Тахере Мафи
Възпламени ме (34)

Трийсет и четвърта глава

Седя на една от лежанките, въртейки разсеяно в ръцете си двукилограмова гиричка, когато чувам гласа му.

— Мамка му! — казва той. — Това място е върхът.

Скачам от лежанката и едва не изпускам гирите върху крака си. Кенджи и Уинстън, и Касъл, и Брендън, и Иън, и Алиа, и Лили влизат през вратата, разположена на стената с пистолетите.

Кенджи ме вижда и грейва.

Втурвам се напред и той ме улавя в прегръдката си, стисва ме силно, преди да се откъсне от мен.

— Дявол да ме вземе! — казва Кенджи. — Не те е убил. Това е много добър знак.

Побутвам го леко. Сдържам усмивката си.

Поздравявам набързо и всички останали. Направо подскачам от щастие, че отново са при мен. Те обаче се оглеждат наоколо със стъписани изражения. Сякаш наистина са вярвали, че Уорнър ги води в капан.

— Оттук се стига до съблекалнята — казва им Уорнър, сочейки към вратата до асансьора. — Там ще намерите достатъчно душове и кабинки и изобщо всичко необходимо, за да не смърдите на животни. Кърпи, сапуни, перални машини. Ето оттук.

Толкова съм съсредоточена върху Уорнър, че едва не пропускам да видя Дилайло, застанал в ъгъла.

Почти ахвам на глас.

Той стои мълчаливо с хванати зад гърба си ръце и наблюдава внимателно струпаната пред Уорнър групичка хора. И не за пръв път се запитвам кой ли е в действителност. Защо ли Уорнър му има такова доверие.

— Ще ви се носи храна три пъти дневно — обяснява Уорнър. — Ако не я изядете или пропуснете някое от храненията и останете гладни, можете спокойно да си поплачете под душа. А след това да се научите на дисциплина. Не идвайте да ми се жалвате. Знам, че сте въоръжени — продължава той, — но както виждате, в тази стая държа и личните си оръжия и…

— Леле майко! — възкликва развълнувано Иън, отправяйки се към две закачени на стената пушки.

— Ако докоснеш което и да било от оръжията ми, ще счупя и двете ти ръце — заплашва го Уорнър.

Иън замръзва намясто.

— Забранено ви е да припарвате до тази стена. На всички ви — казва той, оглеждайки струпаните край себе си хора. — Всичко останало е на ваше разположение. Пазете уредите ми. Оставяйте ги така, както сте ги намерили. И ако не се къпете редовно, спазвайте поне три метра дистанция от мен.

Кенджи изсумтява.

— А сега ме чака друга работа — обявява Уорнър. — Ще се върна в деветнайсет часа, когато можем да се съберем отново и да поставим началото на дискусиите. Междувременно се възползвайте от възможността да се настаните. Можете да спите на резервните шалтета, които държа в онзи ъгъл. Надявам се, че си носите одеяла.

Чантата на Алиа се изплъзва от ръцете й и тупва на пода. Всички се завъртат към нея. Тя почервенява като домат.

— Има ли въпроси? — пита Уорнър.

— Да — обажда се Кенджи. — Къде са лекарствата?

Уорнър кимва към Дилайло, който продължава да стои в ъгъла.

— Дайте на лейтенанта ми подробно описание на всички травми и болести. Ще ви набавим необходимите медикаменти.

Кенджи кимва с искрено, дори признателно изражение.

— Благодаря ти — казва той.

Уорнър се взира в него за секунда.

— Пак заповядай.

Кенджи вдига вежди.

Дори аз съм изненадана.

Уорнър се обръща към мен. Задържа погледа си за малко, преди да го извърне. После, без да каже и дума, натиска копчето на асансьора.

Влиза вътре.

Гледам как вратите са затварят зад него.