Хелън Скот Тейлър
Празник на красотата (4)

Четвърта глава

Бяха й необходими няколко секунди, за да осъзнае казаното от Фаелън. Кейт премигна срещу него, отвори уста с намерение да каже нещо, но после я затвори. Със сигурност не беше чула правилно. Когато мъжът отиде настрана, за да продължи интервюто си с Клаудия, тя се извърна към Есрас.

— Чувствам се объркана. Не избираш ли различна кралица за всеки Летен фестивал?

Обичайните палави искрици в очите му отстъпиха място на изключително сериозен блясък, който я накара да потръпне.

— Не, Кейт. Обикновено оглавявам сам празненствата.

Тя поклати глава.

— Тогава защо си избра кралица тази година?

— Защото ти дойде. Обясних ти го снощи — чаках те. Ти си моята съдба.

Противоречиви емоции се заблъскаха една в друга вътре в нея, като я оставиха без дъх.

— Но тази церемония… не беше… — Преглътна толкова трудно, че чак я заболя гърлото.

— Съюзът на Противоположностите ни свързва за вечни времена — отвърна той.

Тази негова фантазия вече излизаше извън контрол. Колкото и да я привличаше този мъж, всичко това трябваше да приключи тук и сега. Изглежда той си мислеше, че наистина са се врекли един на друг. Младата жена внимателно се изправи, краката й едва я държаха. Тя свали изящната златна корона от главата си и я постави върху трона.

— Виж, Есрас — опита се да бъде внимателна, — тази церемония няма никаква законова тежест. Знаеш, че утре си тръгвам, нали?

Кейт бе очаквала някакъв остроумен отговор, но вместо това между веждите му се настаниха тънки бръчици, все едно беше озадачен.

— Но ти прие поканата ми да станеш кралица.

— Приех го само като някакво забавление. Не знаех, че си сериозен! — Тя притисна ръка към челото си в отчаяние. Защо този мъж не можеше да я разбере?

Изведнъж осъзна, че тълпата е замлъкнала. Един бърз поглед потвърди страха й, че всички ги наблюдават — дори още по-лошо, камерата все още работеше. Горещина се разля по бузите й — отчасти от яд, отчасти от смущение. Когато майка й видеше главната й роля по телевизията, щеше да получи инфаркт.

— Ела да влезем вътре. Не искам да обсъждаме това пред хората. — Кейт внимателно слезе от платформата, като придържаше дългите поли на роклята си и се опита да запази изражението си спокойно, когато се отправи към входа на Нок Хаус.

Тълпата отстъпи назад, за да й направи място да мине. Болшинството от свитата на Есрас я гледаха с объркване, а няколко — с разочарование. Селяните я наблюдаваха с любопитство, докато колегите й от екипа определено се наслаждаваха на неочаквания конфликт, който щеше да направи епизода още по-пикантен.

Веднага щом двамата с Есрас се оказаха вътре в къщата зад затворени врати, младата жена се нахвърли върху него.

— Няма нищо лошо да се преструваш пред камерите, че това е истинско, но не и пред мен. Между нас няма нищо. Преди да уговорим заснемането на фестивала, дори не бях чувала за теб.

Той отвори уста да каже нещо, но тя не му даде шанс да отговори.

— Познаваме се едва от няколко часа. Дори не мога да си представя, как ти е хрумнало, че ще се обвържа с теб.

— Успокой се, Кейт.

— И още нещо, онова представление с перлата вчера беше много добро, но аз не съм глупава. Може и да си успял да измамиш много хора с магическите си трикове, но не и мен.

Есрас постави короната си върху една маса, после разкопча наметалото и го метна върху стола, преди да се обърне с лице към нея. Оценяващият му поглед я изучаваше.

— Защо си толкова ядосана, Кейт?

Тя разярено вдигна ръце нагоре.

— Наистина ли не знаеш? Престори се, че хвърли перлата на баба в онзи кладенец, след това ме подмами да ти повярвам, че правиш друга. Днес ме накара да се преоблека за летния фестивал и сега се опитваш да ме накараш да приема церемонията на сериозно. Есрас, ти живееш в някакъв измислен свят.

— Защо се страхуваш да последваш сърцето си, Кейти, моя любов?

Младата жена притисна пръсти до слепоочията си. Не беше ли чул и дума от това, което бе казала? Преди да отговори, си пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Говорим за теб, не за мен, но ако наистина искаш да знаеш, аз следвам сърцето си. Мечтата ми е да работя в телевизията. И съм изключително добра като асистент на продукция.

— Харесваш ли работата си? — Попита я с дразнещо спокоен глас, все едно целият този разговор изобщо не се отнасяше до него.

Как бе успял така да я отклони от целта й?

— Разбира се, че я харесвам — рязко отвърна тя, — но не за това искам да говорим.

Есрас се приближи, донасяйки със себе си свежия солен аромат на морето. Обви пръсти около китката й, като леко я стисна и по този начин изпрати тръпки на удоволствие по цялото й тяло.

— Харесваш ли работата си? — попита той със странен, дълбок глас, който като че ли отекна във всяка клетка в тялото й. — Кара ли те работата ти да се чувстваш по-жива, отколкото си се чувствала някога преди това?

Трябваше да преглътне, преди да успее да отговори.

— Не е точно така, Есрас. Като начало, да работиш за телевизия е доста трудно. Отплатата идва впоследствие. — А и нямаше никакъв начин да се откаже от мечтаната си работата. Не и когато родителите й я бяха подкрепили, като й позволиха да живее в дома им, докато се бе изкачила достатъчно нагоре по кариерната стълбица, за да може да се издържа сама.

— Поканих Бартхърст Продъкшън само заради теб, Кейти.

— Какво? — Тя премигна насреща му.

— Още първият път, когато говорих с теб по телефона, чух музиката на морето в гласа ти и разбрах коя си.

Той повдигна ръка и погали капковидната перла, която се беше сгушила в цепката между гърдите й. По кожата й се разнесе топлина, която накара зърната й да се втвърдят от копнеж. От устата й се изтръгна тих стон. В отговор, устните му се извиха в щастлива усмивка.

— А, Кейти. Толкова си съблазнителна, моя любов. Толкова съблазнителна. — После стана сериозен и усмивката му изчезна.

— Всичко, което казвам, е истина, скъпа. Ти си една от народа на Небесната дъга, които са преки наследници на крал Мананнан Мак Лър^[1] и кралица Фанд^[2]. — Той бавно коленичи на едно коляно в краката й и целуна дланта й. — Ти имаш много по-голямо право да управляваш народа на Лър от мен, моя любов.