Метаданни
Данни
- Серия
- Хрониките на Ралмия (4)
- Включено в книгата
- Година
- 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- @От автора
- @Публикувано първо в Читанка
- Алтернативен свят
- Паралелни вселени
- Четиво за тийнейджъри (юноши)
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- cattiva2511 (2021 г.)
Издание:
Автор: Александър Драганов
Заглавие: Пътят на Черния Рицар
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2021
Тип: роман
Националност: българска
Художник: analda
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13519
История
- — Добавяне
Глава 14
Кралско Поръчение
Следващите няколко седмици бяха едни от най-безметежните и прекрасни в живота на Дакавар и Анлина. Двамата изкараха медения си месец в Кралския Замък или препускайки в степите около него. Времето беше прекрасно и те се веселяха, като често си правеха пикници на открито. Дакавар не забрави за четиримата верни скуайъри и възнагради момчетата като помоли Крал Талдан да им подари по една сабя, с която те започнаха да тренират под наставленията на не кой да е, а на Плиний Теоретика, който бързо се привърза към Роб, Тоб, Боб и Георг.
Добро мнение имаха всички — сър Талир, сър Радел, дори вълшебникът Менон, но ако към Селиан изпитваха уважение към странните му бойни умения, а към Анлина — преклонение пред красотата й, то Дакавар бе истинска тяхна гордост. Старите рицари бяха щастливи, че ще имат такъв могъщ наследник и постоянно искаха да приказват в него. За тяхно съжаление младежът бе постоянно извън Замъка, забавлявайки се с Анлина. Рицарят много обичаше да препуска на гърба на кобилата си Дуена, прегърнал весело пищящата си съпруга докато цапат в плитчините на река Песнопойна. Веднъж там хапнаха, а след това се и изкъпаха в студените води, стопляйки се с прегръдки и целувки.
Лятото започна да свършва заедно с медения им месец и тримата се приготвиха за връщане в графство Редклоу, когато в една студена утрин кралят извика младите съпрузи, Селиан и най-видните си рицари в тронната зала.
Щом Дак и Анли влязоха вътре, веднага разбраха, че нещо не е наред. Талдан изглеждаше много уморен и угрижен, Менон непрекъснато се суетеше край него и му носеше топли напитки, а лицата на присъстващите Талир, Плиний и Радел бяха издължени от тревога.
— Лоша работа, Дакавар, синко — каза кралят щом видя младежа — и се страхувам, че само ти можеш да оправиш нещата.
Дакавар усети как стомахът му се свива. Анлина се притисна до него.
— По северните склонове на Планините на Забравата — започна крал Талдан и приглади брадата си — има едно малко графство, казва се Мандау. Старият граф Мандау беше добър човек, способен рицар, макар и не колкото тук присъстващите.
Кралят се облегна назад.
— За жалост сина му се извъди болнав и слабохарактерен и сега, когато стария граф вече го няма, във владенията му цари хаос. Младият Мандау ми писа, че в небето над замъка му витаели страховити привидения, а местните селяни се клели, че в горите наоколо се е появило чудовище от отвъдния свят.
— Селяните са суеверни, Ваше Величество — отвърна Дакавар.
— Не и тези в тези райони на света — тихо рече Селиан.
— Ездач с череп вместо лице и очи от жив огън — продължи кралят. — Менон мисли, че ръката на Прокълнатия е замесена. Според пророчеството на Оракула, ти си този, който ще надвие Вземедушеца.
Талдан вдигна лице и очите му блеснаха:
— Като Крал на Ралмия настоявам да отидеш да провериш какво става. Ако този ездач съществува, искам да го умъртвиш.
Дакавар стисна зъби. При други обстоятелства с радост би тръгнал на поход, за да победи такова нечестиво изчадие и да изпита силите си в истинска битка. Но сега…
— Аз съм младоженец, Ваше Величество — опита се да каже рицарят — Кой ще прибере моята Анлина в замъка й?
— Аз, лорд Дакавар — поклони се Талир, — аз ще я отведа до вашето баронство. Никаква беда няма да й се случи.
— А кой ще пази Дак? — намеси се Анлина. — Той е още много млад, Ваше Величество!
— Колкото е млад, два пъти повече е могъщ — рече кралят и пряко волята си Дакавар се усмихна на комплимента, — но аз не съм така безразсъден, че да го изпратя там. Барон Селиан Редклоу, вашият брат ще помогне с безценния си опит на обучен от елфите. Моят пръв рицар Радел също ще го придружи, както и Плиний Теоретика.
— Прокълнатия този път си позволи твърде много — каза и Менон. — Ние победихме армиите на този нагъл призрак, а новото му чудовище ще бъде сразено от вас, храбри рицари.
Магьосникът погледна Дакавар:
— Оракула никога не е бъркал. Няма да сбърка и този път. Чувствам, че ти ще сложиш края на Прокълнатия, млади рицарю.
Дак поклати глава, погледна любимата си и стисна зъби. Отново това изчадие заставаше между него и близките му. Какво още щеше да направи, ако не тръгнеше на път сега? Дали щеше да изпрати още вълци? Срещу Анли? Ако имаха дете, срещу него?
— Ще отида — кимна и погледна сър Талир, — грижи се добре за жена ми.
— Косъм няма да падне от главата й, лорд Дакавар — поклони се старият рицар.
Анлина заплака.
— О, Дак… — Двамата се прегърнаха.
— Ще се върна — обеща младият мъж на съпругата си, — след като свърша с Прокълнатия. И повече никой никога няма да ни обезпокои.
Анлина притисна здравото му тяло към своето, обърна се към брат си, за да прегърне и него.
— Пази ми го, Селиан — помоли.
— Ще направя всичко възможно, сестрице — кимна червенокосият. — Заедно ще се справим!
— Никога досега толкова много силни рицари не са отивали на една мисия едновременно, освен на рат — рече Менон. — Ще се движите дискретно, само с конете и, ако имате такива, и със слугите си. Чувствам, че този ездач е пряко свързан с Прокълнатия, може би дори е самият той.
Магьосникът погледна изпитателно рицарите, а сетне и краля.
— Аз се молих — призна Менон — и чувствам, че молитвите ми бяха чути. Имам усещането, че този ездач с огнени очи е разковничето на успеха. Спрете ли него, ще спрете и Прокълнатия.
— Тогава ще сторим точно това — кимна Дакавар, — не се е родил войнът, който може да ме победи. Все едно дали има за глава череп или тиква.
Останалите рицари се разсмяха и дори лицето на краля се разведри. Само Селиан, прегърнал неутешимата Анлина, усети как сърцето му се стяга в мрачно предчувствие.
* * *
Ауганфил усети вътрешен порив да се събуди и празните му очни кухини се изпълниха с призрачен огън. Драконът надигна костелива снага и разтвори челюстите на черепа си, за да издиша гъст черен облак, от който се оформи фигурата на Прокълнатия:
— Нещата се развиват както ги предвидих, приятелю — рече отвратителната черна сянка със своя стържещ глас. — Дакавар ще бъде изпратен срещу моето ново чудовище в битката на живота си.
— Сигурен ли сте, господарю — Ауганфил разпери костеливите остатъци от крилете си.
— Напълно — мракът под качулката на Прокълнатия се раздвижи, сякаш Злия се усмихваше, — глупавите смъртни се молят на своя Бог с омраза, което значи, че желанията им стигат директно до мен. Успях да внуша на глупака Менон да изпрати Дакавар срещу ми.
— И аз ще го убия — челюстите на Ауганфил се разтвориха в костелива усмивка.
— Не, приятелю мой — вдигна ръка Прокълнатия, — твоята работа е да избиеш спътниците му. Дакавар трябва да стигне жив до графство Мандау. Там ще срещне съдбата си.
— Но, господарю…
— Може би мислиш, че бъркам в преценката си? — очите на Прокълнатия грейнаха застрашително.
— Не е моя работа да мисля такива неща, господарю мой — сведе очи към земята Ауганфил.
— Много вярно — кимна Прокълнатия. — Стори това, което се изисква от теб и нищо повече.
След което черният силует се разсея в тъмния дим, издишан от дракона.