Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Savage Obsession, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране и форматиране
in82qh (2021)
Разпознаване и корекция
rumen1 (2021)

Издание:

Автор: Даяна Хамилтън

Заглавие: Дива страст

Преводач: Росица Елазар

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Арлекин България“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Редактор: Ани Димитрова

ISBN: 954-11-0132-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14620

История

  1. — Добавяне

Шеста глава

Беше зноен августовски ден. Надигаше се буря. Бет нетърпеливо отхвърли с ръка падналия в очите й бретон и опита да се съсредоточи върху разшифроването на стенограмата. Би трябвало да намери време, за да си справи косата, защото иначе елегантната й къса прическа вече бе загубила форма.

Но дали имаше смисъл изобщо да полага усилия, си помисли тя, уморено затваряйки очи. Смелото й решение да продължи сама живота си, да не се обръща назад, бе претърпяло пълен крах. Как би могла да не се обръща назад, след като само преди два дни бе разбрала, че е бременна?

Оттогава непрекъснато си спомняше онзи следобед преди повече от шест седмици, когато бе заченато детето й. Цели два дни изпитваше ту безумна радост, ту дълбоко отчаяние и безпокойство. Чарлз вече имаше дете — син, който бе приел и признал. С него бе и жената, която никога не бе преставал да обича и която бе готов да направи своя съпруга.

Къде тогава беше мястото на Бет? Тя се намираше в безизходно положение…

Родителите й щяха да се върнат от околосветското пътешествие към средата на следващия месец. След като научеха за предстоящия й развод, те щяха да я разберат и подкрепят, въпреки болката, която неизбежно щяха да изпитат за детето си. Но тя не можеше да остане при тях, на някакъв си половин километър от Чарлз, новата му съпруга и техния син в Саут парк.

— Добре ли се чувстваш?

Бет усети загрижеността в гласа на Уилям и отвори очи. Изправи се с чувство за вина.

— Добре съм. Само ми е малко горещо. — Тя едва се усмихна.

Напоследък бе ограничила усмивките си до минимум. Опитваше се да запази отношенията им официални и делови. Чарлз бе усетил това, което тя не успя — Уилям се интересуваше от нея не като от секретарка, а като от жена. Тя можеше да се оправдае с твърдението, че тогава бе обсебена изцяло от мислите си за Чарлз и не бе в състояние да обърне внимание на който да било друг мъж. Но…

— Задава се буря — каза Уилям и застана зад гърба й, поставяйки длани на нейните рамене.

Тялото й се напрегна. Уилям бе интелигентен, грижовен и учтив и сигурно би бил прекрасен съпруг. Само че не и за Бет. Женската интуиция й бе подсказала, че той мисли за нея именно като за бъдеща съпруга. Не беше мъж за мимолетна любовна връзка.

Бет беше разбрала намерението му от начина, по който грейваше лицето му, щом тя влезеше в стаята, от начина, по който очите му се спираха върху устните й, по който я докосваше, без да е необходимо. Както сега. Тя се размърда на стола и ръцете му моментално се отдръпнаха.

— Остави тези неща — побърза да каже той. — Няма за къде да бързаме. Издателите не ми поставят срокове.

Той отиде до другия край на стаята и, въпреки че беше с гръб към него, тя чуваше как пренарежда книжата по бюрото си. Очите й останаха приковани в бележника й за стенографиране. Книгата му бе завършена. Оставаха да се напечатат само няколко страници и щом привършеше с тях, нейният ангажимент като секретарка щеше да е приключил. Щеше да бъде свободна да напусне. Макар че беше намерила някаква сигурност тук, тя не искаше да остане. Предстоеше й да уреди бъдещия си живот, както и живота на нероденото си дете. Затова трябваше да остане сама, без някой да я притеснява, за да може да реши по какъв начин ще издържа себе си и бебето.

— Твърде горещо е за работа — промълви той от другия край на стаята и добави бързо: — Освен това е почти време за вечеря. Мариет е оставила студено месо и салата. Защо не отидеш да се освежиш? Временната ти работа тук приключва. Бих искал да обсъдим това, докато вечеряме.

Сега вече Бет не можеше да отхвърли предложението му с някакво неразположение.

— Разбира се — отвърна тя.

Покри пишещата машина и се отправи към вратата. Преди всичко Уилям беше неин работодател. Твърде щедър работодател, си помисли тя десет минути по-късно, когато стоеше под душа в малката баня. Ако желаеше да обсъди с нея срока на ангажимента й, тя нямаше никакво право да му отказва.

Бет бе спестила по-голяма част от заплатата, която той й даваше, а тя знаеше как да живее пестеливо. Това щеше да й помогне да се върне в Англия и да търси работа, която щеше да й осигури средства.

Няма да е леко, мислеше тя, докато се бършеше и обличаше свободна памучна рокля. Дрехата с копчета отпред скриваше изцяло хубавите й крака до глезените. По принцип я носеше с колан, но в тази жега не можеше да си помисли за каквито и да било ограничения. Уилям сигурно искаше тя да остане на работа до края на седмицата. Макар че имаше да печата съвсем малко, обикновено се налагаха някои корекции.

Това я устройваше много добре, каза си тя на път към къщата и с изненада откри, че Уилям е подредил масата и извадил студената закуска от хладилника. Не че бе кой знае какво, но той бе толкова старомоден, че държеше или тя, или Мариет да му сервират.

Фактът, че сега се беше постарал сам, предизвика на лицето й искрена усмивка.

— Изглеждаш страхотно! — възкликна Уилям, когато я видя да влиза.

Бет долови възхищение в погледа и гласа му и се ядоса на себе си, задето му се беше усмихнала. През последните няколко седмици, когато най-сетне прозря нарастващия му интерес към нея като към жена, тя внимаваше да се държи официално и отношенията им да бъдат само делови.

Не се притесняваше, нито се страхуваше от него. Уилям не бе човек, който ще предприеме или каже нещо, без да бъде окуражен. А тя не го поощряваше по никакъв начин. Затова му отвърна спокойно:

— Външният вид често лъже. Бих искала тази буря да се разрази най-сетне, за да освежи въздуха. Страхотно е задушно. Направо се разтапям от горещина.

— Имам нещо подходящо за случая — каза Уилям и, доволен от себе си, потри ръце. — Леденостудено шампанско. Какво ще кажеш?

Без да дочака отговора й, той напълни двете чаши, подаде едната на Бет, разля част от шампанското по ръцете си и неумело започна да го попива със салфетка.

Тя седна на дивана и остави чашата настрани. Не искаше да пие — алкохолът сигурно щеше да превърне паренето в очите й в ужасно главоболие. А и беше тук само за да обсъди с него кога ще завърши временната й работа. Затова го попита:

— Кога трябва да напусна? Устройва ли те краят на седмицата?

Тя възнамеряваше да приключи с печатането за два-три часа. Така щеше да има цели четири дни, за да нанесе необходимите корекции, които той би поискал. Щеше да й остане време да събере багажа си и да реши как ще се справя в бъдеще. Да, за четири дни трябваше да се подготви да напусне безопасното си убежище.

— Тъкмо за това исках да поговорим. — Той седна твърде близо до нея. Явно се чувстваше неудобно и непрекъснато оправяше яката на ризата си. — Когато избяга предишната ми секретарка, аз се свързах с агенция за постоянно назначаване на работа и сега изглежда са открили някой, който отговаря напълно на изискванията, които им поставих навремето. Петдесетгодишна заклета стара мома, професионалист, без каквито и да било ангажименти с роднини и желаеща да живее и работи във Франция. Тя може да постъпи на работа през есента, когато възнамерявам да започна новата си книга.

— Чудесно. — Бет се радваше за него съвсем искрено.

Той бе прекрасен човек и заслужаваше работата му да върви безпроблемно. Уилям водеше спокоен, съвсем обикновен живот, рядко общуваше с хора, главата му гъмжеше от идеи за сюжети и красиви думи, затова там нямаше място за каквото и да е друго.

Той не скача до небето от щастие, че си е намерил секретарка, отбеляза Бет. Напротив, беше смръщил вежди. По челото му бяха избили капчици пот. Но това вероятно се дължеше на задушния въздух в стаята, а не на някакво напрежение или вътрешна борба.

Навън проехтя страхотна гръмотевица. Бет се стресна и подскочи. Светкавица озари стаята и Уилям попи челото си с ръка.

— Тази май падна твърде близо. Да не те изплаши?

— Не. — Единственото нещо, което плашеше Бет, бе мисълта, че ще прекара живота си безнадеждно влюбена в Чарлз Севидж. — Няма ли да вечеряме? Става късно.

Не беше гладна, но имаше нужда да остане насаме, за да подреди мислите и да планира бъдещето си. Според нея разговорът с Уилям бе приключил.

Неочаквано той поде:

— Неми се иска да си тръгваш. Убеден съм, че жената, която е намерила агенцията, е напълно подходяща, но предпочитам теб. Би ли останала на постоянна работа?

Бе седнал в неудобна поза на ръба на дивана. Очите му бяха впити умолително в лицето й, а ръцете му — стиснати притеснено до побеляване на кокалчетата.

Изглеждаше така, сякаш от следващите й думи зависеше цялото му бъдеще.

Бет въздъхна. Допреди няколко седмици при това предложение би подскочила от радост. Работата беше чудесна, околността — спокойна и красива. Получаваше повече пари, отколкото смяташе, че заслужава, и се разбираше прекрасно с работодателя си. Но сега бе забелязала, че той не мисли за нея само като за секретарка. Отгоре на всичко беше разбрала, че е бременна.

— Ще останеш ли? — повтори той нетърпеливо. — Имам предвид да останеш за постоянно…

Последните му думи бяха заглушени от друга гръмотевица, която накара прозорците да потреперят. Лицето на Уилям доби объркано изражение, той повиши глас, за да надвика надигащата се буря:

— Моля те да станеш моя жена, Бет. Щом разводът ти бъде оформен окончателно, ние ще…

— Това няма да стане! — Леденият, до болка познат, глас стресна Бет.

Изведнъж в стаята стана тихо и студено.

Където и да се появеше Чарлз, той донасяше със себе си своя атмосфера. Дори сякаш бурята притихна, срещнала стихийната сила на потисканата му ярост. Той стоеше на прага. Черната му коса бе мокра от дъжда. Струйки се стичаха и от дрехите му. Очите му като че ли приковаваха Уилям към стола.

— Почуках, но никой не отговори — обясни Чарлз с хладен тон. — Явно и двамата сте били твърде заети. — Стоманеносивите му очи се плъзнаха по тялото на Бет и тя усети, че саркастично оглежда тънката й рокля.

Тя сведе очи и се изчерви. Нека си мисли каквото иска за разигралата се пред очите му сцена. Как биха могли изобщо да го чуят при тези гръмотевици? Беше твърде развълнувана обаче, за да изкаже мислите си на глас. Направо бе смаяна от неочакваното му и нежелателно пристигане.

Пръв се съвзе Уилям.

— Какво искаш? — каза той не особено гостоприемно. Лицето му беше огненочервено от притеснение.

Чарлз отвърна просто, с добре овладян глас:

— Жена си.

Бет потрепери. Не бе и предполагала, че чувството му за собственост е толкова дълбоко вкоренено в него. Той вече нямаше нужда от нея и въпреки това гордостта му не би позволила на друг дори да вдигне поглед към нея.

— Съжалявам, че самата мисъл за това те отвращава — допълни Чарлз, отбелязвайки потръпването й. — Но ти все още си моя съпруга. Това е факт.

— За колко още? — попита Бет вместо отговор.

Вероятно Чарлз бе чул предложението на Уилям и бе готов да забави изпълнението на собствените си желания — да се ожени за Зана, само и само за да му попречи. Не би могъл да знае, че дори и да не беше бременна от него, Бет никога не би приела предложението на Уилям.

Как би могла да го направи, щом съдбата бе отредила през целия си живот да обича един-единствен мъж? Чарлз пренебрегна въпроса й и нареди неумолимо:

— Събери си багажа! Заминаваме веднага!

Бет не вярваше на ушите си.

— По закон все още съм твоя съпруга — почти истерично изкрещя тя, — но ти не можеш да ми заповядваш какво да правя и какво не! Аз работя тук!

Уилям поде думите й:

— Точно така. Бет е наета от мен и аз й плащам. Задълженията й като секретарка не са приключили.

— Това ли наричаш задължения на секретарка? — злобно попита Чарлз и продължи: — Още вдругиден ще ти изпратя секретарка на мои разноски. Тя ще довърши всичко, което съпругата ми не е успяла. Каквото и да имаш предвид за свободното й време, Темпълтън, то ще трябва да почака. А сега си събирай багажа, Бет, или ще си тръгнеш оттук без какъвто и да е багаж! Избирай!

Бет усети, че той кипи от гняв. Знаеше, че всеки момент, потисканата му ярост ще избухне и ще предизвика непоправими последствия. Уилям не бе надарен с прозорливост и тя изпита безпокойство, когато той скочи на крака и занарежда:

— Виж сега, нямаш право да нахлуваш в моя дом и да нареждаш на секретарката ми какво да прави. Уверявам те, че макар да е твоя съпруга, тя желае да се разведете! — Лицето му побеля под смразяващия поглед на младия натрапник. — Няма да стоя… и да гледам… безучастно как я… насилваш да направи нещо, което… тя не… желае! — Постепенно увереността в гласа му изчезна.

Бет почувства, че Уилям вече съжалява за прибързаната защита от начина, по който той изведнъж се отпусна на мястото си, вцепенен от мълниите, които мятаха очите на Чарлз.

— Само се опитай да се намесиш в живота ми и ще ти размажа физиономията! — изрече Чарлз бавно и отчетливо.

Щом чу предупредителните думи на съпруга си, Бет припряно тръгна към вратата, защото добре разбираше, че той е в състояние да изпълни заканата си. Спря се за момент, погледна Уилям, който избегна погледа й, и промълви:

— Съжалявам много. Нямах намерение да те въвличам в семейните си проблеми. Ще си събера багажа. Така ще е най-добре.

Вдървените й крака едва я отведоха до стаята й. Тя започна да събира вещите си. Хвърляше ги безразборно в куфара, натискаше ги с юмруци и ги мачкаше, за да се съберат. Накрая коленичи, за да го затвори. Сигурно някоя светкавица прекъсна електричеството, защото внезапно стана тъмно и един мрачен глас каза учтиво от вратата:

— Да ти помогна ли?

— Не — отвърна тя, останала почти без дъх.

Не можеше да го види, но усещаше близостта му като в кошмар. Ако се приближеше още малко към нея, Бет щеше да изкрещи от страх. Тя се изправи, като държеше куфара пред гърдите си като щит. Той я подлагаше на невероятно унижение. Гласът й бе напрегнат:

— Нямаш право да нахлуваш тук със сила. Освен че ти липсват добри обноски, ти успя да ме накараш да се чувствам като евтина вещ!

— Напротив, имам право да реагирам както си искам, щом чуя друг мъж да прави предложение на собствената ми съпруга. Казах ти, че ще се върна, и ако се чувстваш като евтина вещ, това може би се дължи на волностите, които сигурно си си позволявала с Уилям през последните няколко седмици!

Бет прехапа устни, като пренебрегна отвратителната му обида. Как смееше той да й бъде съдник, след като без съмнение се наслаждаваше на интимната връзка с бившата си любовница и бъдеща негова съпруга?!

— Добре. Ти наистина обеща, че ще се върнеш. Чаках те с огромно нетърпение! Какво те забави толкова?

Бет знаеше много добре какво го беше забавило. Защо да се откъсва от романтичното слънце на Южна Франция, от приятните преживявания със Зана, както и от компанията на Хари? Защо изобщо да се сеща за отхвърлената си съпруга? Какво ли го бе накарало да се появи тук? Сигурно искаше за пореден път да наложи своята воля.

— Съмнявам се, че моите обяснения изобщо те интересуват — отвърна той сухо. — Ти се грижиш и интересуваш единствено и само от себе си.

Тя все още се опитваше да превъзмогне несправедливото му обвинение, когато една светкавица проряза небето. Чарлз пристъпи към Бет. Пое с една ръка куфара й, а с другата я стисна силно за рамото.

— Да тръгваме! Има и по-удобни места, където да обсъдим всичко на спокойствие.

Бе твърде близо до нея и бурята в душата й беше силна колкото вилнеещата навън буря. Не беше леко да прекосят потъналата в мрак къща. Но мислите на Бет бяха обсебени единствено от мъжа до нея. Тя се спъна в кухненската маса и Чарлз я обгърна с желязна ръка и я притисна към топлото си тяло. Тази близост й причиняваше по-голяма болка, отколкото удара в масата.

Повлече я със себе си и тя усети забързаните удари на сърцето и тежкото му дишане. Той явно притежаваше способността на котка да вижда в тъмнината, въпреки че обстановката му беше напълно непозната. Чарлз пусна жена си чак когато стигнаха външната врата, за да отвори. Тя облекчено се отпусна на рамката и пое дълбоко влажния въздух. Едва сега намери сили да попита:

— Къде отиваме и защо?

Защо той настояваше да я отведе със себе си, щом всичко можеше да се уреди чрез адвокатите? Едва ли Чарлз искаше тя да се върне в Саут парк, защото сигурно щеше да живее там със Зана и Хари, когато официално се разведе с Бет…

— На едно място, което открих, и където ти не си била. Там ще уредим нещата, без да ни прекъсват разни натрапници.

Нямаше смисъл да спори с него, пък и какво ли можеше да му каже? Че отказва да тръгне с него? Това би предизвикало нов скандал. А тя не искаше да се карат тук, в дома на Уилям.

— И няма ли да хленчиш и да протестираш? Изненадваш ме. — Той я хвана за ръка и я измъкна под дъжда. — Без съмнение осъзнаваш, че няма смисъл да молиш Темпълтън за помощ. Смелият ти ухажор май се е покрил някъде.

Иронията в гласа му я вбеси. Тя вървеше ядосано, без да обръща внимание на локвите и на стичащия се по лицето й дъжд, който накара роклята да прилепне към тялото й. С какво право Чарлз се подиграваше с по-възрастния мъж! Уилям бе честен и мил, никога не би се държал с жена по отвратителния начин, по който го правеше Чарлз.

Когато стигнаха до колата, Бет изрази мислите си гласно:

— Уилям е повече джентълмен, отколкото ти някога би могъл да бъдеш. Той е…

— Не ме интересува. Качвай се в колата! — прекъсна я той, като придружи думите си с едно не твърде изискано побутване, което я накара да влезе в колата.

Бе мокра до кости. Той седна до нея и безмълвно съблече мократа си риза, като я захвърли на задната седалка. После, включвайки страничната лампа, се обърна към нея и й нареди:

— Съблечи си роклята!

— Няма! — Започна да трепери, но не от студ.

Спомни си твърде ясно онзи следобед в гората, когато бе заченато детето им. Болезнено възприемаше голотата на любимия мъж, защото изпитваше неудържимо желание да го докосне, да прокара ръка по гърдите му и да я плъзне по-надолу…

— Съблечи я или аз ще го направя вместо теб — нареди отново той.

Тя нито за миг не се усъмни, че ще изпълни заканата си и с треперещи пръсти започна да разкопчава дрехата.

— Престани да гледаш като ужасена девственица, скъпа. Нямам никакви похотливи намерения, повярвай ми. Просто не искам да се разболееш. — Той посегна назад и й хвърли одеяло. — Можеш да прикриеш девическия си свян с това. Виждал съм те гола и преди, ако си спомняш. Точно сега обаче тялото ти не ме интересува ни най-малко.

Признанието му би трябвало да я успокои, но той следеше с присвити очи как съблича роклята си. Дори дантеления сутиен не можеше да скрие втвърдените от желание зърна на прекрасните й гърди.

Когато Бет припряно посегна за одеялото, за да прикрие явните признаци на нарастващата си възбуда, Чарлз го отдръпна и заповяда грубо:

— Съблечи и всичко останало!

Тя не можеше да помръдне. Дори и да искаше, нямаше сили да направи каквото и да било движение, защото тялото й пламенно копнееше за ръцете и устните му. Простена от неудобство. Кръвта бучеше в ушите й. Беше й невъзможно да определи кое е по-лошо — отвращението от самата нея или съзнанието, че той е съвсем наясно колко силно копнее за него.

Той изръмжа нетърпеливо, посегна, бързо разкопча сутиена и смъкна дантелените й бикини. Очите му се спряха за момент върху наедрелите й напоследък гърди и й подхвърли одеялото с думите:

— Завий се!

Тя се загърна с меката материя. Мразеше се за начина, по който се чувстваше. Мразеше и Чарлз.

Той включи мотора и попита с добре прикрит интерес:

— И на Темпълтън ли се подчиняваше толкова лесно?

Идеше й да заплаче от гняв, но успя да се въздържи. Вместо това яростно извика:

— Отвращаваш ме! Нямаш ни най-малка представа за отношенията ни с Уилям! Чуваш ли?

— О! Чувам те, разбира се — отвърна Чарлз спокойно, докато завиваше по алеята пред къщата. — Ще се постарая да изкопча от теб признание за отношенията ви с Темпълтън. Там, където отиваме, ще имаме предостатъчно време за всичко. И ти обещавам, че няма да присъства друг мъж, пред когото да упражняваш съблазнителния си чар. Няма да има никой освен мен!

Обещанието му й прозвуча като заплаха и я накара да изтръпне…