Всички знаят изискването ми към философите — а се поставят отвъд доброто и злото, да преодолеят илюзията на моралната присъда. Това мое изискване е следствие на едно прозрение, което аз формулирах пръв — това, че не съществуват никакви морални дадености. Общото между моралната и религиозната присъда се състои в това, че и двете вярват в несъществуващи реалности. Моралът е само едно тълкуване на определени феномени, или по-точно казано — погрешно тълкуване. Както моралната, така и религиозната присъда принадлежат към незнанието, което е лишено от понятието за реалност, от разграничаването на реалното и имагинерното — — в този смисъл истината на подобно ниво окачествява неща, които ние днес назоваваме внушение, фантазия, илюзия… Иначе казано, моралната присъда не би могла да се изрази словесно — защото като такава тя съдържа в себе си само противоречия. Но тя си остава незаменима като семиотика; поне за знаещия тя разкрива най-ценните реалности на културата отвътре — ония реалности, които сами не знаеха толкова, че да разберат себе си! Моралът е просто знакова реч, симптоматология; трябва предварително да знаеш за какво става дума, за да извлечеш полза от нея…

— 2 —

Един бегъл пример. През всички времена са искали да „подобряват“ човечеството; това „подобряване“ преди всичко се е наричало „морал“. Но в тази дума са скрити най-различни тенденции. Както опитомяването на бестията — човека-звяр, така и отглеждането на определен вид човек е наречено „подобряване“; едва тези зоологически термини изразяват истинските реалности, за които типичният „подобрител“ — духовникът — няма и понятие и не желае да има.. Да се нарече опитомяването на едно животно „подобрение“ — в нашите уши това звучи несериозно. Онзи, който знае какво става в една зоологическа градина, не вярва особено в „подобряването“ на звяра. Последният отслабва, става по-малко опасен, а чрез депресиращите афекти на страха, болката, раната и глада той бива превърнат в болнав звяр. — Не по-различно е и положението на опитомените хора — „подобрени“ и „обновени“ от духовенството. В ранното средновековие, когато църковното дело е наподобявало зоологическа градина, са били подлагани на гонения най-съвършените творения на „русия звяр“ — опитвали са се да „обновят“ и „подобрят“ благородните германци. Но как ли е изглеждал един „подобрен“ германец, затворен зад решетките на манастирската килия? Точно като човешка карикатура, като изрод; той се е превърнал в „грешник“, вонящ в клетката, заключен сред ужасни обвинения… И е лежал там болнав, угрижен, озлобен срещу самия себе си — изпълнен с омраза срещу жизнения подтик, презиращ всичко още силно и щастливо… Накратко — „християнин“… Погледнато физиологически — в борбата със звяра единственото средство е да го разболееш, да го отслабиш… Църквата разбра добре това — тя поквари човека, отслабвайки го, като при това обяви, че го „подобрява“…

— 3 —

Нека разгледаме друг пример от така наречения морал — случая с отглеждането на определена раса и вид. Най-великолепният материал за това е индийският морал, санкциониран в религия като „закон на Ману“. Тук е поставена задачата да бъдат отгледани не по-малко от четири раси едновременно — духовно-аристократична, военна, търговско-земеделска и ратаи (шудра). Повече от ясно е, че не сме попаднали сред звероподобия — дори само за планирането на подобно отглеждане е предпоставка един многократно по-мек и разумен човек. И отвратени от задушливата смрад на християнската килия, поемаме дълбоко дъх — въздухът тук е здрав, висш, чист, просто пристъпваме в друг свят. Колко беден и зловонен е Новият завет в сравнение с Ману! Но и тази организация е имала необходимостта да бъде страшна — но не за борба със звяра-човек, с бе-стията, а с неговото противоположно понятие — не-отглеждания човек, човека миш-маш, чандала. Но и тя не разполага с друго средство, освен да го разболее, да го отслаби, да го направи безопасен — това е била борбата с „множеството“. Сигурно няма нищо по-чуждо и по-противоречащо на нашите морални чувства от тези предпазни мерки на индийския морал. Например третият едикт (Авадана Састра I), който се отнася за „мръсните зеленчуци“, определя лука и чесъна за единствена храна на чандала, позовавайки се на писанието, че не им се разрешават, житни растения и плодове, съдържащи в себе си семена. При това на чандала се забранява употребата на огън и вода за приготвянето им. Същият едикт постановява, че чандала нямат право да черпят вода от реките, изворите и езерата, а само от блатните ръкави и следите в калта, оставени от животинските копита. Било им е забранено да перат дрехите си и да се мият, защото определената за тях вода е можела да се използва само за утоляване на жаждата. И накрая, на жените от кастата на ратаите шудра е било забранено да акушират жените чандала, а на последните — дори да си помагат една на друга при раждане… Резултатите от тази санитарна дейност не закъснели — смъртоносни епидемии, жестоки полови болести и оттук — законът на „ножа“: обрязване на децата от мъжки пол, отстраняване на малките срамни устни при момичетата. Самият Ману казва: „Чандала са плод на лош брак, на кръвосмешение и престъпление“, това е необходимият извод от понятието „отглеждане“. За облекло чандала могли да използват само дрипите на умрелите, за съдове употребявали строшени глинени гърнета, а за накити — старо желязо. На богослуженията били длъжни да боготворят злите духове — и без почивка да странстват от място на място. Забранено им е било да пишат от ляво на дясно, както и да използват за писане дясната си ръка — тази ръка и изобщо движението „от ляво на дясно“ са били добродетели, запазени за благородните, присъщи единствено на членовете на расата…

— 4 —

Тези неща са достатъчно показателни. Тук откриваме арийската хуманност съвсем чиста и първична — научаваме, че понятието „чиста кръв“ съвсем не е безобидно, а напротив. От друга страна, се изяснява и това, при кой народ може да се развие омраза към хуманността, нещо повече — такава омраза да се увековечи… Онази омраза на чандала, която се превръща в религия, в гений. Погледнати така, евангелията са просто първоизточници — особено учението на Енох. Произхождайки от еврейството и естествено покълнало на негова почва, християнството е на практика антидвижение спрямо морала на „отглеждане“, спрямо расата и привилегията — то е par exelence антиарийска религия… Християнството е преоценка на всички арийски ценности, една победа на ценностите на чандала — евангелие на бедните, на низшите, всеобщо въстание на отхвърлените, бедстващите, мизерстващите и неудачниците против „расата“; това е безсмъртното отмъщение на чандала, наречено религия на любовта…

— 5 —

По отношение на средствата, с които са провеждани, моралът на „отглеждането“ и моралът на „опитомяването“ са напълно равностойни — трябва да приемем, че за да създаваме морал, трябва да имаме срещу себе си свободна воля. В това се състои великият, страшният, зловещият проблем, който аз тъй дълго проучвах — психологията на обновителите на човечеството. Един малък и по същество непретенциозен факт — pia fraus^[1] — ми даде ключа към проблема pia fraus, това наследство от всички досегашни философи и духовници, които подобряваха човечеството. Нито Ману, нито Платон, нито Конфуций, нито юдейските и християнските учители са се съмнявали в своето право да лъжат. Те са се съмнявали в съвсем други права… Казано накратко — всички средства, с които досега са се опитвали да направят човечеството морално, са били в основата си неморални….

Бележки

[1] Благородната лъжа. — Бел. прев. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Фридрих Ницше Залезът на боговете (8) (Или как се философства с чук в ръка)

Метаданни

Данни

Залезът на боговете

Информация

История

Сваляне / Връзки

„ОБНОВИТЕЛИТЕ“ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

— 1 —

— 2 —

— 3 —

— 4 —

— 5 —

Фридрих Ницше
Залезът на боговете (8) (Или как се философства с чук в ръка)