Александър Грин
Победител (2)

II

Ателието, предназначено за конкурсните творби, се намираше в Школата по живопис и скулптура и в този вечерен час там вече нямаше никого освен пазача Нурс, който отдавна и много добре познаваше Хенисън. Скулпторът влезе и каза:

— Моля ви, Нурс, отворете ми северното ъглово студио, искам да погледна още веднъж статуята си и да пооправя тук-таме. Е, как е — много ли докараха днес?

— Май всичко четиринайсет. — Нурс заби поглед в пода. — Виждате ли каква е работата… Само преди час дойде нареждане да не пускам никого, нали разбирате, утре ще се събере журито, искат всичко да бъде в ред.

— То се знае, то се знае — поде Хенисън, — но право да си кажа, много се вълнувам; нямам покой, докато не си видя моето още веднъж. Разберете ме като човек. Никому нищо няма да кажа и вие няма да кажете на никого, така че тази работа ще мине безнаказано. И… ето я и нея — сложете я на мястото й в касата на „Грил-Рум“.

Той измъкна една златна монета, последната, която имаше, сложи я в нерешителната длан на пазача и стисна пръстите му с гореща ръка.

— Е да — рече Нурс, — много добре ви разбирам. Естествено, щом… Няма как, да вървим.

Нурс заведе Хенисън в тъмницата на надеждите, отвори вратата, светна, спря се на прага и огледа скептично студиото — високо студено помещение, в което, покрити със зелено сукно, на поставки се виждаха неподвижни същества от восък и глина с онази странна и преобразена жизненост, с каквато се отличават скулптурите. Двама души гледаха всичко това с различни очи. Нурс виждаше едни кукли, а у Хенисън оживяваха отново болката и душевният смут. Той откри своята фигура в редицата чужди, напрегнати изваяния и затърси с очи тази на Ледан.

Нурс излезе.

Хенисън направи няколко крачки и се спря пред малка бяла статуя, висока не повече от три фута. Мраморната работа на Ледан, която той позна веднага по чудната лекота и простота на линиите, стоеше между Пунковата и между жалкото размишление на честния, трудолюбив Пройс, представил една безизразна Юнона с щит и герба на града. Ледан също не беше блеснал с изобретателност. Всичко на всичко — замислена млада жена с небрежно падащ плащ, леко наведена, чертаеща с края на клонче по пясъка геометрична фигура. Свитите вежди на правилното, по женски силно лице излъчваха хладна и непоколебима увереност, а нетърпеливо надникнало изпод плаща стройно краче сякаш тупаше в такт с някаква мисъл.

Хенисън отстъпи назад с чувството, че се сгромолясва и същевременно извисява възторжено. „Ах! — рече той, намерил накрая мъжество да бъде само творец. — Да, това е изкуство. Все едно, че си уловил лъч. Как живее само. Как диша и размишлява.“

Тогава бавно, с мрачното въодушевление на ранен, който разглежда раната си и като лекар, и като болен, той се приближи към „Жената с книга“, която беше сътворил и й бе възложил всички надежди за спасение. Видя, че позата й е малко изкуствена. Вгледа се в наивните грешки, в зле прикритото старание, с което искаше да замени липсата на прецизно художествено виждане. Тя беше относително добра, но по същество лоша в сравнение с Ледановата. С мъка и тъга, в светлината на висшата справедливост, на която не изменяше никога, Хенисън призна неоспоримото право на Ледан да твори от мрамор, без да чака благосклонни жестове от Стерс.

За няколко минути Хенисън изживя втори живот, след което изводът и решението можеха да се изразят само по един, свойствен нему начин. Взе машата от камината и с три силни удара превърна работата си в парчета глина — без сълзи, без необуздан смях и истерика, тъй делово и просто, както се унищожава глупаво писмо.

— Тези удари — каза той на дотичалия Нурс — нанесох на себе си, тъй като унищожих само моето изделие. Ще трябва малко да почистите тука.

— Какво?! — извика Нурс. — Тази същата… тя е вашата… Аз пък ще ви кажа, че тя ми харесваше най-много. Какво ще правите сега?

— Какво ли? — повтори Хенисън. — Същото, но по-добре, за да оправдая похвалното ви мнение за мене. Слаба беше надеждата, че ще направя това, ако я нямаше машата. Във всеки случай чудатият, брадатият, обременен с деца и талант Ледан може да бъде спокоен, защото на журито не остава друг избор.