Гийом Аполинер
Историята и приключенията на барон ДʼОрмезан (2)

2. Хубав филм

— На чия съвест не тежи някое престъпление? — запита барон ДʼОрмезан. — Що се отнася до моите, те са неизброими. Извършил съм няколко, които са ми донесли немалко пари. И ако днес не съм милионер, вината е в апетита, а не в задръжките ми.

През 1901 бях основал с неколцина приятели „Кинематографична международна компания“, която наричахме съкратено КМК. Целта ни бе да създадем особено интересни филми и после да ги прожектираме в главните градове на Европа и Америка. Програмата ни беше много издържана. Благодарение на издайничеството на един камериер успяхме да се сдобием с интересната сцена, представяща ставането от сън на президента на републиката. Заснехме също и раждането на албанския княз. От друга страна, подкупихме със злато няколко султански служители и завинаги запечатахме върху лента в нейното движение внушителната трагедия, когато великият везир Мелек Паша, след сърцераздирателно прощаване с жените и децата си на терасата на своята къща в Пера изпи пагубното кафе по нареждане на своя повелител.

Липсваше ни картина на престъпление. Ала часът на едно злодеяние не се знае предварително и престъпниците рядко действат открито.

Отказвайки се да се доберем със законни средства до зрелището на някое покушение, решихме сами да го устроим в една наета в Отьой вила. Отначало замисляхме да привикаме актьори, които мимически да изобразят липсващото ни престъпление, но щяхме да заблудим бъдещите си зрители, предлагайки им недостоверни сцени, несъвместими с обичая ни да запечатваме на лентата само действителни случки; пък и не можехме да се задоволим просто с театрална игра, колкото и съвършена да е тя. Хрумна ни и друго — да теглим жребий кой от нас да се жертва и да извърши престъплението, което апаратът да заснеме. Ала подобни изгледи никому не се нравеха. Така или иначе, ние бяхме дружество от почтени хора и никой не държеше да си загуби честта, дори и с търговска цел.

Една нощ се притаихме в засада зад ъгъла на безлюдната улица, близо до наетата от нас вила. Бяхме шестима, всички въоръжени с револвери. Мина някаква млада двойка. Бяха мъж и жена, чиито изискани облекла ни се сториха съвсем подходяща и интересна подробност за сензационно убийство. Тихомълком се хвърлихме върху двамината, вързахме ги и ги пренесохме във вилата. Там оставихме един от нас да ги пази. Върнахме се, отново застанахме в засада и когато мина някакъв господин с бели бакенбарди и във вечерно облекло, го пресрещнахме и го завлякохме във вилата въпреки съпротивата му. При вида на револверите виковете му заглъхнаха, а от храбростта му не остана и помен. Операторът нагласи апарата си, създаде подходящо осветление и зачака, готов да заснеме престъплението. Четирима от нас се изправиха до оператора и насочиха револверите си към тримата пленници. Момъкът и младата жена бяха припаднали. Аз ги съблякох с трогателна грижовност. Свалих полата и блузата на младата жена, а момъка оставих по риза. Сетне се обърнах към господина с фрака:

— Господине — казах му аз, — моите приятели и аз не ви желаем никакво зло. Ала изискваме от вас, и то под смъртна заплаха, да убиете с камата, която поставяме в нозете ви, този мъж и тази жена. Първо ще се помъчите да ги свестите. Ще внимавате да не ви удушат. Тъй като не са въоръжени, няма съмнение, че ще се справите с тях.

— Господине — вежливо ми рече бъдещият убиец, — налага се да отстъпя пред насилието. Вече сте се разпоредили и няма да се опитвам да ви разубеждавам от това решение, чиято причина не ми е ясна, но искам от вас едно-единствено благоволение: позволете ми да си сложа маска.

Посъветвахме се и признахме, че и за нас, и за него е по-добре да бъде маскиран. Привързах към лицето му кърпа, на която направих дупки на мястото на очите, и мерзавецът се залови за работа.

Запляска младежа по дланите. Нашият апарат действаше и запечатваше зловещата сцена.

С острието на камата убиецът бодна жертвата си по ръката. Момъкът скочи на крака и с удесеторена от страха сила се хвърли връз гърба на нападателя си. Последва кратка схватка. Младата жена също се съвзе и се притече на помощ на приятеля си. Ала падна първа, прободена в сърцето. Сетне дойде ред на младежа. Той се свлече с прерязано гърло. Убиецът добре се справи с положението. По време на борбата кърпата му не мръдна. Той остана с нея, докато камерата работеше.

— Доволни ли сте, господа — запита ни той, — и мога ли сега да поправя външния си вид?

Поздравихме го, той си изми ръцете, среса се и изчетка дрехите си. После апаратът спря.

Убиецът изчака да заличим следите от престоя си, защото на другия ден полицията несъмнено щеше да дойде. Излязохме всички вкупом. Убиецът се сбогува с нас като светски човек. Бързаше да се върне в клуба си, защото нямаше съмнение, че след подобно приключение още тази вечер щеше да спечели баснословни суми. Поздравихме комарджията, поблагодарихме му и отидохме да си легнем.

Ето че имахме сензационно престъпление.

То предизвика огромен шум. Жертвите бяха жена на министър от някаква балканска държавица и нейният любовник, син на претендент за короната на княжество в Северна Германия.

Бяхме наели вилата под фалшиво име и за да си няма неприятности, управителят й заяви, че разпознавал наемателя си в лицето на младия княз. Полицията не си отдъхна от работа в продължение на два месеца. Вестниците издадоха специални броеве и тъй като вече бяхме започнали обиколката си, можете да си представите какъв бе успехът ни. Полицията нито за миг не допусна, че предлагаме действителната картина на нашумялото убийство, при все че се бяхме погрижили да го обявим дословно. Публиката обаче не се подлъга. Оказа ни възторжен прием, така че в Европа, както и в Америка, спечелихме достатъчно, за да разпределим шест месеца по-късно между членовете на дружеството сумата от триста четиридесет и две хиляди франка.

Тъй като престъплението бе вдигнало твърде много шум, за да остане безнаказано, в края на краищата полицията задържа някакъв левантинец, който не можа да представи убедително алиби за нощта на убийството. Въпреки уверенията му, че е невинен, той бе осъден на смърт и екзекутиран. И този път имахме късмет. По щастлива случайност нашият оператор успя да присъства на изпълнението на присъдата, така че с помощта на допълнителната сцена, подобаващо привлекателна за тълпата, прибавихме още малко пипер към спектакъла.

Когато, две години по-късно, поради причини, на които няма да се спирам, дружеството ни бе разтурено, бях получил повече от милион, който изгубих на конни състезания през следващата година.