„Котката“ от Норхулт (Шведска приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Форматиране
Karel (2020)
Източник
Swedish Fairy Tales. Herman Hofberg, editor. W. H. Myers, translator. Chicago: Belford-Clarke Co., 1890.

Издание:

Заглавие: Приказки и басни от цял свят

Преводач: Анатолий Буковски; Лина Бакалова; Надежда Накова

Година на превод: 2007; 2016

Език, от който е преведено: английски; руски

Издание: Второ преработено и допълнено

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: сборник

Редактор: Лина Бакалова

Художник на илюстрациите: Алфред Уолтър Бейс; Валерий Каррик; Джон Бауър; Иван Билибин; Майло Уинтър; Н. В. Денисов; С. Малер; Уолтър Крейн; Х. Дж. Форд

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11681

История

  1. — Добавяне

Съпоставени текстове

В имението Норхулт в енорията Румскула хората в стари времена имали големи неприятности с тролове и призраци. Тормозът накрая станал толкова непоносим, че те били принудени да изоставят къща и дом и да потърсят убежище при своите съседи. Останал един старец, защото бил толкова немощен, че не можел да се движи с останалите.

Минало известно време и една вечер дошъл един човек, който водел със себе си мечка, и помолил за разрешение той и спътницата му да пренощуват. Старецът се съгласил, но изразил съмнение дали гостът му ще може да изтърпи гюрултията, която сигурно ще настане през нощта.

Непознатият отговорил, че шумът не му пречи, и си легнал с мечката близо до леглото на стареца.

Били изминали само няколко часа, когато в колибата нахлули много тролове и започнали обичайната си тупурдия. Някои от тях наклали огъня в огнището, други поставили котлето на огъня, а трети сложили да се вари гозба от гущери, жаби, червеи и други гадини. Когато яденето се сварило, сложили масата и троловете насядали около трапезата. Един от тях хвърлил на мечката един червей и казал:

— Искаш ли риба, коте?

Друг отишъл при мечкаря и го попитал не иска ли да опита от тяхната храна. В отговор на това мечкарят пуснал мечката, която така енергично заудряла около себе си, че скоро цялата сган изхвърчала през вратата.

След известно време вратата отново се отворила и един трол, с уста толкова голяма, че изпълвала целия вход, надникнал вътре.

— Дръж го! — казал мечкарят и мечката скоро прогонила и него.

На сутринта непознатият събрал около себе си всички от селото и им наредил да издигнат един кръст върху имението и да издълбаят една молитва на Кръстова планина, където троловете живеели. Така хората щели бъдат освободени от неприятните посетители.

Седем години по-късно един селянин от Норхулт ходил до Норкьопинг. На път за дома си той срещнал един човек, който го попитал откъде е, и като научил, казал, че е съсед, и поканил селянина да пътува с него на черния му кон. Те се понесли в тръс бързо по пътя, както си мислел селянинът, а всъщност високо във въздуха. Когато станало съвсем тъмно, конят се препънал и селянинът без малко щял да падне.

— Добре че успя да се задържиш — казал конникът. — Това беше върхът на камбанарията на Линкьопингската катедрала, в която конят се препъна. — Слушай! — продължил той. — Преди седем години посетих Норхулт. Тогава имахте там една свирепа котка. Жива ли е още?

— О, да, и има още много като нея — казал селянинът.

След известно време ездачът спрял коня си и казал на селянина да слезе. Когато последният се озърнал, видял, че се намира в Кръстова планина, близо до дома си.

Минало още време и друг трол дошъл в къщата на селянина и попитал дали онази голяма свирепа котка е още жива.

— Внимавай! — казал селянинът. — Тя лежи там до фурната и има седем малки, всичките по-лоши от нея.

— Ох! — извикал тролът и се втурнал към вратата.

Оттогава никакви тролове не навестили повече Норхулт.

Котката от НорхултИлюстрация: Джон Бауър (John Bauer, 1915)
Край