Фридрих Ницше
Залезът на боговете (2)

(Или как се философства с чук в ръка)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Götzendämmerung (oder Wie man mit dem Hammer philosophiert), (Обществено достояние)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 16 гласа)

АФОРИЗМИ

— 1 —

Безделието е началото на всички психологии. Какво? Нима психологията е порок?

— 2 —

И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност знае

— 3 —

За да живееш в самота, трябва да си животно или бог — казва Аристотел. Липсва третият случай — трябва да бъдеш и двете — философ.

— 4 —

„Всяка истина е проста.“ — Не е ли това двойна лъжа?

— 5 —

Веднъж завинаги искам да не знам много. — Мъдростта слага граници и на познанието.

— 6 —

В истинската си природа човек най-добре си почива от своята предвзетост — от душевността си…

— 7 —

Какво? Човекът ли е божия грешка? Или бог е грешка на човека?

— 8 —

От военната школа на живота. — Онова, което не ме убива, ме прави по-силен.

 

Помогни си сам — тогава и друг ще ти помогне. Принцип на любовта към ближния.

— 10 —

Не се страхувай от действията си! Не ги изоставяй! — Угризенията на съвестта са порок.

— 11 —

Може ли едно магаре да бъде трагично? Да пропаднеш в бездната с товар, който нито можеш да носиш, нито да отхвърлиш… Случаят на философите.

— 12 —

Имаш ли своето защо? към живота, ще можеш да понесеш почти всяко как?. — Човек не се стреми към щастие, това прави само англичанинът.

— 13 —

Мъжът създал жената — и от какво? От едно ребро на своя бог, на своя „идеал“…

— 14 —

Какво? Ти търсиш? Искаш да се видиш умножен десетки в стотици пъти? Търсиш сподвижници? — Търси нули!

— 15 —

Такива като мен, чиито трудове ще бъдат издавани след смъртта им, биват по-трудно разбираеми от съвременниците, но по-добре чути. И по-точно: ние никога няма да бъдем разбрани — оттук и авторитетът ни…

— 16 —

Между жени. — „Истината? Нима не я познавате? Не е ли тя атентат срещу цялата ни срамежливост?“

— 17 —

Обичам онзи артист, който се съобразява със своите потребности — всъщност той иска само две неща: своя хляб и своето изкуство — panem en cirken[1].

— 18 —

Онзи, който не умее да вложи волята си в нещата, той влага в тях поне още един смисъл: т.е. вярва, че там вече е вложена воля. (Принцип на „вярата“.)

— 19 —

Какво? Вие избирате добродетелта, а окото ви е в привилегията на благонадеждния, на благородника? Но с приемането на добродетелта ние се лишаваме от привилегията… (Към един антисемит, застанал на прага.)

— 20 —

Съвършената жена се отнася към литературата както към малък грях — плахо, мимоходом, оглеждайки се дали някой я забелязва и че я забелязва…

— 21 —

Да се впуснеш в трудностите, където няма псевдодобродетели, където по-скоро — както въжеиграчите — или падаш, или стоиш, или преминаваш…

— 22 —

„Злите хора нямат песни.“ — А защо руснаците пеят?

— 23 —

„Немският дух“ — от осемнадесет години той е contraditio in adiekto[2].

— 24 —

Ако търсиш винаги началото, се превръщаш в рак. Историкът гледа само назад: накрая вече вярва заднешком.

— 25 —

Задоволеността предпазва от простуда. Случвало ли се е жена, която се чувства добре облечена, да настине? — Имам предвид случай, когато е гола.

— 26 —

Нямам доверие на систематиците и ги избягвам. Волята за изграждане на система означава липса на почтеност.

— 27 —

Смятат жената за задълбочена — защо? Защото никога не можеш да стигнеш до основата й. Не познавам „плитки“ жени.

— 28 —

Ако жената притежава мъжки добродетели, трябва да избягаш от нея; ако ги няма, тя сама ще избяга…

— 29 —

Как хубаво гризеше съвестта преди! Какви прекрасни зъби имаше! А днес — какво ли стана? — Въпрос на един зъболекар.

— 30 —

Рядко се прибързва само веднъж. Първия път обикновено се прави нещо в повече… Затова обикновено се предприема още едно прибързване — и в него се върши по-малко…

— 31 —

Настъпеният червей се извива. Това е умно. По този начин той намалява вероятността да бъде настъпен отново. Или, казано на морален език — смирение.

 

 

— 32 —

 

Против лъжата и притворството съществува омраза, породена от засягането на честта; има и омраза, породена от страха, доколкото лъжата е забранена с божия заповед. Прекалено страхлив, за да лъже…

— 33 —

Колко малко е необходимо, за да си щастлив! Един звук на гайда! Без музика животът би бил заблуда. Немецът сам си измисля пеещ бог!

— 34 —

„Само седнал можеш да четеш и пишеш“ (Флобер). — Хванах ли те, нихилист такъв! Именно уседналостта е грях срещу светия дух. Само извървените мисли са ценни.

— 35 —

В някои случаи ние, психолозите, ставаме неспокойни — когато видим собствената си сянка. Психологът не трябва да се взира в себе си, ако иска изобщо да вижда…

— 36 —

Дали ние, безнравствените, вредим на добродетелта? Толкова малко, колкото анархистите са навредили на князете. Князът застава твърдо на трона си едва когато някой е стрелял по него. Морал — трябва да стреляме срещу морала.

— 37 —

Ти вървиш отпред! Пастир ли си? Или изключение? Третият случай е, че си просто беглец… Първи въпрос на съвестта.

— 38 —

Истински ли си, или си само артист? Представител ли си на нещо? Или си самото то? — Накрая си просто един актьор, който копира… Втори въпрос на съвестта.

— 39 —

Говори разочарованият. — Търсих велики хора, а винаги намирах само маймуните на техния идеал.

— 40 —

Гледаш отстрани? Или протягаш ръка? Или отбягваш, отиваш си… Трети въпрос на съвестта.

— 41 —

Искаш да вървиш с нас? Или да избързаш напред? Или да вървиш сам?… Трябва да знаеш какво искаш и че го искаш. Четвърти въпрос на съвестта.

— 42 —

Стъпалата бяха за мен препятствия — изкачвах се нагоре и ги преодолявах. А те мислеха, че искам да седна върху тях и да почина…

— 43 —

Важно, ли е дали аз съм прав? Аз имам твърде много право. — И който днес се смее най-добре, се смее и последен.

— 44 —

Формулата на щастието ми: едно да, едно не, една права линия, една цел

Бележки

[1] Хляб и зрелища. — Бел. прев.

[2] Противоречие в себе си. — Бел. прев.