Том Мартин
Пирамида (12)

10.

Доктор Фон Дехенд посочи една от разстланите на масата карти. Катрин и Ръдърфорд я разгледаха неразбиращо. Беше толкова износена, че очертанията на брегове, реки и острови едва се различаваха.

— Западното емпирично познание наподобява язовирна стена, изградена от милиони малки тухли — започна възрастният професор. — От време на време учените се сблъскват с парченце познание, което просто отказва да влезе в определеното му място в язовирната стена. Картата на Пири Рейс, която лежи пред нас, е идеална илюстрация на думите ми. Никой, повтарям, никой не е в състояние да обясни формата на тухлата, която представлява картата на Пири Рейс.

Фон Дехенд пооправи очилата си и продължи:

— Изработена е от кожа на газела през 1513 година в Константинопол от Пири Рейс, който тогава е адмирал от турската флота. На нея са изобразени източното крайбрежие на Южна Америка, западната брегова ивица на Африка и северното крайбрежие на Антарктика по времето, когато континентът е бил тропически рай и на него е нямало никакъв лед. Разбира се, Пири Рейс не прави проучването сам. Твърди, че е използвал множество различни карти от отоманските имперски архиви.

С голяма доза сигурност можем да твърдим, че крайбрежието на Антарктика е било свободно от ледове само от около 14000 до 4000 години пр.н.е. Преди това е бил Ледниковият период и Антарктика била изцяло покрита от милиарди тонове лед, също както и днес.

Виждате какви проблеми създава тази карта. Невъзможно е крайбрежието да е било картографирано, когато и да е след 4000 година пр.н.е., защото е било покрито с лед и е останало така до ден-днешен. Периодът преди 4000 година пр.н.е. пък е познат като Каменната ера. С две думи, тази простичка карта подкопава основите на световната история в днешния й вид.

— Но това е невероятно — възкликна Катрин и стрелна с поглед Ръдърфорд, който изглеждаше не по-малко втрещен.

— Абсолютно. Точно затова я смятам за най-противоречивата карта на всички времена. В коридорите и аудиториите на този университет, всъщност в аудиториите на всички университети от западния свят — махна с ръка Фон Дехенд — цивилизацията започва през 4000 година пр.н.е. в Шумер. Последната ледникова епоха приключва около 8000 година пр.н.е. и с оттеглянето на ледовете изпаренията се вдигат в атмосферата и животът се завръща на планетата. Ловците от неолита, които са се борили с несгодите на дългата зима от ледниковата епоха, внезапно откриват, че животът става малко по-лесен и в Шумер и другите земи по поречието на Тигър и Ефрат, които днес са в Ирак, това води до развитието на първите уседнали земеделски общества. Преди това, според догмите на съвременната история до 4000 година пр.н.е., човечеството е „изостанало“ и със сигурност не е в състояние да изработва точни географски карти. Оттогава „цивилизацията“, с всичките условности на това понятие, се е развила до наши дни, а прогресът е белязан от атомни бомби, космически кораби и световни войни.

„Докторът определено не е привърженик на прогреса — помисли си Ръдърфорд. — Но това наистина е удивително. Как се е сдобил професор Кент с тези карти? И какво е възнамерявал да прави с тях?“

— Както виждате — заключи Фон Дехенд, — няма абсолютно никакъв начин ортодоксалната история да смести в теорията си картата на Пири Рейс, поради което тя остава пренебрегната.

— Но в такъв случай как продължава да съществува ортодоксалната история? — попита Ръдърфорд. — Защо не разкажете на всички за тази карта?

Доктор Фон Дехенд го изгледа леко снизходително.

— Скъпо момче, световноизвестният физик Макс Планк е казал следното: — докторът се прокашля театрално. — „Една нова научна истина не се налага, като убеди опонентите си и ги накара да видят светлината в тунела, а като изчака въпросните опоненти да умрат и новото поколение да израсне с нея“.

„Ако това е вярно — каза си Катрин, — значи миналото е претъпкано със забравени истини, отдавна изтрити от съзнанието на хората. Също както е вярно, че убийствата на хора трябва да продължат, за да се наложи общоприетото отношение към убийците“.

Тази идея я стресна и мислите й се насочиха към професора. „Хората не убиват себеподобните си заради идеите им, нали?“ Объркването й нарасна и тя се насили да се съсредоточи върху думите на Фон Дехенд, който междувременно се беше изправил.

— Докато още сме на тази любопитна тема, искам да ви покажа едно интересно писмо. Трябва да го пазя тук някъде… Да видим… Писмото е написано от подполковник Олмайер от военновъздушните сили на Съединените щати до професор Чарлз Хапгуд от колежа „Кийн“ в Ню Хампшър, също почитател на старинни карти. Професор Хапгуд помолил подполковника да сравни картата на Пири Рейс с крайбрежието на Антарктика, докато лети над нея. Дотогава подобно сравнение не било правено. Отговорът на Олмайер е достатъчно красноречив.

Фон Дехенд заситни към библиотеката и издърпа от лавицата папка с писма. Донесе я на масичката и я разтвори така, че всички да могат да четат.

6 юли 1960

Военновъздушни сили на Съединените щати

Военновъздушна база „Уестовър“

 

Уважаеми професор Хапгуд,

Разгледахме молбата Ви за оценка на определени необичайни елементи, съдържащи се в картата на Пири Рейс от 1513 година. Твърдението, че долната част на картата изобразява крайбрежието Принцеса Марта от територията Кралица Мод в Антарктика, както и полуостров Палмър, не е лишено от основание. Според нас това е най-логичното и вероятно най-вярно разчитане на картата. Географският детайл, показан в долната част на картата, съответства със забележителна точност на сеизмичния профил, направен през ледената покривка от шведско-британската антарктическа експедиция от 1949 година. Това означава, че крайбрежието е картографирано, преди континентът да бъде покрит с лед. Ледената покривка в този район понастоящем е с дебелина от около километър и половина. Нямаме обяснение как е възможно данните от картата да се набавят с предполагаемите географски познания през 1513 година.

Харолд З. Олмайер,

подполковник от военновъздушните сили на Съединените щати

Ръдърфорд вече не можеше да се сдържа.

— Но това е изключително! Как така никога не сме чували за тази карта? Защо не е събудила по-широк интерес?

Той се изправи невярващо и закрачи напред-назад из стаята. Катрин забеляза широките му, силни рамене и рошавата коса, падаща върху яката на сакото му. Фон Дехенд кимна мъдро и продължи:

— Най-интересното в случая е, че когато направил откритието си с помощта на щатските военновъздушни сили, Хапгуд се свързал с Алберт Айнщайн. Сигурно си е мислел, че теорията му се нуждае от потвърждение, а какво по-голямо потвърждение от това, дадено от бащата на модерната физика.

— Айнщайн! Леле! Този Хапгуд не се е шегувал — възкликна Ръдърфорд.

— Абсолютно. И е избрал правилния човек. Айнщайн, като всички велики умове, неизменно бил отворен към нови идеи, дори да са в рязко противоречие с научните доктрини на своето време. Ето вижте, това е откъс от предговора, написан от Айнщайн, към една от книгите на Хапгуд.

Фон Дехенд издърпа книгата от лавицата, намери нужната му страница и я побутна към двамата си посетители.

Често се случва с мен да се свържат хора, които искат да обсъдим непубликуваните им идеи.

Няма нужда да казвам, че подобни идеи рядко съдържат научна обосновка. Първата идея, предложена ми от господин Хапгуд обаче, просто ме накара да настръхна. Тя е оригинална, изключително проста и ако продължи да се доказва, ще бъде от изключително значение за всичко свързано с историята на нашата планета…

А. Айнщайн

Катрин и Джеймс се спогледаха. Фон Дехенд вече беше набрал скорост. Той се отпусна в креслото си и затвори очи.

— Нашият професор Хапгуд — продължи докторът — проявил интерес към картата на Пири Рейс, защото смятал, че тя ще му помогне да докаже теорията си за разместването на пластовете на земната кора. Той вярвал, че цялата земна кора се придвижва около планетата на определени периоди от време. Вероятно сте запознати с теорията за движението на тектоничните плочи?

Двамата кимнаха.

— Местата, където тектоничните плочи се срещат, обикновено се характеризират със силна вулканична активност — отбеляза Катрин.

— Точно така. Линията Сан Андреас, която пресича Калифорния, е типичен пример за сблъсък на тектонични плочи. Калифорния съответно страда от чести земетресения. Както и да е, Хапгуд смятал, че тектоничните плочи не само се блъскат и търкат една в друга, а понякога всички се движат заедно. Представете си земната кора, литосферата, като черупка на гигантско яйце. На някои места тя е с дебелина едва петдесет километра. Под нея се крият разтопени скали, метали и всякакви газове и течности. Теоретично няма причина Хапгуд да бърка. Той твърди, че причината Антарктика в един период да е била свободна от ледове е, че се е намирала на съвсем друго място — трийсет градуса по на север. Интересно, нали? Нещо повече, Айнщайн приел теорията му и също смятал, че картата на Пири Рейс е истинска. Нито Хапгуд, нито Айнщайн обаче са се опитали да обяснят кой е притежавал необходимите картографски умения, за да я изготви 4000 години пр.н.е. Това си остава загадка.

Катрин и Ръдърфорд се втренчиха в доктор Фон Дехенд, който се зае да огледа останалите карти. Той промърмори нещо, което издаде изненадата и възбудата му, след което кимна и вдигна глава.

— Събрал ги е всичките! — обяви изненадано професорът по география.

— Какво имате предвид? — попита разтревожено Катрин.

— Кент е успял да направи колекция от копия на най-странните географски карти на света. Ето вижте!

Фон Дехенд се зае трескаво да размества картите по масичката, като се вторачваше за по няколко секунди във всяка от тях.

— Това тук е карта, направена от Меркатор, най-великия картограф на всички времена. Неговата карта също показва Антарктика, преди ледовете да я скрият, и съвсем точно очертава бреговата линия. Тук пък е великата карта на Буаш. Тя си остава най-голямата загадка! Буаш я публикувал през 1737 с твърдението, че за съставянето й е използвал множество антични карти, които отдавна са изгубени. На картата Антарктика е показана без лед и като два отделни континента, разделени от пролив. Твърдението му е доказано едва през двайсети век в резултат на предприето мащабно проучване.

Катрин и Ръдърфорд се спогледаха смаяно. И двамата бяха заинтригувани до краен предел. Последствията от географските карти изглеждаха невероятни. Също както загадката на догоните, за която Катрин говори пред студентите само преди часове, картите поставяха неразрешими въпроси, само дето в случая ставаше дума за нещо повече от академични спорове. Ценната колекция от карти беше единствената им улика към възможната причина за смъртта на професор Кент.