Добри Жотев
Оптимистът вол

С езиците, защо да крия,

съвсем съм зле.

 

Наистина добре владея

и трънския, и шопския,

но с два езика закъде съм,

макар и да са западни.

 

От яд, че съм такъв невежа,

заех се и изучих

езика на воловете.

Един език е то, но нищо —

надникнах все пак сред света

на тия двукопитни.

 

Та думата ми всъщност беше

за оптимиста вол.

Намерих го покрай реката

и се разбъбрахме.

Нали съм си един такъв,

издрънках между другото,

че днес животът на воловете

не е съвсем добър!

 

„Не, нямаш право — рече вола. —

Живота на воловете

сега е по-добър

от всеки други път!

Ти знаеш, някога човека

ни впрягаше в ярем.

Но някой изнамери трактор

и повече не впрягат вола.

Ти знаеш, храним се със слама.

А сламата преди

бе дълга две-три педи.

Такава слама, братко мой,

иди, че я дъвчи.

Но техниката, слава богу,

изобрети сламорезачки.

А рязаната ситно слама

е нещо друго.

 

Щом стана дума за храната,

ще кажа и това —

ярмата ни преди години

бе пълна с разни песъчинки.

Защото, ако си припомняш,

на всички водни воденици

се ронеше самият камък.

Но вече мелят с електричество.

И стана друго.

Изобщо сме добре!

Да, много сме добре!

 

Е, днеска повечко ни колят,

така де — за месо…

Но — и това ще се оправи!“