Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Мария Петрова Щерева (2021 г.)
Издание:
Автор: Добри Жотев
Заглавие: Лирически поеми
Издание: първо
Издател: Български писател
Град на издателя: София
Година на издаване: 1974
Тип: стихосбирка
Националност: българска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: 30.X.1974
Редактор: Надя Кехлибарова
Художествен редактор: Кирил Голов
Технически редактор: Любен Петров
Художник: Красимира Дренска
Коректор: Цветана Ганева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14625
История
- — Добавяне
Изгрява слънцето —
око на светлина —
и свети радостта му
във светлите зеници
на будни океани,
на езера с елмазени
и кротнали реки.
Възлиза слънцето —
поет на висините,
и пияня̀т сърцето му
преплетените песни
на звънки ветрове,
на белоусти ручеи
и утринни листа.
Пътува слънцето —
гореща птица-жар —
и палаво се рее
сред палавите полети
на лястовици ловки,
на засвистели гълъби
и облачни орли.
Играе слънцето —
добро пребяло бебе —
и с дълги пръсти шари
по белотата бистра
на бухнали акации,
на стоплени кокичета
и зимни върхове.
Сияе слънцето —
усмивка поднебесна —
и весело приема
щастливите усмивки
на пътища нехайни,
на за̀ветни поляни
и злачни далнини.
Прижуря слънцето —
неизтощим любовник —
и пълна е душата му
със повиците огнени
на млади пеперуди,
на премаляли сойки
и влюбени щурци.
Потрепва слънцето —
родилка нескончаема —
и без остатък влива се
във тръпките родилни
на семена набъбнали,
на оплодени чашки
и стоплени яйца.
Не знае слънцето,
че ничии очи
без неговия поглед
не биха се отворили,
че ничие крило
без неговия полет
не би поело в път.
Не знае слънцето,
че всичко е във него,
че всичко е от него,
че то на небесата
и бог, и храм, и жрец е,
че вън от него зъзне
невиждащият мрак.
Благословете слънцето!
И нищо
не му казвайте!