Елизабет Лоуел
Цената на измамата (80)

80.

Невада

Седемнайсети септември, 18:24 ч.

— Здравей, Мери — обади се Джил по сателитния си телефон. — Исках само да се уверя, че още си будна.

— Старая се. Как е при теб?

— Току-що ме разсъни сигналната лампа на полицейската кола зад мен. Ще намаля и ще спра. Няма да прекъсвам връзката.

— Пази се — каза Мери. — Трудно се намират приятели.

— Права си.

Джил остави телефона настрана. Сега, когато всичко бе започнало, й се искаше да има още малко време. Нещо я тревожеше, откакто бе тръгнала от бензиностанцията близо до Индианските извори, но не можеше да разбере какво е.

По-късно, обеща си тя.

Воланът подскочи в ръцете й, когато двете гуми от дясната страна на колата слязоха върху грубия чакъл отстрани на пътя.

Полицейската кола я настигна, изравни скоростта си с нейната и използва вградения в колата мегафон: Последвай ме!

Гласът прозвуча заплашително, но тя махна в знак на съгласие и отново се качи на асфалта.

— Добре, няма да спирам — каза Джил в телефона. — Отново съм на пътя. Иска да си поиграем на следвай водача.

— Дръж ме в течение — каза Мери.

— Не се притеснявай за това. В момента съм настроена доста бъбриво.

Джил увеличи скоростта, за да следва плътно полицая. След около три километра стоповете на предната кола мигнаха веднъж предупредително. Тя също забави.

Полицаят включи ляв мигач.

— Завиваме наляво — каза Джил. — Стар черен път, много прахоляк и сухи плевели. Има някакви постройки на около километър по-нататък. Наоколо има изсъхнали дървета. Някога може да е било ранчо. Или почивна станция. Или…

Гласът й заглъхна, докато се взираше в очукана и избеляла от слънцето табела край черния път.

— Е, това вече е странно — каза Джил в слушалката на телефона. — Публичен дом. Или поне е било. На табелата пише: Ранчо Опашката на бобъра, по много от всичко. Идвайте насам. Мястото изглежда, сякаш отдавна не е имало никаква работа тук.

Мери потисна смеха си.

— Виждаш ли някого?

— Засега сме само аз и полицаят. Защо ли това не ми харесва?

— Защото си умна.

— Така ли? — възкликна Джил. — Тогава какво правя тук?

Мери не отговори.

Джил не очакваше да чуе отговор.