Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Modeste Mignon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Иван Пешев
Разпознаване, форматиране и корекция
NomaD (2021)

Издание:

Автор: Оноре дьо Балзак

Заглавие: Избрани творби в десет тома

Преводач: Мария Коева; Росица Ташева; Лилия Сталева; Любов Драганова

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: май 1983

Главен редактор: Силвия Вагенщайн

Редактор: Лилия Сталева; Силвия Вагенщайн

Технически редактор: Олга Стоянова

Художник: Ясен Васев

Коректор: Здравка Букова; Грета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7489

История

  1. — Добавяне

Четиридесет и шеста глава
Ергените не са толкова свободни, колкото си мислим

Двамата млади хора бяха еднакво нетърпеливи да видят Модест, но Ла Бриер се страхуваше от тази среща, докато Каналис отиваше на нея изпълнен със самоувереност.

Любезността на Ернест към бащата и хвалебствието, чрез което бе поласкал благородническата гордост на търговеца, подчертавайки нетактичността на Каналис, накараха поета да си избере определена роля.

Мелхиор реши да бъде колкото се може по-прелъстителен и същевременно да се прави на безразличен, да пренебрегва Модест, като по този начин засегне самолюбието на девойката. Ученик на хубавата херцогиня Дьо Шолийо, с това решение той се показа достоен за репутацията си на мъж, който познава добре жените, въпреки че всъщност не ги познаваше, както често се случва с щастливите жертви на една-единствена страст.

Докато бедният Ернест, сврян в ъгъла на каретата, потопен в ужаса на истинската любов, изпълнен с предчувствия за яростта, презрението, пренебрежението, гръмотевиците на наранената и оскърбена девойка, мрачно мълчеше, Каналис се подготвяше за срещата също така смълчан, но като актьор пред изпълнението на важна роля в нова пиеса.

Разбира се, нито единият, нито другият имаха щастлив вид. Впрочем при Каналис положението беше твърде сериозно. Самото желание да се ожени щеше да доведе до скъсване на хубавото приятелство, което го свързваше от близо десет години с херцогиня Дьо Шолийо.

Въпреки че бе обяснил пътуването си с умората — банална причина, на която жените никога не вярват, дори когато е истинска, — съвестта го измъчваше малко. Но думата съвест се стори толкова йезуитска на Ла Бриер, че той само сви рамене, когато поетът му заговори за скрупулите си.

— Съвестта ти, приятелю, не е нищо друго освен страх да не загубиш госпожа Дьо Шолийо и с нея суетните си удоволствия, някои съвсем реални предимства и един навик. Защото, ако успееш с Модест, ще се откажеш без съжаление от блудкавите пристъпи на една осемгодишна страст, от която не е останало почти нищо. Признай си, че трепериш да не би да не се харесаш на покровителката си, ако научи мотивите за престоя ти тук, и ще ти повярвам. Да се откажеш от херцогинята и да се провалиш в Колибата, означава да играеш твърде на едро. Взел си резултата от тази алтернатива за угризение.

— Нищо не разбираш от чувства — каза Каналис, раздразнен като всеки човек, комуто казват истината, когато е очаквал комплимент.

— Ето какво би отговорил двуженецът на дванадесетте съдебни заседатели — засмя се Ла Бриер.

Тази реплика също направи неприятно впечатление на Каналис. Той намери, че Ла Бриер е твърде духовит и твърде свободен за секретар.