Марсел Паньол
Славата на моя баща (23)

На другия ден, към осем часа, баща ми дойде да ме събуди, като имитираше звука на бойна тръба, после дръпна завивките ми.

— До половин час да си готов. Отивам да се обръсна.

Разтърках очи с юмруци, протегнах се и станах.

Пол беше изчезнал под завивките си и оттам се подаваше само една златиста къдрица.

Четвъртък беше ден за основно миене и майка ми придаваше голямо значение на тези неща.

Най-напред се облякох от глава до пети. След това се престорих, че се пръскам с пълни шепи, или с други думи, двайсет години преди шумотевиците на радиопредаванията аз съставих симфония от шумове, които наподобяват миене с изобилна вода.

Най-напред завъртях крана, но само толкова, колкото тръбите да захъркат: така родителите ми щяха да знаят, че миенето е започнало.

Докато водата шумно се плискаше в умивалника, аз от прилично разстояние наблюдавах струята. След четири-пет минути бързо завъртях крана и той извести за спирането си с мощно разтърсване на тръбите, от което стената потрепери. Почаках малко, докато се среша, после ритнах малката ламаринена тръба така, че да издрънчи на плочите, и бавно-бавно отвъртях крана. Той засвири, замяука и отново започна да фучи на пресекулки. Оставих водата да тече цяла минута, точно толкова, колкото ми трябваше, за да прочета една страница от „Пие Никле“. В същия миг, в който Крокиньол спъна с крак полицая и побягна над надписа „следва“, аз рязко спрях крана. Успехът беше пълен: получи се двойна детонация, която разтърси тръбата. Още един ритник в ламаринената тръба и ето че свърших в определеното време „миенето“, без да съм пипнал капка вода.