаги са монаси или свещеници. Те имат своето потекло в средновековния Запад — потомци са на интелектуалците. Откъде идва това название, което служи като заглавие на настоящата книга? То не е избрано самоволно. Между толкова думи като учени, книжовници, духовници, мислители (терминологията на мисловния свят е била винаги неопределена), тази дума означава точно даден обществен слой — учителите. Той се очертава през Ранното средновековие, развива се в градските школи през XII в. и от XIII в. нататък достига разцвета си в университетите. Думата назовава онези, чиято професия е да мислят и да преподават резултатите от мисленето си. Свързването на личното размишление с преподаването е било характерно за интелектуалеца. Никога този обществен слой не е бил така добре обособен и самоосъзнат, както през Средновековието. Вместо с двусмисления термин „духовник“, сам той се е нарекъл „философ“, име, което в XIII в. поддържа и Сигер от Брабант[1] — „философ“, но което аз не приех, понеже „философът“ за нас е друго лице. По времето на св. Тома от Аквино[2] и на Сигер истинският философ, „философ“ с главна буква е Аристотел. През Средновековието той е философ християнин, изразяващ идеала на школите от XII до XV в., т.е. християнския хуманизъм. Ала за нас „хуманист“ означава друг тип учен — този на Ренесанса от XV и XVI в., който е коренно различен от средновековния интелектуалец.
Ако не се страхувах, че ще изпадна в прекалена амбиция и ще злоупотребя с днес охулени термини, бих дал на този труд подзаглавие „Въведение в историческата социология на западния интелектуалец“. В такъв случай обаче някои представители на богатата средновековна мисъл биха се оказали пренебрегнати. И мистиците, затворени в манастирската обител, и поетите, и хронистите, извън света на школите, принадлежащи към други обществени слоеве, ще се появят тук само епизодично, за контраст. Дори Данте, който определя мисленето на средновековния Запад, ще хвърли само сянката на огромния си силует. Щом е посетил университетите (дали е идвал някога в Париж на ул. „Фуар“?[3]), щом още в края на XIV в. творчеството му става в Италия обект на тълкуване, щом образът на Сигер се появява в неговия „Рай“ в стихове, които изглеждали странни, значи е следвал Вергилий сред тъмния лес по други пътища, а не е вървял по стъпките на нашите интелектуалци. А Рютбьоф[4], Жан от Мьон[5], Чосър[6], Вийон[7] ще бъдат споменати само дотолкова, доколкото са оставили следите си, преминавайки през школите.
И така, тук ще се спра само върху една насока на средновековната мисъл, върху един от многото типове учени. Не омаловажавам нито съществуванието, нито значението на другите духовни общности, на другите духовни учители. Но този тип учени ми се стори толкова забележителен, толкова значим за историята на западната мисъл и така добре определен социално, че неговият образ и история привлякоха вниманието ми. Но аз неправилно говоря за него в единствено число, тъй като всъщност той е бил разнолик, какъвто, надявам се, ще го покажат тези страници. От Абелар[8] до Окам[9], от Алберт Велики[10] до Жан Жерсон[11], от Сигер от Брабант до Висарион[12] — колко разнообразни и противоположни темпераменти, характери, интереси!
Учен и преподавател, професионален мислител, интелектуалецът притежава и някои психологически черти, които могат да се изродят и в духовни недостатъци, а някои особености на характера му могат да закоравеят, да станат навици, мании. От непрестанния размисъл интелектуалецът е заплашен да изпадне в умуване. Като учен пък е застрашен от изсушаване. Няма ли опасност критицизмът му да го отведе до отричането на всичко и всички, до системно очерняне? В съвременността му има не малко негови противници, които го превръщат в изкупителна жертва. Макар че е осмяло закоравелите схоластици, Средновековието не е било дотам несправедливо. То не е обвинявало университетските преподаватели за гибелта на Йерусалим, нито професорите от Сорбоната за крушението при Азенкур. Зад разума то е успявало да види страстта към справедливост, зад науката — жаждата за истина, зад критиката — търсенето на по-доброто. Още преди векове Данте е дал отговор на враговете му, като поставил в рая и помирил помежду им тримата най-големи интелектуалци на XIII в.: св. Тома, св. Бонавентура[13] и Сигер от Брабант.