Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le avventure di Pinocchio, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2021)
Корекция, Форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Карло Колоди

Заглавие: Приключенията на Пинокио

Преводач: Петър Драгоев

Година на превод: 1950

Език, от който е преведено: италиански

Издание: шесто (не е указано)

Издател: Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: роман (не е указано)

Националност: италианска

Печатница: ДП „Балкан“ — София

Излязла от печат: 25.XI.1982 г.

Редактор: Надя Трендафилова

Художествен редактор: Петър Тончев

Технически редактор: Милка Попова

Художник на илюстрациите: Марайа

Коректор: Маргарита Скачкова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15022

История

  1. — Добавяне

Глава I
Как майстор Череша, дърводелец, намери къс дърво, което плачеше и се смееше като дете

Имаше едно време…

— Един цар! — ще кажат веднага моите малки читатели.

Не, деца, сбъркахте. Имаше едно време един къс дърво.

То не беше някое луксозно дърво, а обикновена цепеница от ония, които зиме слагат в печките и камините, за да отоплят стаите.

Не зная как се случи, но един прекрасен ден тоя къс дърво попадна в работилницата на един стар дърводелец, който се казваше майстор Антонио, но всички го наричаха майстор Череша, тъй като върхът на носа му беше винаги лъскав и червен като зряла череша.

Щом забеляза дървото, майстор Череша се зарадва много и като потърка от задоволство ръце, избъбри полугласно:

— Това дърво дойде навреме: ще направя от него крак на маса.

Речено, сторено — грабна веднага острата тесла, за да почне да свлича кората му и да го одялва, но тъкмо се канеше да нанесе първия удар, остана с ръка, вдигната във въздуха, защото чу едно тъничко гласче, което молеше:

1_cheresha.jpg

— Не ме удряй много силно!

Можете да си представите как подействаха тия думи на добрия старец майстор Череша.

Той огледа със смаяните си очи цялата стая, за да открие откъде можеше да е излязло това гласче, но не забеляза никого! Погледна под тезгяха — никой, погледна в един скрин, който беше винаги затворен — пак никой, погледна в коша с талаша и стърготините — никой, отвори вратата на работилницата, за да хвърли поглед и на улицата — пак никой. Тогава?…

— Разбрах — каза майстор Череша, като се смееше и си почесваше перуката. — Ясно е, че това гласче ми се е счуло. Я да се заловя пак на работа!

И като взе отново теслата в ръка, нанесе един тържествен удар върху дървото.

— Ох, че ме заболя! — проплака същото гласче.

Този път майстор Череша остана вцепенен, с опулени от страх очи, със зинала уста и с провиснал до брадата език.

Щом се посъвзе, той започна да говори, като трепереше и заекваше от страх:

Но откъде ще е излязло това гласче, което каза ох?… И псе пак тука няма жива душа. Да не би това дърво случайно да се е научило да плаче като дете? Не мога да повярвам. Това дърво си е като всяко друго дърво и ако го хвърля в огъня, ще стигне да се свари една тенджера боб… Тогава? Да не би да се е скрил някой в него? Ако се е скрил някой, толкова по-зле за него. Аз сега ще го наредя!

И при тези думи той сграби с двете си ръце клетото дърво и започна да го удря безжалостно о стените на работилницата.

После се ослуша, за да чуе дали ще прозвучи отново плачливото гласче. Почака две минути — нищо, пет минути — пак нищо, десет минути — все нищо!

— Разбрах — промълви тогава майстор Череша, като се силеше да се смее и си рошеше перуката, — ясно е, че това гласче, което каза ох, ми се е счуло! Я да се заловя пак на работа.

И защото го беше хванало доста страх, за да си придаде малко сърцатост, опита се да тананика нещо.

Между това, след като остави настрана теслата, той взе рендето, за да рендоса и изглади дървото. Но като го рендосваше, чу същото гласче, което му каза смеешком:

— Недей, че ме е гъдел!

Тоя път клетият майстор Череша падна като поразен от гръм.

Когато отвори отново очите си, се видя седнал на земята.

Лицето му изглеждаше преобразено и дори върхът на носа му, който биваше винаги червен, бе посинял от голямата уплаха.