Джон Ленокс
Къде е Бог в свят с коронавирус? (2)

То е доста сюрреалистично.

Ето ме — аз съм насред седемдесетте, седя си у дома с жена си, гледам по телевизията министъра на здравеопазването, който ни информира, че може би ще трябва да останем затворени вкъщи още четири месеца, за да се опитаме да избегнем пандемията от коронавирус, която залива света. (Има много коронавируси и точно този се нарича Covid-19, но ние ще го наричаме просто „коронавирус“ в тази книжка.) Трудно ни е да повярваме, че тази пандемия има потенциала да стане най-страшната до този момент, и че всичките ни досегашни преценки и прогнози вероятно ще се окажат далеч под реалността. Размерът на всичко това изглежда като взет от някоя антиутопия. И все пак, то се случва реално.

Никога досега не сме виждали градове и дори цели държави да се блокират, граници да се затварят, пътуването да се спира. Прекратени са всички услуги освен най-необходимите. Масовите спортни събития са отменени. Замрелите градове, блокирани в самоизолация, излъчват страх. Скоростта, с която пандемията се разпространява, подлага на огромно натоварване здравните системи на всички държави, а производството на необходимите ресурси се ускорява както никога досега.

Европа стана центърът на пандемията, произлязла от Китай^[1]. Телевизиите показват празни улици и празни рафтове на супермаркети, празни стадиони и празни църкви. А болниците са препълнени и има остър недостиг на легла. Фирми фалират, хора губят работата си. Страхът дебне навсякъде и се увеличава с нарастването на броя на засегнатите.

Един от главните ефекти е растящото чувство за уязвимост. Мнозина от нас са свикнали с един доста стабилен свят, в който животът е бил разумно предсказуем. Сега всичко това изглежда се срива — нещата, на които сме разчитали, вече ги няма и се оказваме изложени, както никога досега, на сили извън нашия контрол. Хората се страхуват за здравето си — физическо и душевно; за семействата и приятелите си — особено за възрастните и немощните; за социалната си среда; за снабдяването си с храна; за работните си места и икономическата си сигурност. И за безброй други неща.

В такава несигурна и нестабилна среда е много лесно да се изгуби чувството за пропорция. Все пак, ние изглежда нямаме проблеми да възприемем статистиката за смъртните случаи от грип всяка година. По данни на Английската държавна агенция за обществено здраве за последните пет години в Англия са умирали средно по 17 хиляди души на година от грип. За САЩ Центърът за контрол и превенция на болестите определя броя на починалите от грип от октомври 2019 г. до март 2020 г. на между 23 и 50 хиляди. Оценката за броя на загиналите по пътищата в целия свят е около 1,35 милиона за 2019 г. И въпреки това коронавирусът ни плаши повече от всички тези данни поради широкото си разпространение, експоненциалното разрастване на епидемията и шокиращия си потенциал да убие неизброими множества хора. Напълно съзнавам, че когато вие четете тези редове, от коронавирус ще са загинали много повече хора, отколкото сега, когато аз пиша.

Франсис Колинс, директорът на Националния здравен център на САЩ, обяснява какво най-много го е изненадало в този вирус. Неговото интервю в „The Atlantic“ си струва да се прочете изцяло.

„Степента, в която той се разпространява толкова бързо. Много повече от SARS. Преди 18 години SARS беше много плашещ за целия свят, но той никога не достигна нивото на заразяване или смъртност, което имаме при този коронавирус, понеже не се пренасяше толкова лесно. SARS се пренасяше само от хора, които наистина бяха много болни. Този явно се пренася от хора, които нямат никакви или почти никакви симптоми…“

Директорът на NIH: „Ние сме в експоненциална крива“

The Atlantic, 17. март 2020.

Как да реагираме на всичко това? В каква пропорция можем да го вместим? Как да избегнем изпадането в паника и истерия?

Това се е случвало и преди

И в миналото е имало подобни пандемии. Най-древната, за която имаме сведения, може би е „Антониновата чума“ по времето на Гален през 165–180 г. сл. Хр. Не е сигурно каква точно болест е била тя, но се счита, че може би е дребна шарка, и от нея са загинали около пет милиона души. След това се разразила „Юстиниановата чума“ (541–542 г. сл. Хр.). Това била бубонна чума, предавана от животни (плъхове) през бълхи на хората. Счита се, че от нея са загинали над 25 милиона души.

Впоследствие е имало следваща вълна на бубонната чума, известна като „черната смърт“. През 14-ти век (1346–1353 г. сл. Хр.) тя взима между 70 и 100 милиона жертви в Евразия, като с това намалява населението на света с около 20 процента.

Доста по-късно в историята, през 19-ти и 20-ти век, е имало множество пандемии от холера, от които са загинали повече от милион души. Грипна епидемия през 1918–1920 г. е взела между 20 и 50 милиона жертви. Аз лично си спомням, че два милиона души умряха от азиатски грип между 1956 и 1958 г., а още един милион загинаха от хонконгския грип между 1968 и 1969 г. Пандемията от СПИН, чийто пик беше между 2005 и 2012 г., отне живота на около 32 милиона души.^[2]

Всички тези болести са определени като пандемии. Освен тях имаше и много епидемии, като ебола и SARS, които останаха географски ограничени и затова не се считат за пандемии. Само допреди 120 години Западният свят живееше с епидемии като тиф, туберкулоза, холера и други, като част от обичайния живот.

Коронавирусът, както и бубонната чума, се счита, че произхожда от животни и от тях се е разпространил върху хората. Но сега сме в 21-ви век. Ние сме несравнимо по-напреднали в разбирането на болестите и въобще медицината. И това може би е подвело много хора към удобното въображение, че сме надраснали миналата история. Едва сега започваме да осъзнаваме, че не сме. Как ще реагираме на тези нови обстоятелства?

Къде е Бог?

В миналото, когато наставали времена на национални бедствия, хората в западния свят се стичали в църквите и водачите на народите призовавали към молитва. В днешно време това се случва рядко — макар че поне няколко държавни ръководители призоваха към молитва, както, разбира се, и много църковни ръководители по целия свят. Висшият съдия на Южна Африка Могоенг отправи един забележителен апел: „Моят призив към всички, които могат да се молят, е да разглеждат като абсолютна необходимост от днес нататък да го правят.“^[3]

Но в днешно време все по-малко и по-малко хора имат в живота си каквото и да било божествено измерение. Тъй като навсякъде по света църквите се затварят, за да се ограничи разпространението на вируса, мнозина се питат къде е Бог — ако изобщо Го има. Дали Той е недостъпен в карантина и самоизолация? Откъде или от кого можем да получим истинска утеха и надежда?