Том Мартин
Пирамида (66)

64.

Джипът на Поамандре спря в тъмнината до основата на Голямата пирамида. На идване бе успял да разговаря с нощните пазачи, така че когато пристигнаха, ги пуснаха без проблем. Минаха необезпокоявани през паркинга и продължиха право към пирамидата.

Ръдърфорд и Катрин се спогледаха мълчаливо и излязоха от колата си. Обсипаното със звезди нощно небе на Северна Африка беше забележителна гледка. Катрин затвори вратата на колата, огледа отново внушителната снага на пирамидата и погледна към копта, който търпеливо ги чакаше в основата на скелето за изкачване.

— Добре, хайде да видим какво точно е намислил — прошепна едва чуто тя. — Отваряй си очите за руснака.

Поамандре ги изгледа тържествено. Шофьорът му чакаше в колата, достатъчно далеч, за да не може да ги чува.

— Строежът на Голямата пирамида е последен опит на една загиваща цивилизация да запази древната си мъдрост. — Той ги изгледа внимателно. — Ако не бъркам, вие вече го знаете, нали? Точно затова сте в Египет, затова сте дошли и при Азис.

Катрин и Ръдърфорд кимнаха предпазливо.

— Освен това напълно основателно смятате, че светът е изложен на опасност — продължи Поамандре. — Нямам представа откъде сте се сдобили с подобна информация, а и честно казано, не ми влиза в работата. Стигнахте до мен, защото сърцата ви са чисти. Във Вселената няма случайни неща. Аз съм длъжен да помогна на всеки, който търси истината. Затова ще ви разкрия тайните на Голямата пирамида и ще ви помогна във вашата мисия. Чакаме ви да дойдете вече достатъчно дълго време.

Поамандре се извърна с лице към пирамидата. Тя бе обляна в жълтеникава светлина, благодарение на насочен към нея прожектор, поставен някъде близо до будката на охраната. Последните туристи отдавна си бяха отишли и мястото тънеше в загадъчна тишина. Пясъчните дюни изчезваха в хоризонта и продължаваха да се простират на хиляди километри разстояние, докато не стигнат брега на Атлантика. Пейзажът бе апокалиптичен, фантастично красив и същевременно странно потискащ: пейзаж, лишен от живот и любов. Поамандре имаше слабо лице с хлътнали бузи и дори очите му изглеждаха необичайно дълбоко впити в черепа. Говореше тихо, но в гласа му все пак се долавяха припрени нотки.

— Голямата пирамида е построена, за да запази древните познания завинаги, така че дори изградената цивилизация един ден да изчезне, бъдните поколения след нея все пак да са в състояние да научат истината. Съотношенията, заложени в размерите й, съдържат всички математически формули, които управляват Вселената. Това е научен „йероглиф“ и ако си посветен и медитираш над него, си в състояние да научиш тайните на живота. Чрез разположението на каменните блокове е изобразена схемата на небето. Пирамидата представлява послание, предназначено да бъде прочетено от нас в бъдеще, и същевременно е напълно функциониращ енергиен акумулатор в състояние да привлече и обуздае неподозирана сила. Но първо, преди да ви въведа във всички тайни, трябва да сте напълно наясно, че преди нашата цивилизация са съществували други светове и цивилизации. Мисля, че това го разбирате?

Катрин кимна.

— Да, вече видяхме прекалено много доказателства, за да си мислим обратното.

Ръдърфорд също подкрепи думите й:

— За нас няма дори и капчица съмнение в това.

Поамандре се замисли за няколко секунди и се зае внимателно да обяснява:

— Земята е картографирана по време на последния свят от предходната велика цивилизация. Размерите й са били точно изчислени…

Катрин отново кимна.

— Да, видяхме картите им, които свързват построените от тях паметници навсякъде по света.

Коптът отново ги огледа внимателно, за да се увери, че следят мисълта му.

— Световната мрежа от енергийни линии, които вие в Англия наричате лей-линии е един от резултатите от тяхната работа. Бедствието, унищожило старата цивилизация, било толкова могъщо, че изместило континентите до неузнаваемост и завинаги променило траекториите на слънчевите и земните енергии, поради което разместило и лей-линиите. Шепата оцелели мъже и жени се оказали бездомни и безсилни. Цялата им цивилизация се основавала на познанието и разбирането на тези енергии. В отчаян опит да спасят света си, те открили местонахождението на нов енергиен център тук, на платото Гиза, и започнали отново да градят цивилизацията си, като поставили началото със свещената си технология — Голямата пирамида.

Поамандре се извърна да огледа пирамидата и окъпания й в изкуствена светлина връх.

— Представете си топка, покрита с козина, или пък космите по човешката глава. Някъде по топката или по човешката глава едно косъмче се изправя и останалите тутакси се подравняват с него. Същото се случва и с магнитното поле на планетата.

Ръдърфорд се замисли за Иван Безумов. „Руснакът е бил прав, точно както е подозирал професор Кент“.

Поамандре се отдалечи от тях, каза нещо на шофьора си на арабски и после се върна.

— Тук отвън не сме в безопасност. Трябва да слезем долу, в бир — това означава „кладенец“ на арабски. Само там мога да ви разкрия тайните на пирамидата и да ви обясня защо светът е в опасност. Моля последвайте ме.

Поамандре ги поведе през мрака по дървената пътечка, която водеше на изток от втората пирамида, пирамидата на Хефрен, надолу към сфинкса. Последните туристи си тръгваха и охраната се подготвяше да започне с проверките, за да се увери, че никой няма да се опита да се изкачва по пирамидите.

Тръгнаха по дървената пътека към лапите на сфинкса. По средата на пътя Поамандре се спря. Размени няколко думи с шофьора и махна с ръка към Катрин и Ръдърфорд да го последват. Скочи от дървената пътечка на пясъка, а шофьорът остана на място. „Сигурно го оставя да пази“, реши Ръдърфорд.

Последваха Поамандре на пясъка и с изненада забелязаха началото на тунел, който се провираше под огромните варовикови блокове, върху които бе закрепена дървената пътечка. На около два метра навътре в тунела спряха пред тежка метална порта. Поамандре заровичка из джобовете на робата си и измъкна връзка големи ключове. Махна им да влязат по-навътре в тунела, за да се скрият от любопитните погледи на туристите и на нощната стража.

Отключи портата и ги въведе в нещо, което се оказа малка пещера. Наведе се и включи мъждива електрическа лампа. В единия от ъглите на пещерата бе закрепен скрипец с метална стълба, която се спускаше в кладенец. Поамандре затвори и заключи металната врата зад гърбовете им.

— Аз ще сляза пръв, последвайте ме. И внимавайте, моля ви, става доста хлъзгаво.

Катрин и Ръдърфорд се спогледаха удивено. Очевидно ги караше да го последват в недрата на земята. Поамандре изчезна в дупката, а Джеймс си пое дълбоко дъх.

— До зазоряване остават само пет часа, вече няма връщане назад. Искаш ли да слезеш първа?

Катрин се опита да се успокои и стисна здраво началото на металната стълба.

— Добре, ще се видим на дъното на кладенеца.

„Ако въобще има дъно“, помисли си Ръдърфорд, докато тя изчезваше пред очите му.