„Котката“ от Норхулт

The Cat of Norrhult ^[0]

В имението Норхулт в енорията Румскула хората в стари времена имали големи неприятности с тролове и призраци. Тормозът накрая станал толкова непоносим, че те били принудени да изоставят къща и дом и да потърсят убежище при своите съседи. Останал един старец, защото бил толкова немощен, че не можел да се движи с останалите.

Минало известно време и една вечер дошъл един човек, който водел със себе си мечка, и помолил за разрешение той и спътницата му да пренощуват. Старецът се съгласил, но изразил съмнение дали гостът му ще може да изтърпи гюрултията, която сигурно ще настане през нощта.

Непознатият отговорил, че шумът не му пречи, и си легнал с мечката близо до леглото на стареца.

Били изминали само няколко часа, когато в колибата нахлули много тролове и започнали обичайната си тупурдия. Някои от тях наклали огъня в огнището, други поставили котлето на огъня, а трети сложили да се вари гозба от гущери, жаби, червеи и други гадини. Когато яденето се сварило, сложили масата и троловете насядали около трапезата. Един от тях хвърлил на мечката един червей и казал:

— Искаш ли риба, коте?

Друг отишъл при мечкаря и го попитал не иска ли да опита от тяхната храна. В отговор на това мечкарят пуснал мечката, която така енергично заудряла около себе си, че скоро цялата сган изхвърчала през вратата.

След известно време вратата отново се отворила и един трол, с уста толкова голяма, че изпълвала целия вход, надникнал вътре.

— Дръж го! — казал мечкарят и мечката скоро прогонила и него.

На сутринта непознатият събрал около себе си всички от селото и им наредил да издигнат един кръст върху имението и да издълбаят една молитва на Кръстова планина, където троловете живеели. Така хората щели бъдат освободени от неприятните посетители.

Седем години по-късно един селянин от Норхулт ходил до Норкьопинг. На път за дома си той срещнал един човек, който го попитал откъде е, и като научил, казал, че е съсед, и поканил селянина да пътува с него на черния му кон. Те се понесли в тръс бързо по пътя, както си мислел селянинът, а всъщност високо във въздуха. Когато станало съвсем тъмно, конят се препънал и селянинът без малко щял да падне.

— Добре че успя да се задържиш — казал конникът. — Това беше върхът на камбанарията на Линкьопингската катедрала, в която конят се препъна. — Слушай! — продължил той. — Преди седем години посетих Норхулт. Тогава имахте там една свирепа котка. Жива ли е още?

— О, да, и има още много като нея — казал селянинът.

След известно време ездачът спрял коня си и казал на селянина да слезе. Когато последният се озърнал, видял, че се намира в Кръстова планина, близо до дома си.

Минало още време и друг трол дошъл в къщата на селянина и попитал дали онази голяма свирепа котка е още жива.

— Внимавай! — казал селянинът. — Тя лежи там до фурната и има седем малки, всичките по-лоши от нея.

— Ох! — извикал тролът и се втурнал към вратата.

Оттогава никакви тролове не навестили повече Норхулт.

Илюстрация: Джон Бауър (John Bauer, 1915)

On the estate of Norrhult, in the parish of Rumskulla, the people in olden times were very much troubled by Trolls and ghosts. The disturbances finally became so unbearable that they were compelled to desert house and home, and seek an asylum with their neighbours. One old man was left behind, and he, because he was so feeble that he could not move with the rest.

Some time thereafter, there came one evening a man having with him a bear, and asked for lodgings for himself and companion. The old man consented, but expressed doubts about his guest being able to endure the disturbances that were likely to occur during the night.

The stranger replied that he was not afraid of noises, and laid himself down, with his bear, near the old man’s bed.

Only a few hours had passed, when a multitude of Trolls came into the hut and began their usual clatter. Some of them built the fire in the fireplace, others set the kettle upon the fire, and others again put into the kettle a mess of filth, such as lizards, frogs, worms, etc.

When the mess was cooked, the table was laid, and the Trolls sat down to the repast. One of them threw a worm to the bear, and said:

“Will you have a fish, Kitty?”

Another went to the bear keeper and asked him if he would not have some of their food. At this the latter let loose the bear, which struck about him so lustily that soon the whole swarm was flying through the door.

Some time after, the door was again opened, and a Troll with mouth so large that it filled the whole opening peeked in. “Sic him!” said the bear keeper, and the bear soon hunted him away also.

In the morning the stranger gathered the people of the village around him and directed them to raise a cross upon the estate, and to engrave a prayer on Cross Mountain, where the Trolls dwelt, and they would be freed from their troublesome visitors.

Seven years later a resident of Norrhult went to Norrköping. On his way home he met a man who asked him where he came from, and, upon being informed, claimed to be a neighbour, and invited the peasant to ride with him on his black horse. Away they went at a lively trot along the road, the peasant supposed, but in fact high up in the air. When it became quite dark the horse stumbled so that the peasant came near falling off.

“It is well you were able to hold on,” said the horseman. “That was the point of the steeple of Linköping’s cathedral that the horse stumbled against. Listen!” continued he. “Seven years ago I visited Norrhult. You then had a vicious cat there. Is it still alive?”

“Yes, truly, and many more,” said the peasant.

After a time the rider checked his horse and bade the peasant dismount. When the latter looked around him he found himself at Cross Mountain, near his home.

Some time later another Troll came to the peasant’s cottage and asked if that great savage cat still lived.

“Look out!” said the peasant. “She is lying there by the oven, and has seven young ones, all worse than she.”

“Oh!” cried the Troll, and rushed for the door. From that time no Trolls have ever visited Norrhult.