Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
1 (× 1 глас)

Информация

Корекция
logixoul (2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: Уилиям Макдоналд

Заглавие: Не е за слаби нерви

Преводач: Красимира Ненова

Година на превод: 2005

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Художник: Мая Димова

ISBN: 978-619-7015-62-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10498

История

  1. — Добавяне

Послание към решителните

Изучаването на пророчеството ни вдъхновява към поклонение. То ни представя нашия Господ като Бог на творението, на изкуплението и на провидението. Ние виждаме Неговата пълна победа над греха, Сатана и смъртта. Пророчеството прославя и Спасителя. „Духът на пророчеството е свидетелството за Иисус“ (Откровение 19:10). Това означава, че пророчеството има за цел да свидетелства за личността и делото на Иисус.

Някой мъдро е казал, че когато изучаваме пророчествата, не бива дотолкова да се съсредоточваме в хода на събитията, че да изгубим от поглед личността. В нашите сърца трябва винаги Господ Иисус да бъде под светлината на прожекторите. И за да бъдем насърчени в това, в цялата книга Откровение намираме величествени хвалебни химни.

Надеждата за Пришествието на Христос действа очистващо в живота на Неговите последователи. Йоан пише: „Всеки, който има тази надежда, очиства себе си, както Той е чист“. Ако наистина Го очакваме да дойде всеки момент, не бихме искали Той да ни завари, докато се ровим в зли мисли или вършим грешни дела. Бихме внимавали какви места посещаваме, с какво подхранваме духа си и с какви хора поддържаме връзки.

Перспективата за Пришествието на Спасителя ни подтиква да се молим за изгубените и да им свидетелстваме. Ние трябва смело да изповядваме Христос пред другите. Когато бъдем грабнати от земята, нашите роднини, приятели и съседи ще изгубят всякаква възможност за спасение. Не бива да се поддаваме на своята плахост, а както казва и апостол Павел, по всякакъв начин да се стремим да спасим още някого.

Животът в светлината на Неговото скорошно идване ще ни помогне да издържим в християнския си път. Така ще си припомняме, че нашите изкушения и страдания са като убождане от игла в сравнение със славата, която ще се открие за нас. Те са леки като перце в сравнение с тежестта на вечната слава.

Предвкусването на радостта от идването на Христос ни подтиква и да се подчиняваме на всичко, което Той е заповядал. Има заповеди, които можем да изпълним само сега, но в рая вече не. Един такъв пример е кръщението. Ако някой вярващ не е кръстен, когато Господ Иисус дойде, той ще си остане некръстен за цялата вечност. Друг пример е Господната трапеза. Господ ни е казал да си спомняме по този начин за смъртта Му, докато Той дойде отново. Ако сега не правим това, после не можем да го наваксаме.

Стойността на материалните ни притежания също пада с наближаването на Неговото идване. Ако Той дойде сега, всичко, което притежаваме, ще се окаже без никаква стойност за нас. Това означава, че ние трябва да възприемем един прост начин на живот и да влагаме в Неговото дело и за Неговите цели всичко, което не ни е непосредствено жизнено необходимо. Хора, които тръгват на дълъг път, не бива да се товарят с излишен товар.

Трябва да живеем така, че нашите духовни ръководители да не се срамуват от нас при Пришествието на Христос. Това има предвид Йоан, когато пише: „И така, дечица, стойте в Него, та когато се яви, да имаме дръзновение и да не се посрамим пред Него при Неговото пришествие.“

Близкото Пришествие на Христос ни подтиква да се извиним на всеки, към когото сме съгрешили, и да поправим нещата, където е възможно. Заблуждаваме се, ако мислим, че при Христовото идване тези неща ще бъдат изличени. Това не е така. Ние отново ще се изправим пред тях пред Христовото съдилище. По-добре е да ги уредим още сега. Във всеки случай къщата ни трябва да е в ред.

Ако очакваме връщането на Христос, това ще ни мотивира да Му служим усърдно, тъй като знаем, че идва нощ, когато никой няма да може да работи. Всеки, който иска да служи на Господа, не бива да отлага това за по-нататък. Нека побърза. Времето е кратко.

Грабването е както утешителна надежда, така и стимул за умереност, кротост и разбирателство. То е подтик за любов и единство.

Ние трябва да живеем всеки ден в светлината на Христовото съдилище, където ще бъдат оценени както вътрешните мотиви, така и нашето служение. Тогава или ще получим награда, или ще претърпим загуба, но спасението ни е сигурно. Ако живеем с мисълта за Съда на Христос, ще разберем колко верни са думите:

„Ти имаш само един живот —

и той скоро ще отмине.

Което си направил за Христос —

то само ще остане.“

Нека обобщим: тази благословена надежда засяга всяка област от живота на вярващия човек. Всяко решение, всяка мисъл, всяко действие би трябвало да се претегля в светлината на Неговото идване. Тогава думите „може би днес“ ще бъдат нещо повече от лозунг на стената — те ще бъдат истина, която ще управлява живота ни.

Библейска справка: Откровение 1:5–6; 5:9–10; Йоан 14:15; Деяния 10:48; 1 Солунци 5:23; Лука 22:19–20; 1 Йоан 2:28; 3:3; Матей 6:19; Римляни 8:18; Йоан 9:4; 2 Коринтяни 4:17; 1 Солунци 1:9–10; Филипяни 4:5; 1 Коринтяни 3:11–15; 2 Коринтяни 5:10.