Джоан Рос
Междузвездна любов (11)

Единадесета глава

— Не ти вярвам. — Черити се бе втренчила в него с широко отворени очи, напълно забравила за болката в главата си.

— Разбирам, че е трудно човек да повярва на подобна история — каза Старбък, — ала всичко е истина.

— И ти очакваш да повярвам, че си извънземен, дошъл от друга планета?

— От Сарниа — съгласи се той. — Но тъй като майка ми е земна жена, аз съм само наполовина… извънземен. И макар че генетично земляните и сарнианците са почти идентични, очевидно при мен земните гени доминират. Затова тялото ми е човешко.

— Нямаш представа колко ме успокои — сухо каза тя. Ако не знаеше, че това е невъзможно, щеше да помисли, че действително й казва истината. — Да тръгваме. — Опита се да стане от леглото. Но Старбък я спря, като постави ръце на раменете й.

— Да тръгваме ли? Къде?

— На континента.

— Защо искаш да отидем там?

— Трябва да те заведа в болницата. Очевидно състоянието ти е по-тежко, отколкото смятах.

— Чувствам се много добре, Черити.

— Старбък, послушай ме. — Загледа го умолително с широко отворени очи. — Това, което ми разказа, е просто невъзможно.

— Не и в този век — съгласи се той. — Но ще стане възможно. Най-малкото на Сарниа.

— Сарниа… — С треперещи пръсти разроши косата си. — Никога не съм чувала за планета на име Сарниа.

— Вече ти обясних — търпеливо каза той. — Тя се намира в друга галактика.

— Много, много далеч, зная. А ти си член на управляваща фамилия, произхождаща от Древните, които са написали книга със закони, основаващи се на идеалите за истина и разум. Сестра ти е ксеноантрополог, а ти си астрофизик, експериментиращ начин за пътуване без космически кораб, използвайки антиматерията, астропроекцията и някаква разновидност на квантовата физика, която си открил в още ненаписаната книга на Дилън.

— Да.

— И си успял да уловиш моите мисли, но слънчевите изригвания са причинили изкривяване на времето и пространството, поради което си се приземил двеста години преди предвиденото време, и то на друго място.

— Точно така. — Знаеше, че е интелигентна, но не бе очаквал така бързо да схване обясненията му.

— Стига толкова. Определено трябва да те заведа в болницата.

— Но защо?

— Защото току-що доказа, че имаш халюцинации.

— Не мога да разбера изкривената ти женска логика.

Черити потисна надигащия се в нея гняв. Явно Старбък имаше сериозна психическа травма и не можеше да бъде отговорен за думите си.

— Ако действително си дошъл от Сарниа и от бъдещето, как ще ми докажеш това?

Старбък никога не бе виждал по-упорита жена. Освен може би собствената му сестра. Въпреки сдържаността и уравновесеността си, понякога Джулиана проявяваше отчайваща непреклонност в най-неподходящи моменти. Както когато Золтар Флавиус, сарниански посланик в Галактия, два пъти по-възрастен от нея, бе поискал ръката й от баща им Ксантус Валдериан. По настояване на земната си съпруга Ксантус се бе съгласил Джулиана сама да избере своя спътник в живота. Но това се бе оказала ужасна грешка. Защото младата жена бе отказала дори да чуе за брачен договор с могъщия богат посланик, който, като самия Ксантус, произхождаше от Древните. Новината за отказа не сестра му се бе разпространила като пожар из цялата Сарниа и останалата част от галактиката. Тъй като жените нямаха право сами да избират съдбата си, консервативните привърженици на старите традиции счетоха случилото се за потресаващо, и при това — твърде насърчаващо радетелите за женски права.

За нещастие, свободата на избор на Джулиана се бе превърнала в публично унижение за Золтар Флавиус. Тъй като бе могъщ, при това притежаваше неприсъщ за сарнианците темперамент, той бе успял да изключи Ксантус Валдериан от управлението на градовете държави. Старбък подозираше, че принудителната оставка на баща му бе станала причина за фаталния му инфаркт.

След като се бе разправил с баща й, Золтар насочи яростта си към Джулиана. Но преди да успее да издейства уволнението й от Института, при едно от пътуванията към Галактия, космическият му кораб попадна сред метеорен дъжд. Това сложи край едновременно на живота и на предстоящото му отмъщение.

— Чакам. — Гласът на Черити прекъсна мислите му.

— О, да. — Реши да използва същото доказателство, което бе показал на брат й. Старбък се концентрира, за да пренесе атомите си в другия край на стаята. Но нещо не бе наред. Колкото и да се опитваше, не можеше да събере достатъчно енергия.

— О, Божичко! — Черити се бе втренчила в искрящите частици материя с формата на човек, проблясващи над мястото, където допреди миг бе стоял Старбък. — Не мога да повярвам!

— Нито пък аз. — Той прекрати опитите и се събра в едно цяло. По челото и над горната му устна блестеше пот. — Всеки сарнианец от четвърто ниво може да се пренесе през такова малко пространство!

— Така ли стигна до мен в гората, без да оставиш следи в снега?

— Да. Но тогава не изпитах никакво затруднение. — Той скръсти ръце и се замисли. — Не разбирам. Може да е било от адреналина. Знаех, че някой се опитва да те нарани, и трябваше да стигна бързо до теб. — Внезапно му хрумна ужасна мисъл. Щом не можеше да се пренесе през стаята, как щеше да се върне у дома? Дори с помощта на акселератора и на транспортьора, който бяха завършили тази нощ с Дилън, щеше да има нужда от цялото си умение и сила!

— Значи наистина си от друга планета?

Досега тя бе приписвала всички свидетелства за съществуването на НЛО на истерии, причинени от слънчевите изригвания. Но доказателството се намираше тук, в спалнята й, само на няколко метра от нея!

— Да. Но аз не съм висок три метра, нито съм зелен.

— Ами…

— Да?

Гледаше към него със смесица от безпомощно удивление и копнеж.

— Виждам, че не си зелен, нито пък лицето ти е като маркуч на прахосмукачка. Но ти каза, че си само наполовина сарнианец, и тялото ти, като това на майка ти, е човешко. Това означава ли…? — Лицето й пламна, тя млъкна и се извърна. — Няма значение.

Старбък без усилие отгатна мислите й. В очите й се четеше недвусмислена покана. Той бавно прекоси стаята и отново застана край леглото.

— Искаш да попиташ дали правя любов също като мъжете, с които си свикнала да спиш?

— Да. — Тя го погледна. Желаеше го повече, отколкото някога в живота си бе пожелавала мъж.

— Не зная с какви мъже си била. Така че, предполагам, има само един начин да разбереш…

Устните й се извиха в лека усмивка.

— Надявах се, че и ти ще стигнеш до същото заключение.

Той постъпваше нечестно с нея. Желаеше я с всяка фибра на тялото си. А обичта му към нея надхвърляше дори желанието му. Но нямаше начин да остане. И със сигурност не можеше да я вземе със себе си. Докъде щеше да го отведе всичко това?

— Черити… — Гласът му бе дрезгав от напиращата болка. — Не искам да те лъжа, скъпа. Не мога да остана при теб.

Тя цялата трепереше от непозната досега страст. Всяка частица от тялото й жадуваше докосването на този мъж.

— Вече не ме интересува…

Като обви ръце около врата му, тя го притегни към себе си и впи устни в неговите.

Той искаше да я обладае бавно и внимателно. Не само заради самата нея, но и заради себе си. Желаеше да се наслади на момента и да запази спомена, който щеше да ги свързва през векове и светлинни години пропаст помежду им. Устните й под неговите бяха меки и треперещи, но чувствителни и отзивчиви.

Той усети букет от ухания. Удивително, любовта имаше аромат! Това бе меденият вкус на устните й, влажният слънчев мирис на топлата й плът, който възбуждаше сетивата му и го омайваше. Усещанията го връхлитаха, заливаха го безброй емоции, които сякаш заплашваха да го удавят.

— Мечтаех за това — прошепна Черити, плъзна ръце под пуловера му. — Сънувах те… — Притисна устни към врата му. — Това бяха необуздани, страстни, чудни сънища.

Задъханото й признание го опияни. Той зарови пръсти в косата и целуна силно и продължително устните й. Неговото желание сякаш се преля в нея. Тялото й, притиснато под неговото, бе меко и гъвкаво, но в него се усещаше сила, сякаш бе закалена стомана, обвита в блестяща коприна. Тази комбинация бе неустоимо изкусителна.

Досега Старбък не бе считал свалянето на дрехите за нещо повече от прелюдия към секса. Но сега, разкопчавайки синята й униформена риза, осъзна, че разсъбличането на Черити бе не по-малко чувствено от замайващия вкус на целувките й. С неуверени пръсти той освободи всички копчета от илиците, сетне бавно и нежно разтвори ризата. С усмивка съзря под нея същото прасковено бельо, както в еротичния й сън.

— Не ми казвай, че коприната и дантелите също са част от униформата на полицейските служители в Касъл Маунтин. — И също като в съня й, той прокара пръст по дантелата на корсажа.

— Не е… — Черити пое дълбоко дъх. Лекото му докосване остави изгаряща следа по кожата й.

Старбък сведе глава и притисна разтворените си устни към гърдите й, бавно и чувствено навлажнявайки коприната. Тя усети как възбудата завладява всяко кътче на тялото й.

— Харесва ми да зная, че в теб има нещо чувствено, женствено и много тайно. — Той леко захапа зърното й през коприната. Черити изстена и се притисна към него. — Искам аз да бъда мъжът, разкрил интимните ти тайни.

Огънят в него се разгаряше. Като използваше целия си самоконтрол, Старбък го сдържаше с огромно усилие. Засега. Той разкопча маншетите на ризата й и я съблече. След това ръцете му се насочиха към колана й. Усмихна се при мисълта как Черити навярно се бе надявала да скрие разцъфналата си женственост под полицейската униформа. Влудяващо бавно той свали панталоните й, като оголи първо корема, сетне бедрата и краката й, проследявайки ги с устни сантиметър по сантиметър. Смъкна вълнените й чорапи и вдигна краката й един по един, като целуна изящните й стъпала.

След това свали коприненото й бельо.

— Знаех си… — промълви Старбък в косите й, докато ръцете му милваха нейните гърди.

— Какво… знаеше? — задъхано прошепна тя.

— Че кожата ти е по-нежна от коприна…

Устните му сякаш бяха едновременно навсякъде и оставяха огнена диря по тялото й. Той целуваше гърдите, бедрата, свивките на коленете, прекрасната трапчинка в основата на шията, раменете й… Дори когато тя помисли, че е време да я обладае, той продължаваше да я влудява с ласки.

Дълги години Черити бе мечтала за такава любов. Но никога, в нито една от фантазиите не си бе представяла, че е възможно да изпитва такава болезнена жажда и изгарящо желание. Пламъкът в нея бе непоносим. Тя се гърчеше върху чаршафите, а тялото й бе влажно и тръпнещо. Молеше Старбък отново и отново — с думи и с отчаяни движения, да сложи край на сладостното й мъчение. Но той продължаваше да разпалва страстта й с устни и с умелите си ръце.

Сънищата се бяха превърнали в реалност, мечтите й се бяха сбъднали.

Пръстите й се вкопчиха в чаршафите. Тя се мяташе, гърчеше се, косата й се бе разпиляла като блестящо ветрило по възглавницата. Искаше да извика името му, но от разтворените й устни се изтръгна само дрезгав шепот:

— Старбък…

Зъбите му се впиха в нежната кожа от вътрешната страна на бедрата й. Но тя не усети болка, а само още по-изгарящо желание.

— Не още. — Езикът му заглади следата, оставена от зъбите му. — Искам да запомниш това. — Дъхът му, горещ като пустинен вятър, облъха огненочервения триъгълник, криещ женските й тайни. — Искам никога да не ме забравиш.

— Как бих могла да те забравя? — простена Черити, когато устните му докоснаха най-съкровеното кътче на тялото й.

Тя се изви към него, изпъната като струна, предлагаща, молеща, предизвикваща. Само с устни той я доведе до ръба на безумието. Сетне отвъд него… От сърцевината на женствеността й сякаш заструиха потоци светлина и топлина, пронизващи цялото й тяло сред искрящо златисти вълни от облекчение. Той я прегърна и зачака треперенето й да спре. Когато накрая тя се успокои, стана и се съблече.

Черити впи поглед в него, поглъщайки с очи широките му рамене, гърди и силните бедра. Макар че бе наполовина сарнианец, той изглеждаше съвсем като земен мъж. При това много възбуден.

— Знаеш ли колко дълго чаках това? — попита Старбък, когато се върна в леглото и я привлече към себе си. — Колко дълго копнях да те притисна в обятията си?

— През целите тези две седмици и половина?

Старбък долови леката нотка на съжаление в гласа й и опита да я утеши с целувки.

— Цял живот — поправи я той, когато си пое дъх. Мургавите му пръсти обгърнаха кръста й. Той я преобърна върху себе си. Когато усети твърдия натиск на мъжествеността му, тя се напрегна.

— Всичко е наред — успокои я той. Провря ръка между телата им и помилва нежната й плът. — Толкова си топла. И влажна. И така ужасно стегната… — Той плъзна пръст във влажната й топлина, след това още един, като нежно подготвяше тялото й да го приеме. — Обещавам ти, че ще го направя много, много бавно, Черити. Няма да ти причиня болка.

Ласките му отново възпламениха желанието й. Внезапно, без предупреждение, Черити бе обзета от подновената бурна страст. В желанието си да получи още удоволствие, тя притисна тялото си към неговото. Той отдръпна ръка. Бе огромен и ако се бе стегнала дори малко, никога нямаше да успее да го приеме. Но искрената нежност в очите му я насърчи да се отпусне и скоро той проникна дълбоко в тялото й, изпълни я, превръщайки се в част от нея.

Черити притисна длани към неговите гърди и срещна премрежения му поглед. Тогава започна да се движи бавно, като се плъзгаше нагоре и надолу и се наслаждаваше на усещането.

Възбудата й започна да се нараства — беше по-силна от преди. Тя отметна глава назад, затвори очи и притисна колене към бедрата му, следвайки ритъма, стар като силите, създали техните две галактики.

С внезапна ослепителна яснота Старбък осъзна, че никога и никъде, дори да прекосеше всички галактики, нямаше да открие друга жена, която така идеално — умствено и физически, да му подхожда. За него любовта с Черити бе като навлизане в нов и тайнствен свят. И все пак бе невъзможно да прекара с нея остатъка от дните си. Нима имаше избор?

Преди да успее да стигне до някакво заключение, логиката му сякаш се изпари, разумът му се разтвори във всеобхватното настояще. Остана само разтърсващото чувство на абсолютно, изумително блаженство.

Докато изживяваше първия физически оргазъм през живота си, Старбък помисли, че умира. Сетне си каза, че навярно е открил митичния рай, в който вярваха толкова много земляни. Последната му свързана мисъл бе, че никога не би могъл да изпита едновременно подобно тържество и поражение…

Черити лежеше, изгубена в усещанията си. Кръвта пулсираше във вените, крайниците й бяха отпуснати. През тялото й преминаваха разтърсващи тръпки.

— Никога не съм предполагала… — прошепна тя. Очите й бяха премрежени, а гласът — дрезгав от изпитаните усещания.

— Зная.

Тя се престори на засегната от самоувереността му:

— Чудя се как мъжкото самочувствие успява да преодолява границите на времето и пространството.

— Това няма нищо общо със самочувствието — възрази Старбък, като прокара длан по бедрото, по закръгления й ханш и спря на кръста. — Просто знаех какво си мислиш, любов моя, защото и аз мислех същото.

— О! — Това, че споделеното преживяване бе така значимо за него, както и за нея, й хареса.

— Първият ми физически контакт беше на имения ми ден — обясни Старбък, — когато бях на петнадесет. Но любовта на Сарниа не е същата, както на Земята.

— По-хубава ли е?

Тя усети как в гърдите му се надига дълбок смях.

— Винаги съм я смятал за напълно задоволителна. Като чисто умствено преживяване. Но едва сега открих, че има много неща, свързани с човешкото тяло.

— Никога ли преди не си правил любов?

— Не.

— Тогава откъде знаеше… — Сведе поглед, безпричинно сконфузена от въпроса си.

— Откъде знаех какво да правя?

— Да.

Той лениво прокара ръка по тялото й от рамото до бедрото.

— Просто следвах инстинкта си.

— В такъв случай имаш страхотен инстинкт. — В действителност, направо зашеметяващ, мислено добави тя.

— Да, но ти ме вдъхнови. — Дълбокият му глас, изпълнен с нежност, я обгърна като топло наметало.

— Обичам те, Старбък.

— И аз те обичам, Черити. — Сведе поглед към нея. Тя никога не бе го виждала толкова сериозен. — С цялото си земно тяло. И с всеки атом от сарнианското ми съзнание.

Тя долови съжалението в гласа му, прочете го в очите му.

— Това обаче не променя нищо, нали?

— Не.

Той бе опитал да я предупреди, както да предпази и себе си. Но вълшебната емоционална връзка между двама им бе твърде силна още от самото начало. Старбък обхвана с ръце милото й натъжено лице.

— Бих искал да ти обещая обратното. Но е невъзможно. — Той пое нейната ръка, без да откъсва поглед от очите й, и целуна пръстите един по един. — Трябва да се върна у дома, Черити. Там е работата, семейството, животът ми…

— Зная. — Притисна свободната си ръка към устните му. — Не говори — отчаяно каза тя, като го привлече отново към себе си. — Не сега. Искам… да ме любиш… Пак…

Веднъж вкусил от забранения плод на насладата, Старбък сякаш бе станал ненаситен. Неговото желание бе също толкова силно, колкото и нейното.

И той й се подчини с готовност. После отново и отново… Цяла нощ…