Жалко, че няма коментар за книгата, а определено си заслужава, и да се напише такъв, и да ѝ се наслади човек.
Връща във времето на вестниците „Дума“ и „Демокрация“, някъде в началото на 90-те, лутайки се между идеалистичния наивитет на Богомил Райнов и вулгарния цинизъм на Христо Калчев.
Приятно четене!
Благодаря на хората предоставили я на читателите в Библиотеката!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.