Яна Язова
Бенковски (70)

11. Причините и последствията

За Петър Бонев настанаха дни, огреяни от мрачната светлина на една постоянна мисъл, която се превърна в основна вяра, а тази вяра бе: „Революцията, която готвим, няма да успее!“

Целият негов живот бе минал в опити за революции и освобождение, така че тази вяра той извличаше из своята житейска опитност.

Тази негова житейска опитност си имаше своите възрасти: юношеска, която се отличаваше със своя ентусиазъм, и младежката, която си имаше своето пламенно убеждение. Незабравими възрасти, свързани с Дякон Васил Левски.

Подир туй дойде бесилото на Апостола. Под него свърши младостта на Петър Бонев. Свърши онази възраст на пламенна вяра, с която двамата чакаха народът да се вдигне на крак като един човек и да извоюва своето освобождение.

Настъпи за него зрялата възраст. Образът на въстаналия народ остана погребан в гроба на младостта му.

Събитията, които обаче настъпваха сега, го караха да се пита: „Възможно ли е младостта ми да възкръсне?“

Не, това не е възможно вече.

„За вярване ли е сега целият народ да се вдигне току-така наведнъж, да се въоръжи и да направи революция, за каквато го подготовляваше Дякан Левски тъй продължително?“

Не, това не е вероятно.

Ала тези невероятности се сблъскваха с фактите на следущите дни и поставяха в съмнителна светлина неговите отговори.

Явил се бе някакъв непознат, нечакан Георги Бенковски, който зовеше на революция, а народът се вдигаше от всички страни и сам идеше при него да се въоръжава.

Едно време Дякон Левски сам ходеше между народа да му вдъхва вяра за освобождение и събираше пари за оръжие, а сега хората сами идеха, диреха комитета, питаха за оръжие и му носеха пари.

Как ставаше прочее всичко това?

Фактите бяха налице.

Неговата мрачна житейска опитност диреше да открие причините на това странно зрелище, а не се досещаше, че то е последствие от една причина. Причина, в която той бе участвал рамо до рамо с апостол Васил Левски.

В лицето на Георги Бенковски той виждаше някакъв самозван наследник на Дякона, а не се досещаше, че той е само жетварят. Жетварят, позован да ожъне жетвата и да прибере зърното, посеяно с такава любов и грижи от безсмъртния Апостол. Той не виждаше, че хиляди класове бяха узреяли за свобода под бесилото на сеяча.