Стефан Фурнаджиев
Бунт

На зазоряване, под червеното небе,

от гората излязоха напети мъже:

силни, мълчаливи, брулени от

ветровете,

шибани от клони, драскани от тръни,

хапани от зверове,

облечени в дрехи хайдушки…

Един по един след тях надойдоха

по-малките и по-големите братя,

обути в цървули,

с подигнати върхове.

Няколко остарели бащи,

поп Минчо

и един луд.

 

Мъжете заловиха хоро —

без гайда и тъпан,

без булка и кум;

пояс за пояс,

рамо до рамо,

навой до навой.

Това дълго, повито мъжко хоро!

Тези яки,

корави ръце!

Как ще ги пожали

тръпната онемяла земя!?