Сюзън Белами
Обещание за Свети Валентин (7)

7

Червена карирана покривка разделяше Серина от Лука. Свещите хвърляха жълти отблясъци над панерчето с хляб, зехтин и балсамовия оцет, а ароматът на чесън и червено вино изкушаваше сетивата й.

— Чувствам се така сякаш, ако се ощипя, ще се събудя и ще открия, че всичко това е било сън.

— Моля те, недей. Ще страдам, ако получиш още някоя синина.

— Тогава ще я целунеш, за да ми мине.

Погледна изпод миглите си, като се надяваше да успее да имитира погледа „мисля си за секс“ на най-добрата си приятелка.

Взорът на мъжа се задържа върху устните й, преди да срещне нейния.

— Това е истина, но не е нужно да се нараняваш, за да си спечелиш целувка. Дадох дума, че ще те нацелувам цялата, когато те заведа у дома.

Вълна на очакване мина през нея, изкусителна и опияняваща, с нотка на опасност, както й бе обещал.

Кога се превърнах в тази чувствена жена с копнежи, които само Лука може да задоволи?

Очарована от тази нова, непозната своя страна, тя си позволи да се загледа в мъжа.

Беше красив — каквито винаги бяха падналите ангели.

Очите му я предизвикваха за най-добрите греховни удоволствия. Обувката й падна с леко тупване. Под масата стъпалото й намери крака му и бавно се заизкачва нагоре.

Топла ръка я улови за глезена. Той поклати глава.

— Не тук, cara. Още не или няма да стигнем до храната.

— Толкова ужасно ли ще бъде това?

— Само ако припаднеш от глад, преди да се насладим напълно един на друг.

През челото му бързо премина бръчка, преди да успее да го попита за причината. Хватът му върху глезена й се превърна в ласка, дразнеше, изкушаваше я, караше я да се гърчи от желание.

— Не мисля, че скоро ще стигнем до този момент. Не мога да си представя, че ще ти се наситя или няма да те искам повече.

Нито пък аз.

Думите на Лука без съмнение обещаваха нощ като предишната. Вместо това, идеята, която я тормозеше след като научи, че договорът с „Луксиа“ е на път към баща й, отново изплува в съзнанието й и отказваше да я напусне. Хвърляше сянка върху успеха й и притъпяваше удоволствието от желанието на Лука.

Той вдигна чашата си.

— Поздравления, Серина. Баща ти ще се гордее с теб.

Тя чукна чашата си в неговата.

— Благодаря. Но имам въпрос.

— Само един? — Ухили й се насреща. — Давай смело.

Младата жена отпи от виното и остави чашата си.

— Ако не бяхме се срещнали… както се случи вчера… Ако не бяхме прекарали миналата нощ заедно, без да знаем кой е другият… Ако срещата ни бе преминала по план вчера следобед, пак ли щеше да приемеш предложението ми?

Мъжът също остави чашата си на масата и я хвана за ръка.

— Какво искаш да знаеш? — Директният въпрос я извади от равновесие и тя сви рамене. Силната й страна бяха изследванията, не конфронтациите. — Питаш ме дали щеше да получиш договора, ако не бяхме спали заедно?

— Предполагам. — Заигра се със столчето на чашата.

— Сексът и бизнесът не се изключват взаимно. Възможно е да имаш и двете, без да очакваш едното да е в полза на другото. — Изражението му излъчваше безмилостност, каквато не бе виждала преди. — Ако ме питаш това, тогава отговорът е не.

— Как може да си толкова сигурен? Как аз да бъда сигурна?

— Не правя бизнес по този начин. Никога няма да взема важно решение на базата на страхотен секс.

Тя погледна виното и го завъртя в чашата.

— Лесно ти е да го кажеш сега.

Хвана китката й и я задържа твърде здраво.

— Вярваш ли в изобретението на баща ти?

Шокирана, тя го погледна.

— Разбира се. Как може да помислиш иначе?

Срещна погледа й, но все още в него се четеше безкомпромисност.

— Управлявам мултимилионна компания, Серина. Не базирам решенията си на прищевки, нито пък борда ми.

Разтърсена, тя трудно си пое дъх. Дали не рискувам договора на татко, като го притискам така? Може би, но трябва да опозная мъжа, с когото ще работим.

— Никога не съм предполагала, че го правиш.

— Така ли?

— Ти знаеше коя съм, преди да се срещнем. Защо не ми каза кой си? Опитваше се да ме спреш като…

— Ти не каза с кого имаш среща, нито за какво е. Вчера бях просто Лука, който кара мотоциклет и ти предложи транспорт. — Отпусна захвата си и палецът му се плъзна по учестения й пулс. — Ти беше като самата Венера. Осъзнах коя си чак когато те оставих пред входа на офиса.

Споменах ли фамилията си вчера? Сигурна съм, че Лука не ми каза неговата.

Не мислеше така, макар че за краткия период, след падането й, все още нямаше никакъв спомен.

— Дори ако ти бях казала фамилията си, нямаше да направиш връзката с баща ми.

— Знаех само, че дъщеря му идва като негов представител. Ако бях помислил за това, щях да очаквам да носиш същото фамилно име. Съдбата ни събра на крайбрежието на Амалфи.

— Съдбата ли?

— Или Венера. Все тая, спечели договора на основание на собствените си заслуги. Ти и баща ти ще дадете на нашата компания авангарден дизайн, който ще направи автомобилите ни най-добрите на пазара. Това ми показа тази сутрин и това е, което щях да видя вчера следобед. Изходът щеше да бъде същият. — Стисна ръката й и преплете пръсти с нейните. — Същият изход, но без удоволствието, което споделихме. Това ли е всичко, което те тревожи?

— Може би. Наистина ли вярваш в съдбата?

— Вероятно.

Трима музиканти спряха до масата им и китаристът повдигна вежда, тактично питайки Лука дали иска да им посвирят.

— Si, per favore.

Серина се огледа в ресторанта, докато музиката ги обгръщаше. Осъзна, че е пълен с двойки, цветя, музика и любовни песни. Когато триото се премести на следващата маса, тя наклони глава.

— Свети Валентин е.

— Щастлив ден, на който да започнем партньорството си. — Чукна чашата си в нейната. — Трябва да приемем, че боговете ни събраха.

— Свети Валентин ли?

— И Венера. Тя е римската богиня на любовта. Мислех си, че приличаш на Венера, която излиза от морето. Сега си мисля, че тя е искала да ни събере навреме, за да отпразнуваме Деня на любовта.

— Може би не беше добра идея да вечеряме тук тази вечер, всички наоколо са двойки.

Дали Лука се чувстваше толкова неловко, колкото и тя в този ден, в който всички щяха да ги помислят за влюбени?

— Много връзки започват с привличане. Защо се притесняваш, че вечеряме тук на La Festa Degli Innamorati^[1]?

— Не се притеснявам. — Освен, че това й напомняше, че доста отдавна не бе имала смислена връзка. Вълнението от нощта, обещанието за още една такава, я оставяше със смесени чувства. — Но утре аз ще се кача на самолета за дома. Този ден е за влюбените.

— И за любовниците. Ние сме любовници, Серина. Правихме любов миналата нощ и ще правим отново, когато се приберем у дома.

Идеята бавно пусна корен, стопли я и зае онова място, което тя запълваше отдадена на изследвания заедно с баща си.

Лука е моят любовник, дори и само за две нощи.

И утре щеше да е само един красив спомен.

— Защо въздъхна, когато споменах, че сме любовници?

— Какво? Моля? — Няма да съм като онези обсебващи маниачки. Няма да му позволя да разбере колко много ще ми липсва, когато си тръгна.

Лука хвана ръката й и прокара палец по дланта й.

— Искаш ли да бъдеш моя любима, Серина?

Вълни на желание я обляха при докосването му. Играеше си с нея като виртуозен музикант. Останала без думи, със затворени очи, тя само кимна.

— Кажи ми мислиш ли, че баща ти би приел идеята за преместване в Соренто?

— Баща ми? — Отвори широко очи тя.

— Бих искал да работи единствено за „Луксиа“.

Желанието за храна и желанието й за Лука увиснаха като меч над главата й. Дали любовната им връзка не бе само начин да си подсигури баща й и изследванията му?

Горчилка се надигна в гърлото й и тя отскубна ръката си от неговата.

— Може би.

— Bene. А ти — би ли се преместила тук, за да бъдеш с него.

Разочарованието се смени с предателство. Лука я използваше, за да си подсигури баща й. Хлад, който нямаше нищо общо със сезона се завладя тялото й.

— Не е нужно да ме подкупваш. Баща ми ще подскочи при възможността да работи при вашите модерни съоръжения.

Намръщеният поглед на Лука беше мрачен и свиреп.

— Не те подкупвам. Питам те дали би се преместила в Италия? Искам и ти да работиш за „Луксиа“.

— Вече имаш договора. Баща ми ще приеме предложението ти. Защо ти би…

Той се наведе през масата и я прикова с ядосания си поглед.

— Тази сутрин показа задълбочени познания и страст към работата си. Това само преструвка ли беше?

— Никога.

— Заради тази страст те искам в отбора си. Не защото сме simpatico в леглото.

— Сякаш, бих получила работата, ако я искам, дори и без…

Почувства как се изчервява. Лука грешеше. Бизнесът и сексът бяха неудобни партньори в леглото.

— Да, Серина. Дори без това. Никога не бих ползвал секса като средство за постигане на цел. Имаш ум и в „Луксиа“ ще сме щастливи, ако и двамата с баща ти приемете офертата ни.

Колебливи емоции и несигурността в тази основана на страст връзка с него — връзка, която и двамата искаме да продължим — й пречеха да мисли разумно. Трябваше й време, за да го осъзнае.

— Мога ли да си помисля ден или два?

Той взе чашата си и отпи голяма глътка.

— Разбира се, надявам се, че ще приемеш. Но няма да те притискам. По никакъв начин.

— Нито дори за това… да сме любовници?

Всеки път, когато казваше тази дума, й ставаше все по-лесно. По-лесно да го приеме, по-лесно да повярва, че е открила някой специален. Беше прекалено хубаво, за да е истина.

Каква е уловката?

— Позволи ми да го кажа ясно. Искам те в леглото си, Серина.

— Каква е политиката ти за сексуални отношения с персонала?

— А, задаваш важен въпрос. Романтичните връзки нямат място в офиса, но ще ти обещая нещо. Работата не е свързана по никакъв начин с това да спиш с шефа. Работата остава в офиса, а правенето на любов може да бъде навсякъде, освен на работа.

Усмихна се, а в очите му блестеше обещание.

— И никога няма да позволя работата ни да влияе на всичко останало, което бихме могли да имаме заедно.

Мога ли да имам всичко това — мечтаната работа и мечтания любовник?

Почтеността и характера на Лука се бяха проявили, когато бе отказала да я изостави на крайбрежния път. Бе го видяла тогава, как действа дръзко, само за да й помогне. Смееше ли да му повери бъдещето си?

— Ще го кажа толкова просто, колкото мога. Не искам да те загубя. Ти си предимство за компанията ми и за мен лично. Това, което споделихме ни прави щастливи. Искам да продължа да те радвам, но ако няма да можеш да работиш за мен и да делиш леглото ми, ще оставя избора на теб.

Колкото и да опитваше Серина не можа да разбере кой от двата варианта би предпочел Лука — ума или тялото й. Но тялото и ума й знаеха кой път ще иска да последва тя.

Сервитьорът пристигна и остави храната им на масата. Ароматната пара гъделичкаше носа й с аромат на домат, босилек и богат неаполитански сос. Бутна чинията си настрана и хвана ръката му.

— Обикновено не вземам важни решения без дълъг списък със „За“ и „Против“, и въпроси възникващи от въпросите, но това — с теб — чувствам, че е правилно. Правилно и вълнуващо, и…

— Изпълнено с обещания?

— Да.

— Това означава ли, че…?

— Кога искаш да започна?

— Работа — след седмица. В леглото ми… — Нужда, желание, очакване преминаха през тялото й. — Колко бързо можеш да приключиш с храната си?