Хелън Скот Тейлър
Празник на красотата (8)

Осма глава

Толкова много неща се бяха променили за Кейт, докато беше под водата. Имаше чувството, че е отсъствала от Нок Хаус половин живот, а не само няколко часа. И въпреки това, когато се върнаха, Празникът на красотата беше в разгара си. В огнище бумтеше силен огън, а във въздуха се носеше ароматът на печащо се/печено месо.

След като с Есрас се върнаха обратно, младата жена се преоблече в дънки и тениска. Кралят беше отишъл да говори с хората си, а тя остана близо до мобилния офис на продукцията и започна да наблюдава пируващите. Един от операторите се луташе из тълпата и заснемаше интересни хора и събития, които щяха да бъдат включени в програмата.

Питър, продуцентът, задъхан, се изкачи по хълма и се присъедини към нея, сложил очилата на върха на главата си, той изглеждаше изтормозен.

— Какво, по дяволите, се случи с теб? Трябваше ми, за да отидеш с оператора и да водиш бележки за снимките му, както и да отговаряш на въпросите, които хората биха му задали.

— Извинявай — измърмори Кейт.

Винаги се бе тревожила, че ако направи нещо не по вкуса на Питър, би могла да застраши репутацията си на човек, на когото може да се разчита. Беше толкова решена да направи кариера в телевизията, че работеше неуморно за жълти стотинки и едва ли някой от Бартхърст Продъкшън й беше благодарил за това. Майка й обичаше да казва, че ранното ставане и работенето до късно изграждат характера. Обаче сега се чувстваше така, сякаш работодателите й се бяха възползвали от нея.

Есрас се приближаваше към нея с бавна, флегматична походка, върху лицето му грееше сексапилна усмивка, докато очите му все едно я милваха. Косата му отново изглеждаше кафява със сребристи кичури, а кожата му беше само с лек тен. Всеки нерв в тялото й затрептя при вида му. Застана зад нея, обви ръцете си около талията й, точно както бе направил под водата, и притисна устните си до ухото й.

— Ти си най-великолепната жена, която някога съм виждал, красива моя Кейти.

Думите му се обвиха около сърцето й подобно на копринени панделки. Затвори очи и се наслади на усещането от силните му ръце около тялото й и затоплената от слънцето кожа, с аромат на море. Започна да я целува нежно по шията, а после леко я гризна по рамото. Беше го целувала единствено под водата и сега искаше да го вкуси тук, на повърхността. Извърна се в ръцете му и обви своите около врата му.

Устните му срещнаха нейните и тя се изгуби в горещината на устата му, докато езиците им танцуваха заедно. Накрая тя прекрати целувката, а той й се усмихна:

— Не мога да чакам до края на празненството, за да те заведа в леглото си. Правенето на любов е много по-лесно и удовлетворяващо на земята.

Без съмнение искаше тя да остане, но Кейт изпитваше болезнена нужда да узнае дали той изпитва към нея нещо друго, освен сексуално привличане. Често я наричаше „моя любов“, но дали наистина я обичаше, или това беше само обикновено мило обръщение.

Питър се намръщи срещу тях.

— Очевидно е с какво си се занимавала през последните няколко часа, докато трябваше да работиш. Същата развратница си като Клаудия.

Кейт се изчерви. Беше се фокусирала толкова много върху Есрас, че бе забравила къде се намира. Но не беше направила нищо нередно. И със сигурност, не беше спала с половината от мъжете, които бяха гостували в предаването, подобно на водещата на продукцията… и Питър го знаеше. Просто се опитваше да се скара с някого, както правеше винаги, когато беше под напрежение. Е, достатъчно дълго време беше понасяла лошото му настроение.

— Напускам, Питър.

— Какво? — Продуцентът остана с отворена уста.

Кейт леко се усмихна.

— Убедена съм, че ще си намериш друг роб, който иска да работи в телевизия.

Когато режисьорът се отправи с тежки стъпки към продуцента, Есрас я придърпа обратно в ръцете си.

— Недей да се чувстваш зле. Трябва да напуснеш работата си, ако ще оставаш с мен — прошепна й той.

Тя се взря в лицето му.

— Защо, Есрас? Защо трябва да остана?

Неприятна изненада проблесна в очите му.

— Мислех, че сме обсъдили всички подобни въпроси. Ние сме обречени да бъдем заедно, свързани от Съюза на противоположностите. В противен случай нямаше да правя любов с теб в храма.

Лека тръпка на съмнение премина през нея. Той все още не бе споменал нищо за любов.

— Под обречени искаш да кажеш, че така е предопределено или има още нещо?

Преди да успее да я скрие, бръчка проряза челото му. В отговор силно безпокойство премина през цялото й същество.

— Трябва да ти разкажа историята отначало. — Той погледна към шумната тълпа, която ги заобикаляше. — Нека да отидем на някое по-тихо място.

Поведе я покрай къщата и след като я заобиколиха, се озоваха в усамотена градина с тучна растителност. Тръгнаха по тясна, виеща се алея между избуяли, ароматни храсти и стигнаха до кръгъл басейн с красив фонтан, с формата на делфин, от чиято уста струеше вода. Есрас я дръпна да седне до него на каменна пейка, скрита в една ниша, гледаща към езерото.

— Какво ти е разказвала баба ти за народа на Небесната дъга?

Кейт се взря в падащите на каскади капки върху повърхността на водата, а звукът успокои напрегнатите й нерви.

— В действителност, вълшебни приказки. — Тя присви рамене. — Последния път, когато ми говори за кралството под морето, бях само на пет. После майка ми забрани историите. Всъщност, забрани ми да виждам баба.

Есрас придърпа ръката й върху бедрото си и леко прокара пръсти по дланта й, проследявайки линиите.

— Жената, която си познавала като своя баба, е била много по-възрастна, отколкото си мислиш. В действителност, тя беше твоя пра-пра-пра-баба.

Кейт си пое дълбоко дъх.

— Не е възможно.

— Аз я познавах като Ейн. Някога тя беше кралица.

— Баба е била какво?

— През 1865 година тя се влюби в обикновен човек и последва сърцето си до Англия. Преди да тръгне, разгада бъдещето във водовъртежа на Лър и предсказа, че една от нейните потомки е моята предопределена съпруга, моята сродна душа, която ще изживее другите си животи с мен. Направи ме крал, за да може, когато дойдеш при мен, да заемеш полагащото ти се място на кралица.

Кръвта се отдръпна от главата на Кейт, като накара ушите й да запищят. На колко години е Есрас тогава? Опита се да го пресметне наум, но мозъкът й отказа да работи. Точно когато си мислеше, че нещата няма как да станат по-странни. Издърпа ръката си от негова и скочи на крака.

— Кейти, моя любов.

— Просто ми дай една минута. — Отдалечи се от него и спря до басейна. Загледа се в полюшващите се розови водни лилии, като се опитваше да успокои препускащите си мисли и да успее да разбере казаното от него. Споменът за оставащите я без разум целувки и усещането за изваяното му, мускулесто тяло, правеше невъзможно да повярва, че не е млад. Погледна през рамо, за да се убеди, че не губи разсъдъка си. — Не изглеждаш на повече от тридесет.

Есрас се усмихна широко.

— Ще стана на двеста и деветнадесет на 11 август. Хората на Лър живеят векове. Това се отнася и за теб.

Кейт се строполи върху ръба на фонтана. Векове?

— Какво се е случило с другите потомки на баба? Тук ли са?

Есрас стана от пейката и се приближи до нея.

— Ти си първата, която е наследила гените на Ейн. Другите приличаха на човешкия й съпруг.

Дъхът на Кейт спря, когато я озари истината.

— А мама?

— Тя не е една от нас — отвърна меко той.

Младата жена се отдръпна назад. Не е една от нас? Това обясняваше толкова много от нещата, случили се назад в годините: начинът, по който мама я отдели от баба, неприязънта й към Ирландия, страхът й от морето. Явно се е бояла от това, че ще загуби Кейт и вероятно леко разочарована, че генът, или там каквото е, което определя расата на Небесната дъга, я е подминало.

Есрас застана на едно коляно пред нея и се протегна да хване ръцете й. Когато я докосна, тя потрепери вътрешно, част от нея желаеше да се отпусне в прегръдките му, а другата все още се съпротивляваше да приеме признанието му, че е на повече от двеста години.

— Чаках те прекалено дълго време. Ако майка ти не те беше скрила от мен, щях да предявя претенциите си още когато навърши осемнадесет.

Наведе се още по-близо и постави бузата си до нейната. Устните му леко докосваха ухото й.

— Нашите духове са плували заедно през огромните океани на света много пъти преди това. Обичам те, Кейти, винаги съм те обичал.

Щастие разцъфна в гърдите й. Пръстите му погалиха вътрешната страна на китката й и продължиха нагоре по ръката, докато намериха чувствителната кожа отвътре на лакътя й. По кожата й се разля трепетно желание.

— Спомняш ли си, че сме били заедно? Спомняш ли си, че си правила любов с мен? — попита той.

Тя сграбчи перлата си и спомените за други животи, други нощи в прегръдките му заплуваха в съзнанието й. Не можеше повече да му устои, така както не можеше да спре прилива.

— Спомням си. — Притисна устни към врата му.

Есрас въздъхна едва чуто, а ръцете му се увиха около нея и я придърпа в скута си. Устата му намери нейната; в началото целувката му беше нежна, но скоро започна да става все по-настоятелна. Минути по-късно се отдръпна назад и прошепна:

— Толкова дълго живях без теб, моя любов. Ще ни трябва време да се опознаем отново. После ще потърсим нашия загубен народ. Народът на Лър отново ще стане силен сега, когато си с мен.

— Можем ли да говорим за народа на Лър по-късно? — Желанието да го докосва, да се люби с него, я изгаряше. — Точно сега искам да се насладя на това да те опозная отново. — Кейт придърпа лицето му към себе си, целуна го и размърда дупето си в скута му. Когато Есрас си пое дълбоко дъх, тя се усмихна. — Мислиш ли, че ще липсваме на някого, ако не се върнем на празненството?