Даяна Хамилтън
Дива страст (8)

Осма глава

Бет имаше усещането, че се носи в небесата върху крилете на мечтите си. В действителност ръцете на Чарлз я притискаха плътно, устните му омайващо докосваха дългата й шия и се спираха страстно и възбуждащо точно под ухото. И това беше много по-прекрасно от мечтание или сън, защото бе истинско…

Чувстваше се отмаляла, разнежена и за нищо на света не би се отделила от леглото, не би напуснала прегръдките на съпруга си. Ръцете му събуждаха най-съкровените й копнежи. Тя с наслада отговаряше на ласките му.

Нежните му пръсти потърсиха копчетата на зелената блуза, бавно ги разкопчаха и после я смъкнаха, едва докосвайки копринената кожа на раменете й. Бет пое дълбоко дъх. Във въздуха витаеше опияняващият аромат на страстта, както и някакво постепенно засилващо се напрежение.

Когато и последните й дрехи се свлякоха на земята, той посегна към токата на колана си с думите:

— Ти ме желаеш. Това сигурно доказва нещо…

В този миг една невероятно силна болка избухна в съзнанието й, изпълвайки я изцяло. Тя уби копнежа и всепоглъщащата я жар, превърна магията в прах. С болезнено ридание Бет се обърна и се сви под завивките. Криеше се от омразното и срамно откритие, той я бе възбудил с хладна пресметливост, само и само да докаже, че тя е леснодостъпна… Че е готова безогледно да се отдаде на всеки срещнат мъж, за да засити сексуалния си глад…

— Махни се! Остави ме на мира! — извика тя.

Беше осъзнала с отвращение, че е въвлечена в зловещ експеримент, част от плана му да я злепостави.

С един замах Чарлз отхвърли крехкия щит и разголи тялото й. Гласът му прозвуча сурово:

— Никога. Трябва да свикнеш с тази мисъл.

После се отпусна на леглото до нея и я притисна с дългия си мускулест крак. Тя вдигна свитите си в юмруци ръце, за да го удари, кръвта й пулсираше от гняв и оскърбление. Но без никакво усилие той издърпа ръцете й над главата и промълви с нежност в гласа:

— Защо трябва да използвам сила, щом и двамата го желаем?

Зарови тъмнокосата си глава в нея и жарката му и обезкуражаваща уста захапа тръпнещото зърно на едната й гърда. Езикът му палаво се плъзна около него, затрепка и Бет почувства, че ще полудее от желание. Гласът му, странно приглушен, достигна до съзнанието й на талази от объркваща я чувственост:

— Трябва само да те докосна — така… И така…

След което и последният опит за съпротива беше унищожен от връхлитащата тялото й възбуда. Бет се предаде напълно. Отпусна се, изви се и се отвори, за да поеме трептящата му възбуда в себе си. Страстно и ритмично двамата се устремиха към върха…

* * *

— Гладна ли си?

Бет отвори натежалите си от любов клепачи и видя как Чарлз, подпрян на лакът, я поглъща с поглед. Тя се протегна грациозно като котка, с подпухнали от целувките му устни. Би могла да му каже, че е гладна единствено за него, че го желае отново и отново, но това би прозвучало доста неприлично.

Устните му бавно се разтегнаха в щастлива хлапашка усмивка, сякаш бе отгатнал мислите й. Засмя се тихо и гърлено и с върха на един от пръстите си докосна втвърденото зърно на гърдата й.

— По-късно, ненаситно котенце. По-късно, но повече и по-добре.

Повече! Самата мисъл караше слабините й да пулсират и Бет зарови глава във възглавницата, пропита от неговото ухание.

По-добре просто не би могло да бъде, помисли тя. Усети го да става от леглото и чу лекия стържещ звук от закопчаването на джинсите.

Бяха се любили няколко пъти през дългата лятна утрин. И всеки път разкриваше нещо ново от чувствеността му — дивашка сила и нежност, яростна бързина и тръпнеща мудност на хищен звяр…

Нежното му потупване по голото й дупе я изтръгна от опияняващите спомени.

— След десет минути ще хапнем, Бет.

Беше твърде отнесена, за да каже нещо и затова само кимна. Милото потупване й обещаваше толкова нови неща…

Тя се изкъпа, облече ефирна памучна пола и синя блуза без ръкави, стегната точно под бюста и двадесет минути по-късно беше в малката кухня долу.

Все още се чувстваше като замаяна, действителността й се струваше далечна и несъществуваща.

Ноздрите й, усетили аромата на печен бекон, признателно потръпнаха и тя каза весело:

— Значи си се справил с печката! Заслужаваш медал!

А печката представляваше едно напукано чудовище, което работеше с газ и в очите на Бет изглеждаше поне на сто години.

Чарлз й хвърли странен поглед, усмихна се и се наведе да надникне във фурната. Тя се взря в него, все още отмаляла от екстаза на спомена за случилото се. Плъзна поглед по широките му рамене в тъмна риза, по загорелия гръб, по тесния ханш в плътно прилепнали джинси и по стройните му дълги бедра…

Без да я поглежда, той извади двете чинии и внимателно ги остави върху приспособения кухненски бар плот, застлан с карирана покривка. Чарлз се беше постарал да подреди добре масата. Имаше компот, масло, току-що препечени филийки и голям чайник, от който наля димящ ароматичен чай.

— Умирам от глад — призна Бет. Дръпна един висок стол и се настани пред чинията, препълнена с бекон и гъби.

Чарлз също седна, взе ножа и вилицата и внезапно попита:

— Обясни ми точно защо реши да ме напуснеш.

Въпросът му й подейства като студен душ. За момент я остави без дъх и тя не можа да отговори, тъй като се бяха върнали в реалността…

Изведнъж тя разбра, че няма да има сили да се изправи лице в лице с мъчителната действителност — Чарлз, Зана и Хари. Свела поглед към чинията, тя съзнаваше, че ще й се наложи да се примири с положени ето. Това, което се бе случило тази прекрасна утрин, трябваше да бъде изпратено при спомените, заедно със случилото се през онзи следобед преди шест седмици, както и последиците от него. Някак щеше да се справя с живота и сама, щеше да осигури детето си без чужда помощ. Сега бе моментът да поеме по този път, дори и да не се чувстваше твърде подготвена.

С надеждата, че гласът й звучи разумно и спокойно, тя отговори:

— Нали ти казах още преди да тръгна. Сигурно не си забравил.

Нямаше сили да спомене името на Зана. Нали вече му бе обяснила, че е чула онзи проклет разговор? Нейната гордост — или по-точно останките от нея — изискваше да го накара да повярва, че тя е тази, която смята брака им за провален. Не желаеше да изглежда като наранената и изоставена съпруга.

— По дяволите! Не съм забравил нито една твоя проклета дума. Това, което искам да знам, е защо? Не ти липсваше нищо. Чувствахме се добре заедно.

Устата й се сви. Стисна здраво ръце в скута си. Дали той смяташе, че материалната страна на въпроса има някакво значение? Дали наистина очакваше да чуе от нея, че уязвената й гордост я е накарала да го напусне, преди той да я изхвърли от живота си? Дали признанието, което искаше от нея, щеше да оскърби мъжкото му достойнство?

— Чувствали сме се добре?! — изрече хапливо тя. — Не съм съгласна. Три дълги месеца ти не се доближи до мен, отсъстваше от къщи непрекъснато… Нямаше желание дори да ме докоснеш!

Лицето му изразяваше противоречиви чувства. Тя се насили да го погледне. Сърцето й биеше тежко — знаеше, че истината за брака им е жестока, независимо дали е казана на глас, или премълчана.

— Всъщност ти не ме искаш — побърза да допълни Бет. — Никога не си ме искал. Уморих се да бъда все на второ място. — Усети, че е казала повече, отколкото възнамеряваше, и той щеше да се досети за продължителната й и безнадеждна любов към него.

Чарлз скочи и нервно изхвърли в кофата за смет недовършеното си ядене. Обърна се, изгледа я с присвити очи и каза сурово:

— Нямам представа за какво, по дяволите, става дума. Нима начинът, по който се любихме преди малко не доказва колко силно те желая?

Тяхното любене… Това толкова прекрасно и мимолетно преживяване! Мисълта за него бе твърде болезнена и ако той също се върнеше назад към тези мигове и вникнеше в нейната отзивчивост, неминуемо щеше да разбере истинските й чувства към него.

С безизразно лице и гордо вдигната глава, тя зарея поглед през прозореца, защото се страхуваше, че ако срещне погледа му, ще се предаде.

— През последните месеци от нашия брачен живот ти не можеше да се насилиш дори да ме докоснеш. — В гласа й прозвуча ирония. — Това ли наричаш желание? Така ли ще ме убедиш? А колкото до последния път… Е, отдавам го на объркването ти…

Това не беше вярно, разбира се. Но бе по-лесно да излъже, отколкото да признае мрачното си подозрение, че той просто я беше използвал, за да се убеди в прикрития й сексуален свръх апетит.

Бет очакваше, че Чарлз може би щеше да бъде изненадан, дори раздразнен. Но в никакъв случай не бе подготвена за стихийната му ярост. След миг на мъртва тишина, той с един скок се озова до нея.

Очите му святкаха гневно, лицето му бе пребледняло. С неумолима жестокост я вдигна от паянтовия стол и я изправи на крака.

— Ах, ти, малка кучко! Благодари на щастливата си звезда, че не посягам на жени! Не те докосвах, защото не можех да преодолея чувството си на вина! Ужасно съм виновен! Чуваш ли ме?

Тя чу. Да, чу. Но не го разбираше. Бет поклати глава, отстъпи назад. Лицето й бе бяло като платно. Тишината бе твърде тягостна. Чудеше се защо ли я измъчва така? Чарлз усложняваше и без това неизяснената ситуация… Нали той желаеше да се освободи от една жена, за да бъде с друга?

Чарлз продължи остро и всяка негова дума се врязваше дълбоко в душата й. Това променяше представата й за него, за себе си и тя не знаеше как да реагира.

— Ти очакваше нашето дете. Преливаше от щастие. Бе уверена в себе си. — Устните му се свиха с горчивина. — И аз развалих всичко това! Ти загуби детето и, доколкото знам, способността да имаш други деца, защото аз бях зад волана!

Той се завъртя на пети, неспособен да я погледне в очите и се отправи към вратата.

Бет тъкмо отвори уста да му каже, че той няма никаква вина за това, но думите заседнаха в гърлото й, тъй като той се обърна към нея и добави:

— Наех хижата за няколко седмици. Мислех, че имаме нужда от това време, за да обмислим бъдещето си. — В този момент гласът му стана безразличен, дори безжизнен. — Но сега разбирам, че нямам сили да чакам толкова дълго. Нямам нито необходимото търпение, нито желание. Искам да се върнеш в Саут парк, където е домът на моята съпруга. Не желая повече да слушам за каквито и да било изпитателни срокове, раздели, а още по-малко за развод!

— Но какво ще кажеш за…

— Никакво но! — Махна с ръка и тя не успя да попита къде беше мястото на Зана и Хари в така очертаното от него бъдеще.

— Съвсем ясно е. Връщаш се с мен в Англия и там ще се опитаме да забравим случилото се през последните няколко месеца. Но ако не ме искаш при никакви обстоятелства, няма да те моля. Просто всеки ще поеме по пътя си. Избирай. Искам да чуя решението ти до довечера.

След това излезе. Тя остана загледана във високата му силна фигура, докато той прекосяваше обляната в слънце поляна и поемаше по горския път. Бет остана сама. Никога не се бе чувствала по-самотна.

Залитаща, тя тръгна към средата на кухнята и започна да чисти. Изхвърли недокоснатата си закуска. Движенията й бяха тромави и некоординирани.

Бе почти сигурна защо Чарлз й отправи този ултиматум. Предположението й, че Зана го бе напуснала отново, се бе потвърдило. С какво удоволствие би я удушила! Как се осмеляваше тази никаквица да наранява отново и отново нейния любим?

После осъзна, че я обзема истерия и за да се успокои, стисна устни и започна яростно да мие чиниите.

Защото въпреки всичко Бет обичаше Чарлз. А любовта можеше да накара всяко същество да оглупее.

Веднъж вече се бе държала глупаво — беше обичала по-дълбоко, отколкото бе разумно. Това не биваше да се повтори.

Трябваше да помисли за себе си. Беше невъзможно да остане съпруга на мъж, който винаги бе принадлежал на друга. Дори ако се изкушеше да запази брака си, нямаше да допусне да бъде обладавана при всеки удобен случай. Въпреки откровения му ултиматум „или-или“.

Неуспешният й опит в миналото да спечели любовта му й бе дал горчив урок за цял живот. Тяхната връзка бе пропаднала безвъзвратно и нямаше никаква надежда да спасят дори разбирателството си, да не говорим за онези мили и нежни отношения от първите месеци на брака им.

Очевидно, след като Зана бе отново далеч от него, Чарлз предпочиташе Бет да се върне в Саут парк и да поеме задълженията си на негова съпруга. Това без съмнение щеше да пресече мълвата, която неминуемо щеше да прерасне в скандал при евентуален развод. Пък и като негова съпруга тя вършеше добра работа.

Да! Би предпочел тя да се върне с него, но не би се разстроил особено, ако не го последваше.

Нетактичният му намек да забравят последните месеци ясно показваше колко малко го е грижа за нея. Как би могла някога да забрави завръщането на Зана и Хари?

Като приключи с разчистването в кухнята, Бет излезе навън и седна на дървената пейка до вратата. Със затворени очи се потопи в тишината, която я заобикаляше. Можеше да посрещне бъдещето си сама. Когато Чарлз се върнеше, щеше да му каже точно така…

Всичко бе свършило. Оставаше само едно нещо. Ако трябваше да се разделят утре или дори още късно тази вечер и да не се видят никога повече, тя трябваше да го освободи от чувството му за вина.

По лицето й бавно започнаха да се стичат сълзи. Плачеше за нероденото дете, за Чарлз, за неразбирането й с него през онези омразни дни и самотни нощи, за злополучния безнадежден брак, споменът за който и двамата щяха да носят в сърцата си…